6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
С., 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3115/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Ф. – ЕТ с фирма „ИСМ -91 – И. С.” – [населено място], [община], обл. Шумен срещу Решение №392 от 04.03.2014 г. по т.д.№ 3011/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 722 от 05.04.2013 г. по т.д.№ 1328/ 2010 г. на СГС, с което са отхвърлени исковете на [фирма] – [населено място], [община] срещу ЗК [фирма] – [населено място]: по чл. 208 ал. 1 КЗ за 190 000 лв. – обезщетение за унищожаване следствие осланяване на 950 дка каисии по Застрахователна полица № 09009560002 от 23.04.2009 г. и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 21 726.04 лв. – лихва за периода от 13.05.2009 г. до предявяване на иска, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: въззивният съд следва ли, без да събира нови доказателства и като игнорира събраните, да установява нова фактическа обстановка, по който въпрос жалбоподателят сочи, че въззивният съд правилно е определил датата на влизане в сила на застрахователния договор 23.04.2009 г. с оглед фактическото постъпване в касата на застрахователя на първата вноска от застрахователната премия, за което на 23.04.2009 г. е издадена застрахователната полица, за разлика от първоинстанционния съд, който е приел дата 24.04.2009 г. – датата на заприходяване на сумата от застрахователя. Жалбоподателят счита, че след тази правилна фактическа констатация, въззивният съд при грубо игнориране на събраните доказателства: таблица за минималната температура на въздуха, издадена от Н., заключение на агроикономическата експертиза и на допълнителна аграрна експертиза, е приел за разлика от първоинстанционния съд, дата на настъпване на застрахователното събитие 23.04.2009 г., което застрахователно събитие към влизане в сила на застрахователния договор 24.00 часа на 23.04.2009 г. вече е било настъпило. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос, въззивният съд, без да събира нови доказателства и игнорирайки събраните, е решил в противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Въпроса: следва ли въззивният съд при преценка на събраните доказателства, да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора въз основа на собствени мотиви, в които да се позове на конкретни доказателства, като посочи кои от приетите и неоспорени доказателства не кредитира и по какви причини, жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Въпросът: допустимо ли е съдът да основе изводите си на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги кредитира, жалбоподателят поддържа, че решен в противоречие с П. ВС №7/ 27.12.1965 г., Опр.№ 26/19.01.2009 г. по гр.д.№4744/2008 г. на ВКС, І г.о., Р.№ 632/02.07.2009 г. по гр.д.№1762/2008 г. на ВКС, ІV г.о., Р.№ 221/15.04.2002 г. по гр.д.№ 677/2001 г. на ВКС, І г.о. Като заключава, че изложените въпроси са решение в противоречие със задължителната съдебна практика, като имат значение и за точното прилагане на закона – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като неоснователна, като поддържа, че застрахователният договор е влязъл в сила на 24.04. 2009 г. – както е прието в първоинстанционното решение, както и с оглед резултата от воденото между страните възз.т.д.№ 1732/2012 г. на САС; сочи също, че жалбата не отговаря на основанията за касационно обжалване, изложени в чл. 281 ГПК и че не е подлежаща на касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което са отхвърлени исковете по чл. 208 ал. 1 КЗ за 190 000 лв. – обезщетение по Застрахователна полица № 09009560002 от 23.04.2009 г. за унищожаване на 950 дка каисии следствие осланяване и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 21 726.04 лв. – лихва до предявяване на иска, въззивният съд е приел, че застрахователната полица е издадена от застрахователен брокер и ищецът на 23.04.2009 г. е платил в брой първа вноска 7975.80 лв. по два застрахователни договора, за което е издаден ПКО № 182/23.04. 2009 г. Съдът е изложил, че управителят Н. П. на [фирма] внася на 23.04.2009 г. в касата на [фирма] 7975.80 лв., за което му е издадена квитанция към ПКО № 124/23.04.2009 г., вписана в касовата книга на 23.04.2009 г. с пореден номер на разхода 124 – затова застрахователният договор влиза в сила в 24.00 часа на 23.04.2009 г. Посочил е, че ищецът на 27.04.2009 г. е отправил уведомление до ответника и покана за съвместен оглед поради регистрирани температури от 0 до 3 градуса на 24, 25 и 27 април 2009 г. и нанесени поражения на каисиите в резултат на падналите слани, като уведомлението не сочи дата на настъпване на застрахователното събитие. Въз основа на събраните писмени доказателства за датите на падналите слани и за регистрираните минусови температури, придружени със слани през м.април 2009 г., нанесли щети на плодните масиви, включително тези в [населено място]; на гласните доказателства; след обсъждане на първоначалната и повторна агрономическа експертиза, съдът е приел за обоснован извода на първоинстанционния съд, че завързите са погинали при действие на застрахователния договор, но осланяването е настъпило до сключването му на 23.04.2009 г. и е било факт към момента на влизане в сила на договора в 24.00 ч. на 23.04.2009 г., като ищецът признава в Писмо до КФН (л.41), че осланяването е започнало още на 23.04.2009 г. Обосновал е, че на 24.04.2009 г. завързите са били измръзнали поради слана, попарени 1-2 дни преди това, като при въздействие на сланите върху завръзите, видимите признаци на повреди се появяват след 3 до 5 дни от осланяването. По съображения, че застрахователният риск е условие за действителност на договора и предполага опасно събитие, съществуващо потенциално състояние, все още нереализирано и с неизвестно проявление, който е условие за действителност на договора, съдът е счел, че договорът не може да породи желаното действие и е недействителен – чл. 195 КЗ, ако към момента на влизането му в сила вече е реализирана възможността за бъдещо увреждане на застрахователното благо. Тъй като застрахователното събитие – осланяването – е започнало преди сключване на договора, за настъпване на застрахователното събитие е от значение кога се е проявило увреждащото събитие, а не неговия резултат; ако вредите са настъпили след сключване на застраховката, но причината се е проявила преди началото на действието й, не е налице покрито застрахователно събитие и застрахователят не носи отговорност, съдът е отхвърлил иска за застрахователно обезщетение при договор, който влиза в сила в 24.00 часа на 23.04.2009 г., и при започнало осланяване още на 23.04.2009 г.
По въпроса: въззивният съд следва ли, без да събира нови доказателства и като игнорира събраните в първоинстанционното производство, да установява нова фактическа обстановка, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е приел правилна фактическа констатация относно момента на влизане в сила на застрахователния договор с оглед извършеното от застрахования плащане на брокера на първата вноска от застрахователната премия, внесена в касата на застрахователя – 23.04.2009 г. – и счита, че въззивният съд при грубо игнориране на събраните доказателства е приел различна фактическа обстановка относно датата 23.04.2009 г. на настъпване на застрахователното събитие, за да обоснове, че същото вече е настъпило към датата на влизане на застрахователния договор в сила.
Съгласно т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГТК ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора и не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, може да потвърди или да отмени обжалваното решение. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и нови доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно за решаването на материалноправния спор.
В тази връзка с оглед данните по делото – непоискани във въззивния съд нови доказателства – с поставения от жалбоподателя въпрос: следва ли въззивният съд, без да събира нови доказателства и като игнорира събраните, да установява нова фактическа обстановка, фактически жалбоподателят обосновава оплакване за неправилност и необоснованост на решението – не в частта, в която въззивният съд е приел друга от приетата от първоинстанционния съд дата на влизане в сила на застрахователния договор, а по въпроса застрахователното събитие настъпило ли е до сключване на договора и било ли е факт към влизането му в сила. Въззивният съд прави самостоятелна оценка на доказателствата и въз основа на тях може да стигне до различни фактически изводи и ако не са поискани доказателства, недопуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, не събира нови доказателства. Извън правомощията на касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК дори и при евентуална основателност на оплакването за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, е да извършва касационна проверка налице ли са основанията по чл. 281 т. 3 ГПК.
По въпроса: следва ли въззивният съд при преценка на събраните доказателства да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като изложи собствени мотиви, в които да се позове на конкретни доказателства и ако има такива, които не кредитира, да посочи по какви причини, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Въззивнияат съд има задължение да изложи мотиви, като обсъди всички относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, в правомощията си на въззивна инстанция, с обжалваното решение съдът е решил спора по същество, съгласно чл. 271 ал. 1 ГПК, като подробно е мотивирал решението по спорните между страните въпроси: както относно датата на влизане в сила на застрахователния договор, така и по въпроса застрахователното събитие настъпило ли е до сключване на договора и било ли е факт към влизането му в сила. Затова поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с установената съдебна практика за задължението на въззивния съд при изготвяне на решението, съгласно ПлВС №1/1953 г. и т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК.
В тази връзка е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: допустимо ли е съдът да основе изводите си на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля или не ги кредитира. Въззивнияат съд е изпълнил задълженията си на въззивна инстанция с обжалваното решение, подробно мотивирано с обсъждане на релевантните доказателст, на доводите и възраженията на страните. Поставеният от жалбоподателя въпрос за задължението на въззивния съд, е решен в съответствие със задължителната съдебна практика,посочена по-горе.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, жалбоподателят обосновава с довода, че формулираните правни въпроси имат значение и за точното прилагане на закона. Искането е неоснователно, тъй като изискването на закона е кумулативно – правните въпроси трябва да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а развитите от жалбоподателя съображения сочат на оплакване за неправилно приложение на процесуалния закон.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №392 от 04.03.2014 г. по т.д.№ 3011/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: