3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 44/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№322
гр.София, 27.04.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 44/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З.”В.-94”, [населено място] и Б. Г. Б. /лично и в качеството му на представляващ кооперацията/, подадена чрез процесуалния им представител адвокат Л. М. от В. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 293/28.10.2010 год., постановено по в.гр.дело № 662/2010 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Горнооряховския районен съд № 50/30.04.2010 год. по гр.дело № 748/2009 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено, че двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумата 10 600 лева по издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед от 13.03.2006 год. с падеж 20.07.2006 год. за същата сума с издател кооперацията и авалист-втория ответник-физическото лице Б. Б..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, игнорирал е като неотносима и извън предмета на делото твърдяната връзка между абстрактната сделка и каузални правоотношения между поемателя и издателя на записа на заповед, произтичащи от договор за заем. Навеждат се доводи и за нарушаване на процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса по чл.422 ГПК.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по поставените съществени материалноправни и процесуални въпроси, които обобщени се свеждат до следното: 1. Подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна менителничен документ и в тази връзка налице ли е материална обвързаност между процесния запис на заповед и твърденията на ищеца за дължимост на процесната сума като дадена в заем на кооперацията-издател на ефекта. 2. Как се разпределя доказателствената тежест между страните в процеса при установяване на каузалните отношения относно реалното предаване на сумата по твърдяния договор за заем, чието изпълнение обезпечава издадения запис на заповед от 13.03.2006 год., авалиран от втория ответник. Позовават се на приложените към касационната жалба р.№ 121/01.07.2009 год. по т.дело № 55/2009 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о., определение № 805/23.12.2009 год. по т.дело № 701/2009 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о., както и на две влезли в сила решения на въззивни съдилища, съдържащи произнасяне по поставените правни въпроси.
Ответникът по касационната жалба [фирма], гр.Г.О. чрез процесуалния си представител адвокат Ал.Ч. от В. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е редовна – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касаторите доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният установителен иск по чл.422 ГПК, като е прието за установено, че двамата ответници дължат солидарно сумата 10 600 лева-вземане по издадената въз основа запис на заповед от 13.03.2009 год. заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Прието е, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна менителничен документ, съдържа необходимите реквизити, подписан е от издателя и авалиста, което е необходимото и достатъчно условие за да възникне вземането. В тази връзка е направен решаващият извод, че основанието и размера на вземането произтичат от самия менителничен ефект без да е необходимо да се изследва и доказва твърдяното наличие на каузално правоотношение и реалното предаване в заем на сумата 10 600 лева, тъй като каузалната сделка е извън предмета на спора.
При тези данни поставеният от касаторите материалноправен въпрос подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна менителничен ефект е релевантен за изхода на делото. По отношение на този въпрос е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респ. съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно – дали вземането по тази сделка съществува. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК р.№ 113/04.10.2010 год. по т.дело № 1074/2009 год. на ВКС, ТК-І т.о.; р.№ 102/25.07.2011 год. по т.дело № 672/2010 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и др. служебно известни на настоящия съдебен състав, както и приложеното към касационната жалба р.№ 121/01.07.2009 год. по т.дело № 55/2009 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. В случая, постановявайки обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от цитираната съдебна практика на ВКС.
Аналогично е положението и по поставения процесуален въпрос. Съгласно константната практика на ВКС относно правилата за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, независимо от процесуалното си качество, кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед, а длъжникът да докаже възраженията си – абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични – основани на отношенията с кредитора, включително – погасяване на задълженията му по каузалната сделка. С оглед твърдението на ищеца за наличие на договор за заем /който е реален договор по смисъла на чл.240 ЗЗД/, послужил като основание за издаване на процесния запис на заповед, подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства реалното предаване на сумата, като тежестта на доказване носи заемодателя. В този смисъл са р.№ 141/08.03.2010 год. по т.дело № 798/2007 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р.№ 102/25.07.2011 год. по т.дело № 672/2010 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о., р.№ 149/05.11.2010 год. по т.дело № 49/2010 год. на ВКС, ТК-І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Ето защо е основателен доводът на касаторите за противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВКС.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 293/28.10.2010 год., постановено по в.гр.дело № 662/2010 год.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 212 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: