9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 323/2017 г.
гр. София, 18 януари 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5291 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в решението).
Касационното производство по делото е образувано по жалба на ищеца – К. за о. на н. п. и. (К…) и по жалба на ответниците В. Г. В. и М. А. В., подадени срещу решение № 101/17.06.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 247/2016 г. на Варненския апелативен съд.
С определение № 768/06.07.2017 г. касационното обжалване по делото е допуснато само по жалбата на ответниците, подадена срещу тази част на въззивното решение, с която, при постановена частична отмяна на отхвърлителното решение № 204/19.02.2016 г. по гр. дело № 107/2014 г. на Варненския окръжен съд (В.), са отнети в полза на Държавата, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), следните имущества, придобити от касаторите-ответници, а именно: апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ведно с принадлежащите му избено помещение № 9 и 2.5767 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ № … в кв. 39 по плана на 25-ти подрайон на [населено място], както и на 11.90 кв.м. идеални части от същото дворно място, цялото с площ 462 кв.м.; и апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], на първи жилищен етаж, ведно с принадлежащите му избено помещение № 2 и 10.57 % идеални части от общите части на сградата и 11.30 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ 520 кв.м., съставляващо УПИ пл. № … обединен, в кв. 19 по плана на 25-ти подрайон на [населено място]; както и относно разноските по делото.
В касационната жалба на двамата ответници се излагат оплаквания и подробни съображения за недопустимост на тази част от въззивното решение, поради недопустимост на иска, а също – и за неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в последваща молба и приложени към нея писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба – ищецът К…. в откритото съдебно заседание излага становище и съображения за неоснователност на жалбата на касаторите-ответници.
Прокурорът излага становище и съображения, че са основателни доводите на жалбоподателите за недопустимост на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение.
С посоченото определение по чл. 288 от ГПК касационното обжалване по делото е допуснато, с оглед извършване на проверка относно процесуалната допустимост на обжалваната от ответниците и допусната до касационно обжалване част от въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по правния въпрос относно съдържанието на употребения в § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ израз: „неприключилите до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност“, и по-специално – относно съдържанието на използваните в него понятия „проверки“ и „производства“.
По този правен въпрос настоящият състав на IV-то гр. отд. на ВКС намира следното:
Преходният характер на тълкуваната разпоредба налага изясняването на употребените в нея понятия „проверки“ и „производства“, респ. – „неприключили“ такива, съгласно уредбата по отменения ЗОПДИППД – с оглед приложението на същия и след влизането в сила на 19.11.2012 г. на ЗОПДНПИ.
ЗОПДИППД (отм.) регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. То е уредено като единно производство, но осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, първата от които се развива пред К. за у. на и., п. от п. д. (К., чийто правоприемник е К…, по-натам – „К…“), а другите две – пред съда.
Последните две фази несъмнено са „производства“ по смисъла на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, тъй като те са съдебни производства – исково такова и производство по обезпечаване на иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. Тези съдебни производства са регламентирани както с особените процесуални разпоредби на ЗОПДИППД (отм.) (най-вече раздел I и II на гл. IV от същия), така и с нормите на ГПК – § 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.). В съдебната практика никога не е имало съмнение относно началото и края на тези съдебни производства, респ. – кога те се считат неприключили (висящи), включително – и съгласно особената им регламентация в ЗОПДИППД (отм.). Исковото производство започва от датата на внасянето (постъпването) в съда на мотивираното искане на К… (исковата молба, иска) по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – чл. 6, ал. 1 и чл. 125 от ГПК, респ. – от датата на изпращането на мотивираното искане по пощата – чл. 62, ал. 2 от ГПК; и приключва на датата на влизането в сила на съдебното решение по делото – чл. 296 от ГПК, респ. – на датата на влизането в сила на определението на съда за прекратяване на това исково производство. Производството за обезпечаване на бъдещия иск на Комисията започва от датата на внасянето (постъпването) в съда на мотивираното искане (молбата) на К… по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – чл. 6, ал. 1, чл. 125 и чл. 390 от ГПК, респ. – от датата на изпращането му по пощата – чл. 62, ал. 2 от ГПК; и приключва на датата на вдигането на запора, заличаването на възбраната и/или отмяната на другите обезпечителни мерки – чл. 402, ал. 3 от ГПК, респ. – на датата на влизането в сила на определението на съда за отхвърляне на искането (молбата) на К… за допускане на обезпечението или за прекратяване на обезпечителното производство. Няма процесуална пречка комисията да внесе в съда повече от едно искане (молба) за обезпечаване на иска както преди неговото предявяване, така и след това – чл. 389 от ГПК.
Първата фаза на особеното производство по ЗОПДИППД (отм.), която се развива пред и от К…. и нейните органи по чл. 12, ал. 11 от ЗОПДИППД (отм.), също може да се определи като относително самостоятелно „производство“, включително – по смисъла на тълкуваната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, тъй като се осъществява пред държавен орган и по законоустановени процедурни правила.
Съгласно чл. 15, ал. 3, изр. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.), производството по този закон (което, както беше вече посочено, е единно, макар да има обособени фази – относително самостоятелни производства пред К…. и пред съда) се образува с изрично решение на К., което не подлежи на връчване и е необжалваемо. С разпоредбите на чл. 21 и чл. 22, ал. 1, изр. 1 от ЗОПДИППД (отм.) законодателят изрично е уредил и как става сезирането на К…, а именно: органите на досъдебното наказателно производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции (които са органи на Комисията съгласно чл. 12, ал. 11 от ЗОПДИППД (отм.)) за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1, както и за случаите на незапочнало, прекратено или спряно наказателно производство за същите престъпления в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.); съответният директор изготвя доклад до Комисията за всяко постъпило уведомление. Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗОПДИППД (отм.), въз основа на този доклад К… следва да вземе решение за внасяне и да внесе в съда „мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон“ искане за налагане на обезпечителни мерки (т.е. – молба за обезпечаване на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.)). Това очевидно следва да се предхожда или най-малкото да съвпада по дата с решението на К…. за образуване на производството пред нея. Разбира се, К… може да вземе и решение да не се образува производство (например, когато престъплението не е сред изчерпателно изброените в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.)), както и решение да не се внася в съда искане (молба) за обезпечение (например, когато на този етап от производството все още не е установено имущество на проверяваното лице). За да е „мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон“ искането за допускане на обезпечение по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), това предполага териториалните органи по чл. 12, ал. 11 от ЗОПДИППД (отм.) вече да са издирили и установили имущество на проверяваното лице, върху което имущество да бъдат наложени съответните обезпечителни мерки, както и вече да са събрали „доказателства по този закон“. Това от своя страна може да стане само при вече упражнени правомощия на териториалните органи на К…. по раздел II на гл. III (чл. 15-20) от ЗОПДИППД (отм.) – в рамките и по реда за извършване на регламентираната в чл. 15, чл. 16 и чл. 18 от ЗОПДИППД (отм.) „проверка“/“проверки“. Предвид изричната употреба от законодателя на същия термин, следва изводът, че това са и „проверките“ по смисъла на тълкуваната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ.
От изложеното следва и че началната дата на производството по ЗОПДИППД (отм.) като цяло, респ. – на неговата първа фаза пред К…., а също – и на проверката (по смисъла на чл. 15, чл. 16 и чл. 18 от ЗОПДИППД (отм.) и § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ), е не датата на решението на К…. по чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 3, изр. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за образуване на производството, а датата на постъпването на уведомлението по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм.) при съответния ? териториален орган – директор на териториална дирекция. Този извод следва и от субсидиарното – съответно приложение, съгласно § 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), на посочените и по-горе разпоредби на чл. 6, ал. 1 и чл. 125 от ГПК (съгласно които и всяко съдебно производство се счита започнато и е висящо, не от датата на образуването на делото, а от датата на постъпването на молбата (искането) в съда, респ. – от датата на изпращането ? по пощата – чл. 62, ал. 2 от ГПК). Същият извод следва и от общото принципно положение (намерило израз не само в тези разпоредби на ГПК, а и в чл. 25, ал. 1 от АПК), съгласно което, когато дадено производство се развива при (след) сезиране от другиго (а не при самосезиране) на съответния държавен орган, началото на това производство се слага именно от датата на сезирането.
В зависимост от резултата от проверката, същата може да приключи с решение на К…. по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.) за внасяне в съда на мотивирано искане (искова молба, иск) по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност; или с решение такова искане да не се внася в съда (да не се предявява иска – например, когато самата К. прецени, че не са налице материалноправни предпоставки по чл. 3-10 от ЗОПДИППД (отм.) за основателност на иска). Решението на К…. по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.) се взема въз основа на мотивирано заключение на съответния директор на териториална дирекция по чл. 27, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.).
Когато проверката е приключила с решение на К….. да предяви иска за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) – в общия случай, извън хипотезите по чл. 3, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), тя може да внесе в съда искането (исковата молба) по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) само след влизането в сила на осъдителна присъда срещу проверяваното лице за същото престъпление по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Ако присъдата е оправдателна или наказателното производство е прекратено на основание, различно от посочените в чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД (отм.), исковото производство е недопустимо, поради което в тези случаи К…. следва да вземе ново решение – да не води иска. Съгласно чл. 28, ал. 5 от ЗОПДИППД (отм.), в случаите по чл. 3, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) – когато наказателно производство не се развива (не е започнало, прекратено е или е спряно) на посочените там основания, искът по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) може да бъде допустимо предявен само като обективно кумулативно съединен с иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК за установяване на съответните престъпни обстоятелства по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.).
Когато К…. е взела решение да не се образува производство по ЗОПДИППД (отм.) или решение да не предявява иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), производството по този закон приключва още в неговата първа фаза пред К…. – на датата на съответното от тези решения. В тези случаи К….. сама се десезира, тъй като сама е преценила, че не са налице основания за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Във всички случаи, съгласно изричната разпоредба на чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), „проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца“, като само „по изключение комисията има право еднократно да удължи този срок с три месеца“. Самата формулировка на тази правна норма относно срока за извършване на проверката, налага извода, че този срок е преклузивен. Същият извод следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно която константна практика, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност (в този смисъл – и решение № 13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на КС). Ако се приеме, че срокът за проверката по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) не е преклузивен (а инструктивен), то би се стигнало до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията по чл. 12, ал. 11 от ЗОПДИППД (отм.) биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия по чл. 15-18 от ЗОПДИППД (отм.) и неограничено във времето – извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и то да търпи съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата К…. (както в случая по настоящото дело – 7 години и половина). Поради това, принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) К…. извърши преценка дали в резултат на проверката са установени законоустановените предпоставки (основания) за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и в резултат на тази преценка вземе решение по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.) да води иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Само в този случай производството по ЗОПДИППД (отм.) би могло да продължи да се развива законосъобразно и нормално, първоначално – пред К….. – до влизане в сила на евентуална осъдителна присъда срещу проверяваното лице, а след това – и в неговата съдебна фаза на исковия процес. Само в този случай не може да се отрече и правото на К…. чрез своите органи да продължи да издирва и събира доказателства в подкрепа на иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – преди започването и в рамките на съдебното дирене (с каквото право разполага и всяка друга страна в гражданския процес). Когато, обаче в рамките на преклузивния срок по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) К…. не е взела решение за водене на иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), то не само проверката, а и производството по ЗОПДИППД (отм.) като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда, тъй като правомощията на К…. и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани; преклудирано е и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.).
Новият ЗОПДНПИ регламентира подобно особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Това производство също е уредено като единно производство, макар и осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, първата от които също започва с проверка и се развива пред К…., а другите две – исково и обезпечително производства – пред съда. Отмененият ЗОПДИППД и новият ЗОПДНПИ, обаче съществено се различават по своя предметен обхват; съществено различни са и материалноправните и процесуалните предпоставки за отнемане в полза на държавата, съответно – на имуществото, придобито от престъпна дейност – по отменения закон, и на незаконно придобитото имущество – по новия закон. Поради това и предвид единния (макар и многофазен) характер на всяко от тези особени производства по двата закона, провеждането на съдебните фази на всяко от тях е обусловено от провеждането на неговата първа фаза пред К…. по реда на същия закон.
В заключение – предвид всичко изложено, разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ следва да бъде тълкувана в смисъл, че когато преди отмяната на ЗОПДИППД е започнало производство, респ. – и проверка по него за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, – считано от датата на постъпването пред съответния директор на териториална дирекция на уведомлението по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм.) относно престъпление по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), то във всички случаи това производство следва да се развие и да приключи изцяло – във всяка негова фаза – по реда на същия закон – ЗОПДИППД (отм.), като е изключена възможността която и да е от тези фази или техни етапи – „проверки“ и „производства“, както те са изяснени по-горе, – да продължи да се развива по реда на новия ЗОПДНПИ (в този смисъл е и установената съдебна практика).
Предвид възприетото разрешение на поставения по делото правен въпрос, основателно е оплакването в касационната жалба на двамата ответници за недопустомост на обжалваната от тях част на въззивното решение, поради недопустимост на предявения по делото иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.).
В случая уведомлението по чл. 21 от ЗОПДИППД (отм.) е постъпило при директора на Териториалната дирекция на К….. в [населено място] на 08.06.2006 г. и е заведено там с вх. № 73/08.06.2006 г. Присъдата, с която ответникът В. е признат за виновен и е осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, е влязла в сила на 25.11.2009 г. К….. е взела решение № 379/11.12.2013 г. по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.) – за образуване на производството. К…. е взела решение № 10/15.01.2014 г. по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.) – за внасяне във В. на мотивираното искане (исковата молба, иска) по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) срещу двамата ответници. Видно от изложеното, решението на Комисията по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.) е взето повече от 6 години и 9 месеца след изтичането на 08.04.2007 г. на преклузивния 10-месечен срок по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) (като по делото няма данни тя да е вземала решение за неговото продължаване с още три месеца) – далеч след като правомощията ?, както и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от двамата ответници, вече са били преклудирани, както беше изяснено по-горе.
По изложените съображения, съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1, във вр. с чл. 293, ал. 4 от ГПК, обжалваната от касаторите-ответници и допусната до касационно обжалване част от въззивното решение, с която частично е уважен недопустимия в случая иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на К…., също като процесуално недопустима следва да бъде обезсилена, като производството по делото следва да бъде прекратено в същата част.
Предвид крайния изход на делото – прекратяването на производството по част от иска на К….. с настоящото касационно решение и отхвърлянето на останалата му част с недопуснатата до касационно обжалване и влязла в сила част от въззивното решение, на ищеца не се следват разноски по делото, а основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК той дължи и следва да бъде осъден да заплати на двамата касатори-ответници, всички претендирани и направени от тях разноски за заплатените в производството пред трите съдебни инстанции адвокатски възнаграждения, възнаграждения на вещите лица (в първата инстанция) и държавни такси (в настоящата инстанция), чийто общ размер възлиза на сумата 32 667.40 лв. С оглед на това, въззивното решение – в останалата допусната до касационно обжалване част – относно разноските по делото, имаща характера на определение, следва да бъде отменена, като неправилна. Предвид посочения краен изход на делото, с нея неправилно двамата ответници са осъдени да заплатят държавна такса по делото, каквато не дължат; също неправилно – и поради това, че никоя от страните не е направила изявление за прихващане на насрещно дължими разноски по делото, останалите разноски са присъдени по компенсация, както и с оглед уважената, респ. – отхвърлената с въззивното решение части от иска. Вместо отменяната неправилна част от въззивното решение относно разноските, настоящата касационна инстанция следва да постанови горепосоченото осъждане на ищеца да заплати на двамата ответници, дължимите разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото, в общ размер 32 667.40 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 101/17.06.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 247/2016 г. на Варненския апелативен съд, – в допуснатата до касационно обжалване част, с която по искане на К. за о. на н. п. и., на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) е постановено отнемане в полза на Държавата на следните имущества, придобити от В. Г. В. и М. А. В., а именно: апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ведно с принадлежащите му избено помещение № 9 и 2.5767 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ № …. в кв. 39 по плана на 25-ти подрайон на [населено място], както и на 11.90 кв.м. идеални части от същото дворно място, цялото с площ 462 кв.м.; и апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], на първи жилищен етаж, ведно с принадлежащите му избено помещение № 2 и 10.57 % идеални части от общите части на сградата и 11.30 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ 520 кв.м., съставляващо УПИ пл. № …. обединен, в кв. 19 по плана на 25-ти подрайон на [населено място]; като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 101/17.06.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 247/2016 г. на Варненския апелативен съд, – в останалата допусната до касационно обжалване част – относно разноските и държавната такса по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, К. за о.на н. п. и. да заплати на В. Г. В. с ЕГН [ЕГН] и М. А. В. с ЕГН [ЕГН] сумата 32 667.40 лв. (тридесет и две хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки) – разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: