О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 03.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 13 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” Е. в ликвидация, гр. С. срещу решение № 73/21.08.2009г. по в. гр. д. № 12/2009г. на Апелативен съд Пловдив, четвърти състав, с което е оставено в сила решение № 482 от 05.11.2008г. по т. дело № 307/2007г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от „М” Е. в ликвидация, гр. С. против „ЕВН Б. – Е. Пловдив” АД, гр. П. с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 43 540 лв. – обезщетение за ползване на три трафопоста в гр. Д. и съоръжения, намиращи се в единия трафопост, за периода 01.08.2001г. – 15.08.2007г., правно основаниe чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 12 366 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 04.07.2006г. – 15.08.2007г., както и евентуално съединените искове за същите суми, предявени на основание чл. 117, ал. 7 ЗЕ като цена за предоставен достъп през трите трафопоста и съоръженията и по чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забава, заедно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: въззивният съд се е произнесъл по основни материалноправни и процесуалноправни въпроси относно основателността на претенцията за обезщетение за ползването от електроразпределителното дружество на енергийни обекти /трафопостове/ и съоръжения, чужда собственост, за доставка на електроенергия на трети лица, извън изрично уредените в Закона за енергетиката случаи на безвъзмездно ползване, както и относно възможността за използването на Методиката за определяне на цените за предоставен достъп от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за определяне размера на обезщетението.
Ответникът „ЕВН Б. – Е. Пловдив” АД, гр. П. чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Б. оспорва касационната жалба, прави възражение за липсата на предпоставките за допускане на касационно обжалване и поддържа евентуално становище за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за ползване на трите трафопоста и съоръженията въззивният съд е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване: 1/ ищецът не е установил факта на обедняването си, тъй като става въпрос за специфични обекти на право на собственост, които не могат да имат самостоятелно съществуване с оглед на това, че процесните четири трафопоста и намиращите се в тях енергийни съоръжения са предназначени за осъществяването на специфична дейност „разпределение на електрическата енергия”; 2/ с чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./ е въведен принципа на безвъзмездно ползуване от енергийните предприятия на сгради или части от сгради, собственост на трети лица за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата, който принцип е възпроизведен и в чл. 67, ал. 3 ЗЕ; 3/ ищецът не е установил факта на обогатяването на електроразпределителното предприятие, тъй като последното не упражнява сервитутно право, в който случай съгласно чл. 64, ал. 5 ЗЕ титулярът на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение.
По отношение на иска с правно основание чл. 117, ал. 7 ЗЕ въззивният съд е изложил съображения, че цената за достъп до енергийни съоръжения, собственост на трети лица, е приложима при сключен договор за предоставяне на достъп. Поради това, че такъв договор не е сключен, нито ищецът е сезирал ответника с искане за сключване на договор искът е отхвърлен като неоснователен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси могат да се конкретизират по следния начин: 1/ следва ли енергийното предприятие, ползващо чужд енергиен обект /трафопост и съоръженията в него/ за доставяне на ел. енергия на други потребители, трети лица, да заплати обезщетение за ползването на неговия собственик; 2/ на каква база трябва да се определи размерът на обезщетението за ползване на трафопоста и съоръженията в него; допустимо ли е да се приложи Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители пред собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Посочените въпроси са релевантни за спора по отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика – няма данни дали представеното решение № 160/21.05.2009г. по гр. д. № 69/2009г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение, а решение № 72/22.03.2005г. по преписка вх. № КЗК-201/2004г. на КЗК е неприложимо, тъй като хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не предвижда решения на Комисията за защита на конкуренцията.
Предвид обстоятелството, че по релевантните материалноправни въпроси не е формирана съдебна практика на ВКС и се налага тълкуване на съответните приложими правни норми, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република Б. , Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73/21.08.2009г. по в. гр. д. № 12/2009г. на Апелативен съд Пловдив, четвърти състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 117,52 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.