Р Е Ш Е Н И Е
№ 324
София, 01 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив. ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ……… И. ЧОБАНОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 294/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на защитник на осъдения В. Й. Б. с искане за възобновяване на въззивното производство по ВНОХД № 442/2007г., по което е било постановено решение № 427 от 20.12.2007 г. от Благоевградски окръжен съд , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 1* постановена от Благоевградски районен съд на 02.04.2007 г. по НОХД № 231/2006 г., подс. В. Й. Б. e бил признат за виновен за това, че на неустановено дата през м. юни 2001 г. в гр. Б. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у С. Д. К., Д. Г. В. , Е. К. А. и Е. Лефтеров Н. заблуждение, че ще им осигури визи и работа в Германия и с това им причинил имотна вреда в размер на 370 лв. на всеки от тях – общо в размер на 1480 лв., поради което и на основание чл. 209 ал.1 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, като за изтърпяването им бил определен първоначален строг режим. С присъдата подсъдимият бил оправдан по обвинението да е поддържал заблуждение у посочените лица.
С присъдата подс. Б. бил осъден да заплати на С. Д. К. сумата от 370 лв. ведно със законната лихва от 01.07.2001 г. като обезщетените за претърпените от К. имуществени вреди от престъплението.
В молбата за възобновяване се релевира довод по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК – допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на съда да разгледа производството по делото по реда на Глава 27 от НПК – чл. 371 т.2 от закона, независимо че са били налице предпоставките за това. Като следствие от този отказ съдът е проявил предубеденост към изхода на делото , но въпреки направеният отвод, той не се е отвел от разглеждането на делото, с което е било допуснато ново процесуално нарушение. Посочените процесуални нарушения налагат според молителя отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, в хода на което да му бъде осигурена процедура по чл. 373 ал.2 от НПК.
Пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Б. поддържа молбата с всички изложени в нея съображения, като акцентира върху това, че при наличие на признаване на всички факти от обвинителния акт съдът немотивирано е отказал да приложи процедура, която гарантира на подсъдимия по-благоприятно положение при определяне на наказанието, с което е изразил недопустима предубеденост и субективно водене на процеса. Пледира за възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане на друг съдебен състав.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата за възобновяване, тъй като при разглеждането на делото не са допуснати твърдените в искането процесуални нарушения, тъй като изявлението на подсъдимия за признаване на фактите от обвинителния акт не е достатъчно, за да се приложи процедурата по чл. 372 ал.4 от НПК, доколкото правото на избор на процедура не е сред изрично предвидените права на подсъдимия, визирани в чл. 55 от НПК.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, установи следното:
Искането е допустимо, тъй като поради липсата на възможност за касационно обжалване на въззивното решение присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение –16.11.2007 г. Искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, същото е частично основателно.
Преди да започне първоинстанционното съдебно следствие по общия ред в присъствие на упълномощения защитник на подс. Б. и чрез него с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. По този начин той двукратно чрез защитника си е поискал от съда да приложи процедурата по чл. 372 ал.4 от НПК, като проведе съкратено съдебно следствие, без да се събират доказателства за фактите по обвинението /съд. заседание от 07.07.2006 г. и съд. заседание на 06.11.2006 г./. Първоинстанционният съд е изслушал становището на останалите страни по делото – прокурор /който не е възразил/ и трима граждански ищци, и с определение /л.56 от делото/ е отказал да проведе предварително изслушване по съображения, дължащи се на несъгласието на гражданските ищци за провеждане на такава процедура и поради това , че изясняването на обстоятелствата по делото налага разглеждането на същото по общия ред. Впоследствие, въпреки направените отводи на съдебния състав, съдът е отказал да се отведе от разглеждането на делото, което е приключило общия ред и е наложил наказание по реда на чл. 54 от НК.
Тези процесуални действия на първоинстанционния съд са незаконосъобразни.
Глава 27 се намира в Част на V на НПК „Особени правила”, които по своето естество представляват различни диференцирани наказателни процедури. Те са въведени с цел ускоряване на наказателното производство и всички те в една или друга степен предвиждат отклонение от стандартната наказателна процедура /независимо дали в нейната досъдебна или съдебна фаза/, но винаги с цел нейното съкращаване и приключването на процеса в разумни срокове, съобразно изискването на чл. 6 пар. 1 от ЕКПЧОС. За прилагането на всяка от процедурите законодателят е предвидил специфични предпоставки, които обуславят нейното провеждане и ако те не са налице, съответната процедура не би могла да се проведе. Същият е подходът на законодателя и при въвеждането на алтернативната съдебна процедура , наречена „съкратено съдебно следствие” в двата й варианта – по чл. 371 т.1 и чл. 371 т.2 от НПК. Алтернативното съдебно производство, предвижда отклонение от стандартния модел на съдебно следствие поради това, че не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица на съдебната фаза /т.1 на чл. 371 / или поради това, че въобще не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, ако подсъдимият направи признание на същите и изрази съгласие да не се събират доказателства за тях /т.2 на чл. 371/. Докато при първата процедура подсъдимият не прави признание на факти по обвинението, то и поради това е необходимо съгласие на всички страни, за да се приложи тази процедура. При втората процедура – тази по чл. 371 т.2 от НПК , подсъдимият признава фактите по обвинението и се съгласява да не събират доказателства за тях, с което сам се отказва от провеждането на цялостно съдебно следствие, поради което и законодателят не изисква нито изслушване на становище на останалите страни, нито тяхното съгласие , за да се премине по тази процедура. По този начин, след като подсъдимият сам доброволно поставя началото на възможността за провеждане на диференцираната процедура и съдът удовлетворява волята му, то подсъдимият се лишава по този начин да оспорва повече фактите по обвинителния акт, с които вече се е съгласил, но в замяна на това получава гаранцията, че винаги ще му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК. Като процесуална последица от тези действия той и защитата му са лишени по закон от възможността да оспорват пред по-горните инстанции „недоказаността” на обвинението от фактическа страна.
Искането на подсъдимия за провеждане на съкратено следствие не е само негова правна възможност, а право на самото лице. Независимо, че нормата на чл. 55 от НПК не съдържа изрично посочване на това право, то нито теорията , нито практиката са отричали, че изброяването на правата на подсъдимия в тази норма не е изчерпателно. Тя е поместена в общата част на НПК и е относима най-общо към двете фази на процеса – досъдебно и съдебна, без да изключва възможността с оглед спецификата на всяка от фазите тези права да се реализират по различен начин. Правото на подсъдимия да поиска провеждането на съкратено съдебно следствие се извежда не само от нормите на чл. 370 ал.1 и чл. 372 ал.1 от НПК , но и от по-общото право той да прави искания и изявления по делото, сред които не може да му се отрече правото да прави признания. Ето защо, когато съдът отказва да изслуша изявление на подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от НПК, той всъщност отнема правото на подсъдимия на признание, което е негово признато процесуално право. Това по своето естество е ограничение на процесуално право, съществено отразяващо се върху правото на защита на подсъдимия, поради което е и съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК. След като съдът се увери, че подсъдимият сам, доброволно, с пълно съзнание за правните последици от неговото признание на фактите по обвинението, е направил изявление за съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК, той не би могъл нито голословно, нито по съображения, стоящи извън изричната норма на закона, да отказва правото на подсъдимия на тази процедура. Това е така, тъй като поставянето й в ход е функция само от волята на подсъдимия, но не и на която и да е друга страна, както и поради това, че дори и съдът сам да е инициирал предварително изслушване по този ред, не би могъл да премине към съкратено съдебно следствие, ако липсва изявление на подсъдимия за признание на фактите от обвинението и съгласие да не се събират доказателства за тях.
При наличие на тази абсолютно необходима предпоставка съдът е суверенен да прецени дали е налице и другата такава, за да приложи процедурата по чл. 372 ал.4 вр. чл. 371 т.2 от НПК, а именно – дали самопризнанието наподсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Ако това е така /както е в конкретния случай/, съдът е длъжен да проведе тази диференцирана процедура, без каквито и да е други условности. С определението си той обявява на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След като законодателят е предвидил само тези две предпоставки за провеждането на тази съкратена процедура на съдебното следствие, то очевидно е , че по аргумент за противното, съдът ще откаже провеждането й само в случай, че липсва някоя от тези две предпоставки, но не и по други съображения, стоящи извън нормата на чл. 372 ал.4 от НПК, следователно и извън волята на законодателя. Всякакви съображения, изложени в определение на съда за отказ от прилагане на чл. 372 ал.4 от НПК, като фактическа и правна сложност на обвинението, необходимост от разкриване на обективната истина /както в случая/, несправедливост на наказанието, което би се наложило по реда на чл. 55 от НК, ако се подходи по този ред, интересите на правосъдието, налагащи провеждане на съдебно следствие по общия ред, не само че не са предвидени в нормите на Глава 27 от НПК, но и създават възможност за съдебен произвол и поставят гражданите в неравностойно положение. Върховенството на закона изисква той да бъде предвидим от гражданите и да се прилага еднакво спрямо всички тях. Отнесен към съкратеното съдебно следствие, този принцип недвусмислено сочи, че ако са налице двете предвидени в чл. 372 ал.4 от НПК предпоставки, съдът е длъжен да приложи тази процедура, респективно ще я откаже винаги, когато констатира , че липсва някоя от тях. Съдът обаче няма правна възможност да я отказва по други – непосочени в закона, съображения най –малкото и заради това, че граматическото тълкуване на нормата не дава основания за това. Буквалният прочит на текста на чл. 372 ал.4 от НПК не сочи на каквото и да усмотрение на съда, тъй като не съдържа израза „може”, нито пък е така широко формулиран както този на чл. 382 ал.7, касаещ споразумението като друг вид диференцирана процедура, при което е предвидено, че съдът ще го одобри „ако не противоречи на закона и морала”. Съдът не може да тълкува разширително закона, когато отказва да уважи право на подсъдимия, тъй като така нарушава съществено неговите права. Поради това той може да откаже провеждане на процедура по чл. 372 ал.4 вр. чл. 371 т.2 от НПК само в един единствен случай – когато самопризнанието на подсъдимия не се потвърждава безпротиворечиво и еднозначно от доказателствата, събрани на досъдебната фаза.
По настоящето дело съдът, отказвайки провеждането на съкратеното следствие по съображения, извън посоченото в нормата на чл. 374 ал.2 от НПК, е допуснал особено съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничил правото на подсъдимия да се ползва от благоприятна за него наказателна процедура. Прочитът на доказателствата от досъдебното производство сочи , че те са еднозначни и безпротиворечиви, поради което напълно са удовлетворявали изискването на чл. 372 ал.4 от НПК. Поради това като е отказал да проведе предварително изслушване на подсъдимия Б. с оглед прилагане на чл. 372 ал.4 от НПК , след като са били налице всички процесуални предпоставки за това, първоинстанционният съд съществено е ограничил правата му – на бърз процес в алтернативно съдебно производство с произтичащите от това компенсаторни последици – определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК.
След като не е констатирал това процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, въззивният съд от своя страна също е допуснал такова. Отстраняването му обаче не изисква връщане на делото за ново разглеждане след неговото възобновяване. Евентуално връщане не би компенсирало подсъдимия, тъй като неговият интерес не се свежда до ново съдебно следствие, а до ускорен наказателен процес с резултат прилагането на чл. 55 от НК. Връщането на производството за ново разглеждане от друг съдебен състав не би отстранило процесуалното нарушение, тъй като съдебното следствие вече е проведено по общия ред, в хода на който са били охранени всички негови останали права /вън от нарушеното му право за съкратена процедура/. Касае се до неотстранимо процесуално нарушение, което налага то да бъде компенсирано по възможния процесуален ред, а именно – чрез постигане на този правен резултат, който подсъдимият би получил, ако беше проведено законосъобразно съкратеното съдебно следствие – т. е. – приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието, без да бъдат поставяни условности дали са налице многобройни или изключителни обстоятелства за това. Определяне на наказание при условиятна на чл. 55 от НК при всички положения е в полза на осъдения, поради което касационният съд би могъл да го извърши сам в производството по възобновяване на делото.
Ето защо въззивното производство по делото следва да бъде възобновено и първоинстанционната присъда да бъде изменена чрез прилагането на чл. 55 от НК и определяне на наказание за престъплението по чл. 209 ал.1 от НК при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК. Същото следва да се определи с оглед чл. 2 ал.1 от НК, доколкото тази норма е била в най-благоприятен вариант за осъдения именно към датата на извършване на престъплението – м. юли 2001 г. Поради това предвиденото в закона за престъплението по чл. 209 ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” до шест години предвид липсата на специален минимум следва да бъде заменено на осн. чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК с наказание „глоба” , което да бъде наложено в неговия максимален размер – 1000 /хиляда/ лева /редакция на нормата с ДВ, бр.62/1997 г./. Определянето на максималния размер на наказанието глоба се обуславя от всички фактори, влияещи на неговата индивидуализация и най-вече от многократните осъждания на подс. Б. все за престъпления от същия вид, чрез които той е демонстрирал престъпна упоритост.
Съдът не констатира обаче да е налице съществено процесуално нарушение по отношение на другото твърдение в молбата за възобновяване – неотвеждането на съдебния състав, постановил отказ от разглеждането на делото по съкратената съдебна процедура. С определението си, което само по себе си е постановено в нарушение на процесуалните правила, съдът не е изразил каквато и да е предубеденост по доказателствата, нито по отношение на виновността на подсъдимия, поради което не е било налице нито едно от основанията за отвеждане, визирани в чл. 29 от НПК, тъй като от съдопроизводствените действия не може да се направи обоснован извод за каквато и да е абсолютна или относителна пречка /по см. на чл. 29 ал.2 от НПК/ за разглеждане на делото от съдебния състав.
С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА въззивното производство по ВНОХД № 442/2007 г. по описа на Окръжен съд – гр. Б., по което е постановено решение № 427 от 20.12.2007 г., с което е потвърдена първоинстанционна присъда по НОХД № 231/2006 г. по описа на Районен съд – гр. Б. и ИЗМЕНЯ същото, като ОТМЕНЯ първоинстанционната присъда в частта й с която на В. Й. Б. е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, като вместо това НАЛАГА на подсъдимия на осн. чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК вр. чл. 2 ал.1 от НК НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
ПРЕКРАТЯВА производството по възобновяване.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.