5
определение по гр.д.№ 2647 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 26.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2647 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. срещу решение № 213 от 19.12.2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 497 от 2013 г., с което е потвърдено решение № 1679 от 23.07.2013 г. по гр.д.№ 220 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от М. Д. М. срещу П. Н. С. иск за признаване за установено между страните, че М. Д. М. е изключителен собственик на следите недвижими имоти: ЖИЛИЩЕ № 8, находящо се в [населено място], [улица], ет.4 в сградата на Ж. „Д.” с площ от 111,60 кв.м., ведно с изба № 10 с площ от 22,87 кв.м. и 8,5717 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и ГАРАЖ № 12 с площ от 21,55 кв.м., находящ се в същата сграда, ведно с принадлежащите му 1,6445 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС по следните правни въпроси, доуточнени от настоящия състав на ВКС както следва: 1. При приемането за член на Ж. на съпруг на член на Ж. по право налице ли е частично заместване в членствени права по смисъла на чл.16 от Закона за Ж. и поради това в този случай необходимо ли е за приемането да е представено съгласие в писмена форма с нотариална заверка на подписа на замествания член-кооператор, съгласно изискването на чл.16, ал.2 от Закона за Ж., 2. Дали издаден по реда на чл.35, ал.2 от Закона за Ж. констативен нотариален акт на името на двамата съпрузи легитимира като собственик и съпруга, който не е бил член-кооператор на Ж., 3. На кого принадлежи правото на собственост върху недвижим имот, придобит по време на брака, но чрез участие на единия съпруг в Ж., 4. Допустимо ли е член-кооператор на Ж. да се позовава на нищожност на решения на ОС на Ж. на основание чл.30, ал.1, т.2 от Закона за Ж. извън срока по чл.40 от Закона за Ж. за отмяна на тези решения, 5. Налице ли е трансформация на лично имущество, когато заемът, получен от член-кооператор по право за заплащане на обект в Ж., е погасен изцяло със средства на неговите родители с дарствено намерение само лично за него и 6. Допустими ли са свидетелски показания за установяване на дарение на парични средства на стойност над 5 000 лв. от родителите на единия съпруг на този съпруг. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 25.03.2014 г. пълномощникът на ответницата П. Н. С. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че ответницата П. Н. С. /бивша съпруга на ищеца М. Д. М. / е съсобственик на процесните имоти, придобити от Ж., тъй като е била член-кооператор на Ж. по силата на решение на ОС на Ж. за приемането й за имотите на съпруга й, който е бил член кооператор по право. Счел е, че за приемането на ответницата за член-кооператор на Ж. не е било нужно съгласие от нейния съпруг в предвидената в чл.16, ал.2 от Закона за Ж. форма, тъй като в случая не се касае за заместване в права. Приел е, че ищецът не може да оспорва решението на ОС на Ж. за приемането на бившата му съпруга за член-кооператор след изтичане на сроковете за отмяна на тези решения по чл.40 от закона. Твърдението на ищеца за трансформация на лични средства в придобиването на имота поради извършено дарение от неговите родители съдът е приел за недоказано, поради липсата на писмени доказателства за това дарение и поради недопустимостта на свидетелски показания за установяване на сделки на стойност над 5 000 лв. Независимо от това съдът е изложил мотиви и за неоснователност на това твърдение на ищеца предвид установеното по делото, че стойността на процесното жилище е заплатена с банков кредит, получен от касатора, а не от неговите родители.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение посочените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси са от значение за конкретното дело.
По първия от тях /при приемането за член на Ж. на съпруг на член на Ж. по право налице ли е частично заместване в членствени права по смисъла на чл.16 от Закона за Ж. и поради това в този случай необходимо ли е за приемането да е представено съгласие в писмена форма с нотариална заверка на подписа на замествания член-кооператор, съгласно изискването на чл.16, ал.2 от Закона за Ж./ няма съдебна практика. В представените от касатора решение № 83 от 31.08.2012 г. по гр.д.№ 1065 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 555 от 22.05.2000 г. по гр.д.№ 1033 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 39 от 14.02.2011 по гр.д.№ 1358 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. няма произнасяне по този въпрос: по първото дело се касае за частично встъпване на дете в членствените права на своята майка, но по време на действието на друг нормативен акт, а не на Закона за Ж., по второто дело няма произнасяне по въпроса в каква форма следва да бъде дадено съгласието по чл.16 от Закона за Ж. на родителя за заместването в членствените му права от негово дете, а по третото дело се касае за издаване на нотариален акт по чл.35, ал.2 от Закона за Ж. при липса на решение на ОС на Ж. по чл.35, ал.1 от закона, като по него също няма произнасяне по въпроса в каква форма следва да бъде дадено съгласието на член-кооператора за приемането на неговата съпруга за член-кооператор в Ж.. Произнасянето по този въпрос обаче би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По четвъртия въпрос /допустимо ли е член-кооператор на Ж. да се позовава на нищожност на решения на ОС на Ж. на основание чл.30, ал.1, т.2 от Закона за Ж. извън срока по чл.40 от закона за отмяна на тези решения/ има противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора практиката на ВКС- Тълкувателно решение № 32 от 27.06.1988 г. по гр.д.№ 33 от 1987 г. на ОСГК на ВС, което съобразно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС представлява незадължителна практика на ВКС. Това противоречие обуславя допускането на касационното обжалване по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Н. към този въпрос е решение № 74 от 15.04.2011 г. по гр.д.№ 897 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., на което се позовава ответника по жалбата, тъй като в това решение няма произнасяне по въпроса за допустимостта на съдебния контрол върху нищожни на основание чл.30, ал.1, т.2 от Закона за Ж. решения на ОС на Ж., извън срока по чл.40, ал.1 от закона, а има произнасяне по въпроса за допустимостта на такъв контрол върху неправилни решения на ОС на Ж. /неправилни решения за разпределение по чл.35, ал.1 от закона поради невключването в разделителния протокол на лице, което е член кооператор или респективно включването на лице, което не е член-кооператор в Ж./.
По шестия правен въпрос /допустими ли са свидетелски показания за установяване на дарение на парични средства на стойност над 5 000 лв. от родителите на единия съпруг на този съпруг/ има противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС- решение № 638 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 1832 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, което обуславя допускането на касационното обжалване по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по първия въпрос, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по четвъртия въпрос и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по шестия въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 19.12.2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 497 от 2013 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора М. Д. М. да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 491,94 лв. /четиристотин деветдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.