РЕШЕНИЕ
№321
гр. София, 17 септември 2015 г
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова , при становището на прокурора Петя Маринова , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 835 по описа за 2015г.
Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Направено е искане от осъдената С. М. Б. за възобновяване на ВНОХД № 95/2015г. на Окръжен съд-Ямбол.
С присъда на Ямболски районен съд № 19/29.01.2015г., по НОХД № 439/2014г. , подсъдимата С. М. Б. е призната за виновна в това , че на неустановена дата през месец февруари 2012г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1001,78лв. възбудила и поддържала до 19.10.2012г. у С. В. С. от [населено място] обл.Я.. заблуждение , че ако и съдейства да развали нотариално заверен на 29.12.2009г. договор за аренда , ще му прехвърли доброволно част от земеделски земи – предмет на договора , а именно имот № 031013, съставляващ нива от 33,692 дка, находяща се в местността „Х.“ в землището на [населено място] обл.Я. , като остатъка от един дка, който също му се полагал , щяла да му заплати в парична сума , като въпреки това с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168/2012г. по н.д.№ 526/2012г. на нотариус при PC – Я. е била прехвърлена собствеността върху земеделски земи , предмет на договор за аренда , нотариално заверен на 29.12.2009г. на Т. Г. К. от [населено място], с което е причинила на С. имотна вреда в размер на общо 1001,78лв., изразяваща се заплащане на такса за издаване на 7 бр.скици и удостоверения общо в размер на 56 лв., съгласно приходна квитанция № 3934/14.02.2012г. заплащане такса за 7 броя данъчни оценки общо в размер на 112лв. , съгласно приходна квитанция № 281/14.02.2012г. , заплащане на дължими местни данъци за земеделски земи в размер на 381,28лв. , съгласно приходни квитанции № 185/14.02.2012г. , № 186/14.02.2012г.и № 187/14.02.2012г. , заплащане на адвокатски хонорар в размер на 400лв., съгласно договор за правна помощ от 01.03.2012г., заплащане на държавна такса в размер на 52,50лв., съгласно платежно нареждане № М./30.03.2012г. във връзка с образуваното гр.д.№ 1539/2012г. по описа на ЯРС за разваляне на договор за аренда , поради което за извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр. с: чл.54 от НК тя е била осъдена на една година „Лишаване от свобода“ , като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.
С тази присъда съдът е осъдил С. М. Б. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С. В. С. от [населено място] обл.Я. , обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1001,78лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 300лв. , а също така и да заплати направените по делото разноски в размер на 35,82лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС и 50 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
С решение № 69/28.04.2015г. по ВНОХД № 95/2015г. на Ямболски окръжен съд атакуваната от осъденото лице присъда на ЯРС е била потвърдена изцяло.
В жалбата се релевира като касационно основание нарушение на материалния закон, твърди се също така допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на последно място, че наложеното наказание било явно несправедливо.
Твърди се, че по делото в нито един момент не са били събрани доказателства за наличието на пряк умисъл и користна цел, прави се разграничение между деянието по чл.209 от НК от една страна и гражданскоправната измама. Твърди се наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви и възприети доводи в противоречие с констатациите и доказателствата по делото.
В съдебното заседание прокурорът от ВКП твърди, че искането е допустимо, тъй като е направено в законния срок, но по същество било неоснователно. Настоява на обстоятелството,че осъдената била въвела в заблуждение у С. С. , като му причинила имотна вреда, в пряка причинна връзка с поведението и. Посочва доказателствата, въз основа на които счита, че е доказано обвинението, твърди, че няма допуснато съществено процесуално нарушение, бил направен анализ на фактите по делото от съдилищата, или изложени мотиви, не било посочено основание относно явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да се остави искането за възобновяване на наказателното производство без уважение.
Осъдената се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа искането и излага повторно същите съображения. Заявява, че деянието е несъставомерно, липсвали елементи от обективна и субективна страна, липсвали имотна облага умисъл и цел. Иска уважаване на искането за възобновяване и оправдаване, и алтернативно връщането на делото за разглеждане от съдилищата.
Осъдената Б. поддържа казаното от защитата и при последната си дума заявява, че не била виновна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява основателно.
Съдилищата от двете инстанция са установили безпротиворечиви факти, след направен анализ и изложени мотиви съобразно изискванията на процесуалния закон- респективно чл.305 ал.3 от НПК и чл.339 от НПК, като по същество са възприели фактологията на обвинителната теза. На л.5-ти и 6-ти от обвинителния акт е посочено, че е образувано гражданско дело на 12.03.2012г. и поради отказ от иска гражданско дело № 1539/20102г. на Ямб.РС е прекратено на 19.10.2012г.,т.е. 7 месеца по-късно, когато процесната земеделска земя е била продадена от наследниците на арендатора Т. К.. Впоследствие С., който за воденето на делото бил заплатил сумата от 1001.78лв., разбрал за така депозирания отказ от иска и продажбата на земеделската земя, част от която му била обещана от осъдената Б..
В обвинителната теза не са изложени,нито установени факти, че към момента на постигане на устната договорка между Б. и С. първата не е имала намерение да я изпълни. Такива факти не са били установявани и по време на съдебното дирене пред двете съдебни инстанции. Няма никакво съмнение, че следва да се разграничава гражданскоправната измама от измамата по НК, за последната задължително следва да е налице намерение за извличане на имотна облага и причиняване на имотна вреда. Също така е възможно облигационните отношения да се развиват успоредно с измамливите действия, от обективна страна те могат да съвпадат, често срещана фактология впрочем. При всички случаи обаче има разлика в субективното отношение на дееца към момента на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката. При измамата в наказателен аспект деецът предварително не желае постигането на правомерния резултат, а желае само получаване на имотната облага, без да престира насреща каквото и да било, или пък в някои случаи престирането да е на незначителна стойност. В това е съществената разлика между измамата по НК и гражданскоправната измама, ако и доколкото може да се разсъждава за наличието на последната и в конкретния случай. Страната по едно облигационно отношение винаги може да промени намерението си, както се е и случило, при наличието на по-изгодна оферта,още повече, че страните по делото не са пристъпили към постигане на съгласие по реда на чл.18 или 19 от ЗЗД, нещо наистина необходимо при сделки с недвижими имоти. Няма никакво значение в случая дали осъденото лице не е успяло да убеди останалите съсобственици за сключване на сделка със С., дали насрещната оферта на арендатора на земята е била по-изгодна или пък е налице друга причина. От съществено правно значение е, че към момента на постигане на устната договорка на осъденото лице със С. липсват каквито и да било факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че Б. е желаела настъпването на вредните последици за С. и не е имала намерение да изпълнява своята част от постигнатата договорка. Заявеното наличие на субективна страна на деянието по чл.209 ал.1 от НК от страна и на двете съдилища е напълно голословно и неподкрепено нито с факти, нито е изведено в обвинителната теза изначално.
Това означава, че деянието на осъденото лице е несъставомерно и в този аспект оплакването на нарушаване на закона е основателно. Разбира се, при обосноваването на наличието на субективна страна съдилищата са действали напълно произволно, в противоречие с доказателствата по делото и тълкувайки ги превратно, което е лишило тяхното произнасяне от предвидимост, от своя страна пък съществено ограничило възможността за защита на осъденото лице. Това основание обаче произтича от посочената несъставомерност на деянието.
Ето защо касационната инстанция прие, че липсва осъществен състав на престъпление по чл.209 ал.1 от НК от осъденото лице, като с квалифицирането на деянието като престъпление, е нарушен материалния закон. Това налага възобновяване на производството, отмяна на решението и потвърдената с нея присъда в наказателно-осъдителната част, и по смисъла на чл.24 ал.1 т. от НПК осъдената Б. следва да бъде оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл.209 ал.1 от НК, в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
Що се отнася до гражданскоосъдителната част на присъдата, може да се заключи, че настъпилата вреда за С. не е в резултат на деликт, а в наказателния процес съпътстващия граждански иск следва да бъде акцесорно приет само при наличието на деликтно основание, не и при договорно такова. Това изисква присъдата да бъде отменена изцяло и в тази част, ведно с присъдените разноски, като за гражданския ищец остава възможността да търси недължимо платеното според него в отделно, гражданско производство, като възможността му в тази връзка не е преклудирана.
Направените по делото разноски следва да останат в полза на държавата съобразно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК.
С оглед решаване на делото, по останалите направени възражения касационната инстанция не намери за необходимо да се произнесе, тъй като крайния резултат на делото дава по същество отговор или удовлетворява всички тях.
Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.2 вр.чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,
РЕ Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 95/2015г., по описа на Ямболски окръжен съд.
ОТМЕНЯ изцяло решение 69/01.04.2015г. по ВНОХД № 95/2014г. на Ямболски окръжен съд и потвърдената с него присъда № 19/29.01.2015г. по НОХД № 439/2014г. на Ямболски районен съд.
ОПРАВДАВА съгласно чл.24 ал.1 т.1 от НПК подс.С. М. Б. по обвинението да е извършила престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. С. граждански иск за сумата от 1001.78 лв. като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: