Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр. София, 11 юли 2011 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и втори юни двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 1683/2011 год.
Производството по чл. 346 т.1 и сл. НПК е образувано по касационен протест на В. М. – зам. Апелативен прокурор във Варненската апелативна прокуратура против въззивно решение № 35 от 24.03.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 491/2010 год. на Варненския апелативен съд.
В протеста се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, като излага съображения, че материалния закон неправилно е приложен с оправдаването на подсъдимия при наличието на безспорни доказателства за предлаган подкуп на полицейските служители.
Подсъдимият моли протеста да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 119 от 9.11.2010 год. постановена по НОХ дело № 1324/2010 год. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия С. Г. Л. за невинен в това на 16.08.2008 год. в гр. Варна да е предложил дар- сумата 50 евро на длъжностните лица – полицаите С. Л. и П. В. за да не извършат действия по служба – да му съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 304 ал.1 НК.
С въззивно решение № 35 от 24.03.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 491/2010 год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Касационният протест е основателен.
При постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 НПК, защото е довело до ограничаване процесуалните права на прокурора като страна, която повдига и поддържа обвинението и до неправилно приложение на материалния закон.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурора срещу постановена от Варненския окръжен съд оправдателна присъда, в който са поддържани доводи за неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателсва за съставомерните признаци от състава на престъплението, за което е предаден на съд. Въззивният състав не е изпълнил правомощията си по чл. чл. 313 и 314 НПК, като не е проверил изцяло правилността на протестираната присъда и това е довело до нейното потвърждаване без да е налице такова основание.
Процесуалните правила за оценка на доказателствата предоставят суверенно право на решаващия съд да кредитира всяко едно от тях, но след като много внимателно го анализира във взаимната му връзка с останалите доказателствени средства по начин, който би му дал възможност да направи единствено възможния извод, че отразява обективната истина. Това свое задължение закрепено с разпоредбите на чл. 13,14 и 107 ал.5 НПК първоинстанционният съд не е изпълнил, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението. Анализът на доказателствата не е извършен поотделно и в тяхната съвкупност, в оценъчната дейност не е търсена логическа връзка и взаимна обусловеност между отделните доказателствени източници, не са изчерпани всички възможности за доказване и това е довело до опорочаване вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. С това е допуснато съществено нарушение по чл. 303 ал.1 НПК, защото не само осъдителната, но и оправателната присъда не може да се основава на предположения при решаване на въпросите за доказаност на обстоятелствата по чл. 102 НПК.
Решаващите съдилища са отхвърлили като недостоверни показанията на св. Л. и В., като са съзряли противоречие между тях, без да ги оценят в логическата им връзка и съпоставят с останалите доказателствени извочници и без да положат усилия да изяснят на какво се дължат противоречията. По основните факти установени от свидетелите, а именно начина на извършване на проверката, поведението и действията на водача, такова противоречие не е налице. И двамата свидетели, участници в проверката, под страх от наказателна отговорност, при отсъствието на всякакво съмнение и колебание, по категоричнен начин са установили фактите, че водачът на спрения за проверка автомобил нямал застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, че лъхал на алкохол, но отказал да бъде тестван с техническо средство, че преди да му бъдат съставени актовете за констатираните административни нарушения им предложил банкнота от 50 евро за да не го санкционират. Така св. Л. при разпита в съдебно заседание е установил:”Той подхвърли една банкнота от 50 евро и каза дали това ще прави нещата…Той каза това нещо ще оправи ли нещата за да не ми пишете акта и я пусна през прозореца вътре в колата.” Показанията му не са в противоречие с дадените такива от св. В., който също е установил факта на предлагане на подкупа, като в съдебно заседание е съобщил:” Ето тези 50 евро, пуснете ме да си ходя”. Показанията на втория свидетел превратно за оценени, като въпреки тяхната категоричност е направен извод, че изобщо не е разбрал, че му се предлага неследващ се дар. Доколкото е налице известно несъответствие между тях, което са обяснили с изминалия период от време, съдът не е положил усилия да изясни на какво се дължи, включително и чрез прочитане на показанията, които са дали в досъдебното производство. Такава процесуална възможност е имал по време на разпита им в съдебно заседание, още по-вече при задължението му за служебно събиране на доказателства, независимо от процесуалното поведение на страните. Недобросъвестност в действията на свидетелите, лишаваща от достоверност съобщените от тях факти, не се съзира от начина по който са извършили проверката. И двамата са установили, че са действали съобразно дадените им от ръководството указания, като се обадили на телефон № 166, а след това изпълнили разпорежданията, които им дал приелия обаждането им дежурен полицейски служител. Не е в тяхните правомощия задължение да регистрират проведения телефонен разговор и да предприемат действия по разследването, поради което не може да бъде възприето съображението, че липсата на отбелязване в оперативната дежурна част и невъзможност да се установи проведения разговор, поради унищожаване на материалния носител с изтичане срока за съхранение, прави показанията им недостоверни. Липсата на писмени доказателства не е основание за възприемане на извода за недоказаност на обвинението, защото фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, в това число и само със свидетелски показания. Следва да се отбележи, че показаниятта на тези двама свидетели не са единствен източник на доказателства. Подкрепени са от приложения в досъдебното производство рапорт и от показанията на св. И..
Допуснато е процесуално нарушение, като без основание е отхвърлено искането на прокурора за прочитане показанията на св. И., дадени в досъдебното производство. При разпита му в съдебно заседание, след като е потвърдил съобщения от св. Л. и В. факт, че му се обадили във връзка с проверка на водач на МПС, изрично е заявил, че няма спомен как точно е протекъл разговора и дали са му съобщили за предлагане на пари, което е мотивирал с естеството на своята работа като дежурен в ОД на МВР на тел 166 и изминалия период от време. Приобщаването към доказателствените материали на показанията му от досъдебното производство не е поставено в зависимост от становището на страните, както е приел решаващия съд. В разпоредбата на чл. 281 ал.4 НПК/ в сила от 28.05.2010 год./ законодателят изрично е придвидял две хипотези, при които показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да бъдат прочетени без съгласието на подсъдимия –когато между тях и показанията от съдебното следствие съществува противоречие или когато свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо.
Ако беше изпълнил задълженията си при проверката на присъда, въззивният състав би могъл да констатира допуснатите нарушения при събирането и оценката на доказателсвата и като инстанция по същество да ги отстрани, а от там да направи различни правни изводи. Допуснатите нарушения са съществени и са основание за отмяна на въззивното решение. На това основание следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани всички възможни и допустими доказателствени източници, да бъдат оценени в логическата им връзка и въз основа на цялостния им анализ да бъде приложен точно материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Отменява въззивно решение № 35 от 24.03.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 491/2010 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 119 от 9.11.2010 год. по НОХ дело № 1324/2010 год. на Варненския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: