О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
Гр.София, 22.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4484 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Р. срещу решение №.1952/23.07.18 по г.д.№.382/18 на Софийски апелативен съд, ГО, 8с. – с което е потвърдено реш.№.8026/29.11.17 по г.д.№.1535/17 на СГС, І-22с., за осъждане на И. Г. Р. да плати на Д. О. Т. и З. Д. К. на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД по 28000лв. на всеки ведно със съответни разноски.
Ответните страни Д. О. Т. и З. Д. К. не вземат становище
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
Съдът е приел, че страните са били обвързани от договор за поръчка, по силата на който ищците са превели на ответницата процесната сума за осъществяване на насрещна непарична престация – да придобие за тяхна сметка право на собственост върху автомобили, предлагани от държавни учреждения на търг /т.нар. изпълнителна сделка по чл.285 ЗЗД/, които да им прехвърли /в изпълнение на т.нар. отчетна сделка-чл.284 ал.2 ЗЗД/. Този извод е направен въз основа на две платежни нареждания за превод на суми /2х28000лв./ с вписано основание за плащане „превод за МПС“ и намерените за безпротиворечиви, логични и потвърждаващи се от останалите доказателства показания на свидетелите В. и Н. –отразяващи техни непосредствени възприятия за проведените преговори – относно обстоятелствата, при които е сключен договора /възраженията за недопустимост на показанията на св.В. с оглед твърдения за нарушена адвокатска тайна са намерени за неоснователни, тъй като, макар с разпоредбата на чл.33 ал.4 ЗА да е уредена нормативна забрана адвокатът да бъде разпитван в процесуално качество относно разговорите и кореспонденцията му с клиент, делата на клиент, факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие, тя не се прилага, когато самият клиент е поискал адвокатската тайна да отпадне-какъвто е настоящия случай (именно ищецът е поискал свидетелят В. да възпроизведе пред съда своите субективни възприятия относно характера на водените преговори за сключване на процесния договор)/. Въз основа на показанията на св.В. е прието, че правоотношението е възмездно, респективно договорът двустранен – но е отразено и, че дори същият да е безвъзмезден /т.е. едностранен/, доверителите могат винаги да се освободят от облигационната обвързаност чрез оттегляне на поръчката – чл.287 пр.2 ЗЗД. Предявявайки иск за връщане на отпаднало основание на процесната сума, те имплицитно са упражнили потестативното си право да развалят договора-като в конкретния случай исковата молба е покана за изпълнение по смисъла на чл.87 ал.1 ЗЗД. Ответницата, чиято е била тежестта да установи, че е изпълнила поръчката точно и добросъвестно /чл.63 ал.1 ЗЗД/, не установява такова изпълнение предвид събраните доказателства. При тези обстоятелства е прието, че ищците са кредитори, които надлежно са упражнили потестативното си право по чл.87 ал.1 ЗЗД да развалят договора с едностранно волеизявление. Тъй като развалянето е станало с предявяването на исковата молба, възражението за погасяване на вземането по давност е намерено за неоснователно, и е формиран извод, че претендираните суми, като платени на отпаднало основание, подлежат на връщане съобразно чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса „дали адвокат може да бъде разпитван в съда и ако да – доколко неговите показания могат да бъдат кредитирани, доколко неговите показания могат да бъдат основание за постановяване на решение, основаващо се единствено на тях, и най-важното-дали разпоредбата на чл.33 ал.4 ЗА, касаеща адвокатската тайна, е относителна и не се прилага, когато самият клиент е поискал адвокатската тайна да отпадне”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Поставеният от касатора правен въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Това е така, защото въззивната инстанция е приела, че обстоятелствата във връзка със сключването на договора се установяват /освен от писмени доказателства/ безпротиворечиво не само от показанията на св.В., но и от тези на св.Н. (който сам независимо от другия свидетел установява обстоятелства относно релевантните уговорки), а от друга страна е посочено, че дори договорът да не е бил възмезден /индиция за което се съдържа в показанията на св.В./, то и безвъзмездният договор може да бъде оттеглен по всяко време от доверителите. Същевременно разпоредбата на чл.33 ал.4 ЗЗА очевидно изхожда от правилото за тайна на кореспонденция между адвокат и клиент – която е въведена с оглед пълна защита на интересите на представлявания; именно поради това и при отказ на заинтересованата страната /довереника/ от тази защита – какъвто е настоящия случай, адвокатът би могъл да я разкрие, като евентуално нарушение на задължението му в тази връзка се санкционира с носене на съответна отговорност /въпросът дали решение може да бъде основано само на подобни свидетелски показания е ирелевантен, тъй като не кореспондира на обстоятелствата по случая – атакуваният акт не е основан само на показанията на св.В., а, както подробно е посочил и съда, на писмени доказателства и безпротиворечиви показания на двама свидетели, един от които е св.В./. При тези обстоятелства не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС и твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1952/23.07.18 по г.д.№.382/18 на Софийски апелативен съд, ГО, 8с.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: