О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 31.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 5301 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 964 от 18.05.2015 г. по в. гр. д. № 799/2015 г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение № 4600 от 15.11.2012 г. по гр. д. № 7804/2010 г. на Варненския районен съд, с което е била допусната делба на дворно място с идентификатор 10135.1501.517 по плана на [населено място] и намиращата се в мястото жилищна сграда на два етажа с идентификатор 10135.1501.517.1 и производството по делото е прекратено.
Въззивното решение е постановено след отменително определение на ВКС и при дадени указания, че обезсилване на първоинстанционно решение поради неотстраняване недостатъци на исковата молба може да се извърши само с решение, а не с определение, както първоначално е процедирал въззивният съд.
При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция съдът е провел открито съдебно заседание, изслушал е становищата на страните и е постановил решение, с което е обезсилил решението на първата инстанция.
Въззивният съд е приел, че в определения срок ищцата не е изпълнила дадените от съда указания за отстраняване недостатъците на исковата молба: 1. Да опише процесната сграда, като посочи на колко етажа е и от какви обекти се състои; от какви помещения е всеки обект и каква е площта и предназначението им, а ако са налице няколко сгради – да опише подробно всяка една от тях, като онагледи описанието със скица; 2. Да посочи отразени ли са коректно на приложената по делото скица сградите в имота, а в случай, че са две – да ги отрази на скицата; 3. Да посочи кои помещения конкретно са били предмет на предходните делби – по гр. д. № 138/1969 г. на В. и по гр. д. № 5304/2000 г.; 4. Да посочи има ли пристроени и надстроени помещения след предходните делби, съществуват ли те към настоящия момент, към кой обект са пристроени, каква е тяхната площ и има ли за тях строителни книжа; 5. Да направи описание на процесното дворно място по действащия регулационен план.
Прието е, че за съда не е ясно кой е имотът или имотите, за които се иска делба и тази неяснота не е отстранена поради неизпълнение на дадените указания, при което се налага обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делбеното производство. Прието е за неоснователно искането на ответниците С. Д. и [фирма] да им бъде предоставена възможност да заплатят определения от съда депозит за вещо лице, което да даде заключение за индивидуализиране на процесния имот и по този начин да бъдат отстранени недостатъците на исковата молба. Изложено е съображение, че независимо от двойното качество на страните по делото за делба едновременно като ищци и като ответници, те не могат да отстраняват недостатъци на исковата молба, тъй като разпоредбите на чл.127, чл.128 и чл.129 ГПК не са адресирани към тях, а освен това срокът за привеждане на исковата молба в съответствие със законовите изисквания е изтекъл още при първото разглеждане на делото от въззивния съд.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че процесният имот е индивидуализиран в достатъчна степен в исковата молба, а доказателствата за съществуването на имота и съсобствеността му не касаят допустимостта на предявения иск. Съдът отказал да обсъди доводите на ответниците и събраните доказателства по делото във връзка с индивидуализацията на имота, с което допуснал съществено процесуално нарушение. Нямало пречка ответниците по иск за делба да внесат уточнения в исковата молба досежно индивидуализацията на процесния имот. Решението било и необосновано.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли съдът да обсъди наведените доводи на останалите страни /извън ищеца/ в първата фаза на делбеното производство относно индивидуализирането на процесния имот и събирането на доказателства в тази насока.
2. Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях.
3. Доказателствата за съществуването и наличието на съсобственост между страните по отношение на имота, чиято делба се иска, касаят ли въпроси по допустимостта на производството, или са такива по съществото на правния спор.
Във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на решение № 175/11.07.2012 г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 126/09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 443/25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ВКС, ІV ГО и определение № 139/05.03.2015 г. по ч. гр. д. № 747/2015 г. на ІІІ ГО.
Ответникът в производството К. Ж. Н. оспорва жалбата. Счита, че поставените въпроси не са обуславящи и по тях не може да се допусне касационно обжалване.
Ответниците Р. К.-К. и С. К. Д. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение по иск за делба, за което не са налице пречки по съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Първият процесуалноправен въпрос е свързан с индивидуализирането на делбения имот. Уточнен от състава на съда, съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът придобива следното съдържание: Какви са дължимите действия на съда за уточняване на актуалното състояние на имота, предмет на съдебна делба, при наличие на спор между страните по този въпрос. Въпросът е обуславящ за изхода на делото поради възникналия между страните спор за това колко сгради съществуват в процесното място и са предмет на делба и поради възникналата за съда неяснота по този въпрос. Макар ВКС да е постановявал решения по чл.290 ГПК по близки въпроси, касационното обжалване в случая следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС не дава отговор на този въпрос и затова не може да обуслови поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Останалите два въпроса не са обуславящи на този етап от производството и затова по тях не може да се допусне касационно обжалване.
Заедно с касационната жалба срещу въззивното решение е подадена и частна жалба срещу определението на въззивния съд по чл.248 ГПК. Изходът на производството по частната жалба е в зависимост от изхода на производството по касационната жалба, затова произнасянето по тях следва да бъде едновременно. По частната жалба ВКС ще се произнесе след постановяване на решение по касационната жалба и в зависимост от това решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 964 от 18.05.2015 г. по в. гр. д. № 799/2015 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внесената държавна такса, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: