Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
София, 03.04.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№75 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Я. от гр. П. срещу решение №1610 от 04.10.07г. по гр.д. №2707/06г. на Пловдивския окръжен съд.
В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при преценка на доказателствата по делото – касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./.
Ответникът в производството Н. П. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил в сила решение №131 от 07.07.06г. по гр.д. №3066/05г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба на дворно място с площ от 619 кв.м., а по нот.акт от 640 кв.м., съставляващо УПИ ХVІІ-1914 от кв.31 по плана на гр. Р., ул.”О” №3, ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 98 кв.м., включваща партерен /сутеренен/ етаж, изцяло завършен и първи жилищен етаж – недовършен, между съсобственици С. С. Я. и Н. П. С. , при равни квоти. Въззивният съд е приел за неоснователна претенцията на ищеца Я. да бъде призната частична трансформация на негови лични средства при закупуването на имота, както и искането му делбата да се допусне при квоти 62/78 ид.части за него и 16/78 ид.части за ответницата С. П. са за недостоверни показанията на сестрата на ищеца – Н. М. , че при закупуването на имота, брат и е вложил лични средства в размер на 45 000лв. Прието е, че имотът е придобит по време на брака между страните; че не е опровергана презумпцията на чл.19, ал.3 от СК за съвместен принос, поради което след прекратяване на брака и на съпружеската имуществена общност, върху имота е възникнала съсобственост при равни права на бившите съпрузи.
Решението е правилно.
Твърдението, че са вложени лични средства на единия от съпрузите при закупуване на имот по време на брака следва да бъде установено по категоричен начин, с безспорни доказателствени средства. В настоящия процес такива доказателства няма. Единственият свидетел, който твърди подобно обстоятелство, е сестрата на ищеца. Тя заявява, че през 1988г. тя и брат и са получили в наследство по 7 000лв.; че брат и е дал своите пари в заем за строителството на жилище; че през 1994г. тя му върнала 45000лв.- по-голяма сума, като компенсация за това, че парите са били задържани от нея. Твърди, че не е дала парите направо на брат си, а на родителите им, от които той закупил по същото време процесния имот.
С оглед роднинската връзка между свидетелката и ищеца и нейната възможна заинтересуваност от изхода на делото, въззивният съд правилно не се е доверил на показанията и, основавайки се на чл.136 от ГПК /отм./, още повече, че тези показания са изолирани и не се подкрепят от други доказателства.
Основателно е оплакването в касационната жалба за непрецизност на част от мотивите на въззивния съд. Действително, той не е следвало да черпи аргументи за недостоверност на показанията на свидетелката М от изявленията и договорните отношения между нея и брат и /че тя не установила конкретните уговорки по договора за заем, срока за връщането на сумата и неустойката за забава/, но тези мотиви не са решаващи и не са се отразили на правилността на обжалваното решение.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1610 от 04.10.07г. по гр.д. №2707/06г. на Пловдивския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: