О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
С. 21.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4624 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби – от Върховен административен съд [населено място], представляван от председателя К., чрез процесуалния представител С. и от М. С. С. от [населено място] против въззивно решение № VІ – 40 от 25.05.2016г. по в.гр.д. № 370/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 1861 от 25.11.2015г. по гр.д.№ 5349/2014г. на Бургаски районен съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. С. С. на основание чл.2 ал.1 т.2 от З., сумата от 1 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконното му полицейско задържане на 14.02.2013г., ведно със законната лихва от посочената дата и са присъдени разноски и вместо това е постановено друго, с което този иск е отхвърлен, а в останалата част, с която е осъден Върховен административен съд да заплати на М. С. С., на основание чл.2 ал.1 т.3 от З., сумата от 1 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на оставяне без уважение на жалбата му срещу полицейското му задържане на 14.02.2013г., с решение от 4.04.2014г. по адм.д.№ 13107/2013г. на ВАС, ведно със законната лихва от посочената дата решението на Б. е потвърдено.
Жалбите са подадени в срок. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В производството ищецът е твърдял, че при осъществяване на полицейското му задържане на 14.02.2013г. са допуснати нарушения на чл.5 §1 и чл.5 §2 на Е., във връзка с което е предявил искове срещу трима ответници. Първият е Д., в качеството му на правоприемник на ГД”Б.”, тъй като служител от посочената дирекция е разпоредил извършване на задържането с довод, че не са били посочени фактически основания в заповедта за задържане, не е допуснат адвокат на ищеца по време на ареста и по време на полицейското задържане и не са му разяснени фактическите основания за ареста, както по време на извършването му, така и по време на полицейското задържане. Вторият посочен от ищеца ответник е Прокуратурата, поради неосигуряване на възможност на среща с адвокат, пред вид факта, че задържането е осъществено в рамките на образувано досъдебно производство, което Прокуратурата е ръководила и за което е осъществявала надзор за законност /чл.127 от Конституцията/, пред вид установените факти, че ищецът е бил задържан по разпореждане на прокурор от СГС в 16.30ч., с него са извършвани следствени действия от 16.30ч. до 21.03часа, заповедта за задържане му е връчена в 22.30 часа и е освободен на следващия ден в 16.30 часа. Третият посочен ответник е Върховен административен съд, с оглед постановеното от него решение от 4.04.2014г. по адм.д. № 13107/2013г., с което е отменено решение на АС Бургас. Ищецът е твърдял, че в противоречие с разпоредбите на чл.5 § 1 и §2 от Е., ВАС е отхвърлил жалбата на г-н С. срещу обжалваната заповед за полицейско задържане, като в мотивите на постановения акт е приел, че непредоставянето на адвокатска защита не е действие по издаване на административния акт, а действие по изпълнението му и че арестът по чл.63 ал.1 ЗМВР е изцяло в дискреция на органите на МВР, като те не са длъжни да посочват в заповедта фактически основания за задържане, нито да доказват легитимна цел при оспорване пред съд.
Настоящият съдебен състав констатира, че претенцията за неимуществени вреди срещу Д. и срещу Прокуратурата е предявена в размер на по 3 000лв. за всеки един, а срещу ВАС е за 6 000лв.
Пред вид цената на иска, определена при условията на чл.69 ал.1 т.1 ГПК /търсената сума/ и вида на иска, който е за парични вземания, на основание нормата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, подадената от М. С. С. касационна жалба срещу въззивния акт е недопустима – в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения срещу Прокуратурата иск, предявен в размер на 3 000лв. В тази част производството следва да бъде прекратено. Доколкото касационната жалба на М. С. С. е насочена и срещу останалата част от постановения въззивен акт – досежно размера на определеното обезщетение срещу втория ответник /ВАС/, то за тази част допустимостта на касационното обжалване следва да бъде преценена съобразно критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав констатира, че в постановените от районния съд и от въззивния съд решения няма произнасяне по заявената претенция срещу Д.. Д. – не е призовавана като страна в производството, на нея съобщения не са изпращани /съответно не е изразявала становище/, по отношение на нея доказателствена тежест не е разпределяна. Независимо от първоначалното сезиране, при липсата на произнасяне от съда и при липса – в хода на производството от страна на ищеца на искане за допълване и произнасяне на съда по заявената претенция срещу първия ответник, настоящият съдебен състав намира, че не съществува процесуална възможност от връщане на делото за разглеждането й. За ищеца остава процесуалната възможност /не е преклудирана/ да предяви самостоятелен иск срещу Д. в отделно производство.
К. ВАС представя подробно изложение, в което се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по множество въпроси: Въпросите, за които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика са следните:
1. Необходимо ли е наличието на установен незаконосъобразен съдебен акт като предпоставка за уважаване на иск по чл.2 ал.1 З.?, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановено решение № 95 от 8.05.2011г. по гр.д.№ 849/10г.,
2. Представлява ли съдът процесуален субституент на държавата в производствата по вреди по чл.2 ал.1 и т.2 З.?, който счита, че е разрешен в противоречие с ТР № 5 от 15.06.2015г. по т.д.№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което съдът е легитимиран да представлява държавата само в случаите по чл.2 ал.1 т.4 и т.5 от З. /не и по т.1 и 2/,
3. Следва ли да е налице пряка причинна връзка между съдебния акт и настъпилите и претендираните от ищеца вреди в производството по чл.2 ал.1 т.1 З.? Позовава се на множество решения и счита, че в случая въззивният съд не е изложил мотиви за наличие на причинна връзка между постановения от ВАС акт и конкретно установените като причинени от полицейското задържане вреди /като се има пред вид, че съдебният акт е постановен повече от една година след приключване на 24 часовото задържане на пострадалия/,
4. Представлява ли силата на присъдено нещо на окончателен, влязъл в сила съдебен акт, отрицателна предпоставка пред установяване на неговата незаконосъобразност в производството по чл.2 ал.1 т.2 З.? К. се позовава на решения, които обаче са несъотносими, защото са постановени по въпроси, които не са идентични на настоящия: решение № 112 от 7.11.2014г. по гр.д.№ 1394/14г., постановено по въпрос за значението на силата на присъдено нещо на приключило производство за делба при предявен ревандикационен иск и решения № 133 от 14.03.2011г. по гр.д.№ 2020/09г. и № 49 от 14.04.2011г. по т.д.№ 561/10г., постановени по въпрос –ползва ли се със сила на присъдено нещо предходно решение.
5. Следва ли да бъде мотивиран съдебния акт относно решаващите изхода на спора въпроси? Позовава се на решение № 134 от 30.12.2013г. по гр.д.№ 34/2013г., Постановления на ППВС № 1/1953г., №7/1965, № 1/1985г
6. Следва ли да бъдат обсъждани възраженията на страните относно спорните по делото въпроси? Позовава се на решение № 609 от 15.01.2009г. по гр.д.№ 323/2008г. и № 93 от 6.07.2010г. по т.д.№ 808/2009г.
На основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поставя следните въпроси:
1. Може ли касационна съдебна инстанция в областта на административното правораздаване да е легитимиран ответник по иск по чл.2 ал.1 т.1 З., когато мярката за задържане по чл.63 ал.1 т.1 ЗМВР/отм./ не е отменена и по надлежния ред не е установено нарушение на Конвенцията.
2. Разполага ли гражданският съд с компетентност в производство по чл.2 ал.1 т.1 З. да се произнесе по законосъобразността на окончателен акт на ВАС?
3. Представлява ли отрицателна процесуална предпоставка за завеждане на иска по чл.2 ал.1 т.1 З. обстоятелствата, че не е установена незаконосъобразност на постановения окончателен съдебен акт и че въобще не е възможно в рамките на производството подобна незаконосъобразност да бъде установена?
4. В хипотеза на чл.2 ал.1 т.1 З., необходимо ли е установяване нарушение на Е., произтичащо от окончателен съдебен акт, като предпоставка за предявяване на иска? Въпросът се поставя с оглед възможността да се засегне установения със сила на присъдено нещо стабилитет на отношенията.
5. Разполага ли задържаното лице с възможност да предяви иск срещу ВАС, който се е произнесъл по негова жалба срещу заповед за задържане по чл.63 ЗМВР /отм./, когато жалбата е подадена при изчерпано действие на мярката „задържане под стража”? и
6. Допустима и основателна ли е защита срещу ВАС, оставил в сила административен акт – заповед за задържане под стража с аргументи, засягащи самото действие по изпълнение на заповедта и по повод защита на права, несвързани със самата заповед и постановения съдебен акт, като правото на свиждане? Допустима ли е искова защита за вреди от неоснователни действия, маскирана като иск за вреди от незаконосъобразен съдебен акт?
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. С. С., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Според същия постановките на ТР № 5 от 15.06.2015г. по т.д.№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС не са приложими, тъй като същите са в тълкувание на нормата на чл.2 З. в редакцията преди промяната на нормата с ДВ бр.98/2012г., изрично предвиждащ отговорността на държавата за нарушение на чл.5 §1 Конвенцията. Счита, че сегашната редакция на нормата дава основание на съда да извършва преценка дали влязло в сила съдебно решение е в противоречие с Конвенцията и при наличие на такова да присъжда обезщетение.
К. М. С. С. /досежно частта, за която производството за него е допустимо/ се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния формулиран въпрос, касаещ начина на определяне на размера на обезщетението: Следва ли съдът да съобрази – броят и видът на нарушенията по чл.5 § 1 от Конвенцията /когато са констатирани повече от едно нарушения на защитени права/, както и да отчете и присъди по-голям размер на обезщетение когато същото се отнася до лице, чиято професионална реализация е в същата област, в която е полицейското задържане? Счита, че съдът е постановил акта си в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 267 от 26.06.2014г. по гр.д.№ 820/2012г. на ІV г.о., като не е отчел, че ищецът упражнява дейност като адвокат /това е сферата на професионалната му реализация/ и конкретните нарушения са засегнали възможността за професионална реализация, авторитет и репутация.
В. съд /в подлежащата на касация част от исковете, касаеща ответника ВАС/ е приел, че при установените по делото факти – ищецът е бил задържан със заповед по чл.63 ал.1 т.1 ЗМВР/отм./, в която освен законовите разпоредби, не са изложени никакви фактически доводи и основания. Като се е ръководил от практиката на Е., отразена в §47 от решение от 24.06.2014г. по делото „П. и П. срещу България”, съгласно която за да не бъде задържането несъвместимо с принципа на защита от произвол, следва заповедта да съдържа факти и информация, които биха убедили обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило подобно престъпление и като е съобразил горепосочените мотиви на ВАС /че арестът по чл.63 ал.1 т.1 ЗМВР/отм./е изцяло дискреционно правомощие на органите на МВР/, е приел че съдебният акт е постановен в нарушение на защитени от Конвенцията права и на ищеца се дължи обезщетение. В. съд е определил размера му като е съобразил общоприетите морални принципи, спецификата на казуза, включително и че задържането е в областта на професионална реализация на лицето, фактът на широкия медиен отзвук, както и че е констатирано нарушение само на едно основание.
С оглед изложените решаващи мотиви, по поставените от касатора М. С. С. въпроси, свързани с начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, не следва да е допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Установената практика, включително и цитираната – досежно посочените релевантни обстоятелства / брой и вид на нарушенията и област на професонална реализация/ са съобразени от въззивния съд.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по втория и третия от поставените от процесуалния представител на ВАС въпроси, за които настоящият съдебен състав приема, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Постановеният въззивен акт е в явно противоречие с ТР № 5 от 15.06.2015г. по т.д.№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за вреди по чл.2 З. само в случаите по чл.2 ал.1 т.4 и т.5 от З. /не и по т.1 и 2/. Тълкувателното решение – с оглед датата на постановяването му – 15.06.2015г. е приложимо към действащата редакция на нормата на чл.2 ал.1 т.1 З. /тъй като нейното последно изменение е с ДВ бр.98/2012г./ и към процесното полицейско задържане, осъществено на 14.02.2013г.
Освен това – съгласно т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС – доколкото съгласно чл.4 З. държавата отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между съответния незаконносъобразен акт, действие или бездействие и претърпените вреди.
Констатираното противоречие, обуславящо необходимостта от допускане на касационно обжалване на въззивния акт по подадената от касатора Върховен административен съд касационна жалба, обезсмисля обсъждането на останалите поставени от същия касатор въпроси.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на М. С. С., съдебен адрес: [населено място] [улица] против въззивно решение № VІ – 40 от 25.05.2016г. по в.гр.д. № 370/2016г. на Бургаски окръжен съд, в частта с която съдът се е произнесъл по предявения срещу Прокуратурата иск за сумата от 3 000лв.и прекратява производството по делото в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ – 40 от 25.05.2016г. по в.гр.д. № 370/2016г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1861 от 25.11.2015г. по гр.д.№ 5349/2014г. на Бургаски районен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. С. С. от [населено място] с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :