Р Е Ш Е Н И Е
№ 324/2009
София, 04.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2199 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” О. , гр. Д. против решение № 32 от 15.02.2008 г., постановено по гр.д. № 499 по описа за 2007 г. на Д. окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 45 от 30.03.2007 г. по гр.д. № 128 от 2005 г. на РС Б. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на „Е” ЕО. , гр. Д. и третите лица-помагачи М. на и. и е. , А. за п. и А. за с. к. , че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Б. със заповед № 3* от 4.02.2004 г. на И. директор на А. по кадастъра, изменена със заповед на Н. на СК Д. наследници на Н. И. Ш. и в частност ищеца И. Д. А. са собственици на недвижим имот с площ от 1375 кв.м., представляващ част от имот № 32 по кадастралния план от 1970 г., сега ПИ № 0* по кадастралната карта на гр. Б., възстановен с решение № 7 по протокол № 19 от 28.04.1992 г. на Общинска администрация- Б. и че кадастралната карта съдържа непълнота по отношение на имота, който следва да бъде нанесен в нея.
В жалбата са изложени твърдения за нарушение на задълженията на съда по чл.188 и 189 от ГПК /отм./ за обсъждане на всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и неправилно приложение на материалния закон относно изводите, че са били налице предпоставките на чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността на ищеца, относно заявеното от ответника възражение за придобивна давност и относно приложението на § 6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./. Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново за отхвърляне на иска или делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба И. Д. А. не е изразил становище по същата.
М. на и. и е. , А. за п. и А. за с. к. , участващи в производството като трети лица-помагачи на „Е” О. , не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени допустимостта и разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е наследник на Н. И. Ш. , поч. 4.04.1987 г., който е бил един от съсобствениците на отчужден по реда на ЗТСУ недвижим имот с пл. № 32. Мероприятието за което е отчужден имота – на МЗ”М” – е осъществено като почивната станция е изградена през 1988 г. и е актувана, заедно с терен от 19600 кв.м. като държавна собственост с акт от 1.02.1991 г., имотът е предоставен и включен в капитала на „М” ЕАД към момента на регистрацията му през месец август 1993 г., преобразувано в „М” АД, което е прекратено без ликвидация и е преобразувано в „Е” О. , като дружеството заплаща данъци, такси, консумативи /ток и вода/, владяло е имота, оградило го е, предоставяло го е под наем за осъществяване на туристическа дейност от 1992 г. до сега. В одобрената през 2004 г. кадастрална карта на гр. Б. имота е отразен като собственост на ответното дружество.
Отчуждаването за част от имот пл. № 32 с площ от 1375 кв.м. е отменено по искане на наследниците на Н. Ш. с решение № 7 по протокол № 19 от 28.04.1993 г. на кмета на Община Б. с мотив, че за тази площ са налице условията за възстановяване на собствеността и обособяване на парцел. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответното дружество, че не са били налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, като е изложил съображения, че новото строителство в отчужден незастроен имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно с нормативите за устройство на територията, а това е отчетено и във влязлото в сила съдебно решение по административното дело.
За неоснователно е прието и възражението на ответното дружество, че е собственик на имота въз основа на придобивна давност и п. , като е счетено че не е установено правоприемството на търговското дружество и капитала, респективно придобиването на имота по приватизационен способ.
Направен е извод, че към момента на одобряване на кадастралната карта правото на собственост е принадлежало на ищеца и с оглед неотразяването на имота му в кадастралната карта, искът се явява основателен.
Въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон.
Релевантно за настоящия правен спор е коя от страните е собственик на имота към момента на одобряване на кадастралната карта и съответно с оглед наведените в процеса доводи – налице ли са били предпоставките по чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването за процесните 1375 кв.м. евентуално придобило ли е ответното дружество тази площ по давност. При обосновка на изводите си въззивният съд се е позовал на експертно заключение по административно дело № 99/1993 г., което съставлява съществено нарушение на чл.188, ал.1 и чл.160 от ГПК /отм./ регламентиращи задължението на съда да основе изводите си на приетите по делото доказателства и реда за приобщаване към доказателствения материал на експертни заключения. В нарушение на чл.157 от ГПК /отм./ съдът не е поставил на вещото лице задача да даде заключение за реалното състояние на процесната площ от 1375 кв.м. и попада ли, съответно засегната ли е същата от мероприятието, за което е извършено отчуждаването /или е налице преотреждане на тази част за друго мероприятие/ съобразно евентуално съществуващата строителната документация и акт за държавна собственост № от 1.02.1991 г. /с който е актувано реализираното мероприятие/, а е приел, че не е засегната от мероприятието, въпреки липсата на констатации в заключението, обусловили този извод на експерта. В хипотезата на чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е релевантно дали фактически е започнало реализирането на мероприятието, за което е отчужден незастроен имот, а не дали самото мероприятие е реализирано изцяло или частично или дали съответната част от имота е засегната от строителните работи. Съдът е бил длъжен да изследва тези обстоятелства с помощта на експертно заключение, тъй като въз основа на тях следва да се осъществи косвения съдебен к. по отношение заповедта на административния орган – кмета – за отмяна на отчуждаването. В тази връзка следва да се отбележи, че необосновано е прието, че наличието на предпоставките за възстановяване правото на собственост са отчетени във влязлото в сила решение по административното дело. От една страна ответното дружество претендира, че е придобило правата си преди постановяването на административния акт за отмяна на отчуждаването и доколкото не е участвало в административното производство, то постановените в него актове са му непротивопоставими. От друга страна съдебното административно производство е било по жалба на отчуждените собственици с искане да се отмени отчуждаването и за останалата площ над процесните 1375 кв.м., поради което отмяната на отчуждаването по отношение на тази площ е била извън предмета му.
В нарушение на процесуалните правила е направен и извода, че липсва правоприемство между ответното дружество и дружеството, в чийто капитал е бил включен имота към момента на преобразуването му. Съдът е описал представените доказателства за включване на имота в капитала на „М” ЕАД към момента на регистрацията му през месец август 1993 г., за преобразуване на „М” ЕАД в „М” АД и за прекратяване на последното без ликвидация и преобразуването му в „Е” О. , като в нарушение на чл.189, ал.2 от ГПК /отм./ не е изложил мотиви защо приема, че липсва правоприемство, а е обсъдил неотносимите към вещноправния спор договори за приватизационна продажба на акции и дялове.
В обобщение са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд Д.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 32 от 15.02.2008 г., постановено по гр.д. № 499 по описа за 2007 г. на Д. окръжен съд, Гражданска колегия.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Д.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: