6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
С., 26.09.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4090 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат К. Б., против решение № 163 от 11.03.2014 г., постановено по гр.д. № 1056 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 575/31.05.2013 г. по гр.д. № 7617/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на недвижим имот – трафопост „Я.”, находящ се в [населено място], кв.Изток и представляващ съвкупност от обособена част от сграда с идентификатор 55871.514.2066.1 и застроена площ от 32 кв.м. и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.514.2066 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Съдът е постановил решението си върху следните факти: процесният трафопост е въведен в експлоатация през 1970 г. и обслужва 165 бр.потребители на територията на [община], като за него е съставен акт за държавна собственост през 1995 г. и акт за общинска собственост през 2002 г. Направил е следните правни изводи: обшина П. сочи параграф 7, ал.1 ,т.7 ПЗР З. като правно основание за придобиване на собствеността и по делото следва да е установено, че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и че същото обслужва само територията на [община], както и че не е включен в уставния фонд на търговско дружество
Прието е, че няма доказателства, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината. Извод, че не се касае за обект от техническата инфраструкпура на общината е обоснован и със законовата регламентиця по Закона за електростопанството /отм./ съгласно чл.2, ал.1 на който трафопостът като част от електрическата мрежа е държавна собственост. Изложени са съображения, че изключение от правилото, че собствеността е държавна, се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация “Енергетика” да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело, не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е бил такъв обект по ал.2 .
Като част от електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва пък от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./. По делото няма представени доказателства установяващи, че процесният трафопост съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на Общината, предвид на което и не е налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Същият, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която, съгласно цитираните законови разпоредби, е държавна.
Съдът е приел, че не е налице и втората предпоставка на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. за уважаване на иска – трафопоста да не е вписан в баланса на дружеството, тъй като съгласно разпоредбата чл. 12 от Закона за електростопанството /отм./, дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика”, т.е. след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл. 12, то обектите, служещи за извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на чл 2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без наличие на изричен акт за това. Като част от мрежата за производство и разпределение на електроенергия и част от енергийния пръстен на страната, процесният трафопост е предоставен за ползване и стопанисване на съответните предприятия, асъществяващи тази дейност.
П. се на практиката на ВКС по решение № 150/7.05.2012 г. по гр.д. № 1052/2011 г., ІІ г.о., съдът е приел, че липсата на доказателства за установяване обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на държавната фирма, праводател на ответника, респективно в капитала на такова дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991 г., не води до извод, че процесният имот е собственост на ищеца. Достатъчно е имотът да е включен в баланса на фирма с държавно имущество, какъвто е настоящия случай, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на З.. [фирма] е регистрирано на 28.12.1991 г., като в решението за регистрация е отбелязано, че съгласно чл.15 на Разпореждане № 46 на МС от 7 ноември, то поема всички активи и пасиви на описаните държавни предприятия, комбинати, централи и т.н. Достатъчно е имотът да е отразен в инвентарните книги /какъвто е настоящия случай/, за да се счита, че същият е собственост на предприятието.
За неоснователно е прието направеното възражение, че текстът на § 7, ал. 2 от ПЗР на З., действал от момента на влизането му в сила през 1995 г. няма обратно действие, тъй като тази правна норма касае приложението на ал. 1 от същия параграф, поради което намира приложение едновременно с нея.
К. [община] се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора енергиен обект страда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.,
2. Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа,
3. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./
4. След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. като: оборотна ведомост, от която се устаонвяват конкретните Д., които са включени в аланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост;
5. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания,
6. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие
Касационното обжалване следва да се допусне по втория въпрос: ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и по четвъртия въпрос, като последния се доуточнява от съда, а именно: действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация „Енергетика”. Отговорът на посочените въпроси във въззивното решение е обусловил изходът на спора, като касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..
Липсва основание за допускане на касациионно обжалване по останалите въпроси.
Първият, третият и петият въпроси не са свързани с правните изводи на съда в атакуваното решение, които са във връзка с това, че не са налице предпоставките на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР З., както и че обекта е предоставен на електроснабдителното дружество по силата на закона, поради което без значение са счетоводните записвания.
По шестия въпрос касаторът счита, че има противоречие между решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на ГПК-отм., съгласно което нормата на ал.2 на § 7 ПЗР З., приета през 1995 г. е от материалноправно естество и няма обратно действие и не засяга минали правоотношения и решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което ал.2 на § 7 ПЗР З. поражда действие едновременно с ал. 1 на същата норма. Решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е постановено по реда на ГПК от 1952 г.-отм. и е част от каузалната практика на съдилицата. По въпроса за тълкувателния характер на нормата на § 7, ал.2 ПЗР З., поради което същата има обратно действие от влизане в сила на нормативния акт, който тълкува, е налице непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, част от която е решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о, сасно и решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 163 от 11.03.2014 г., постановено по гр.д. № 1056 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е отхвърлян предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на недвижим имот – трафопост „Я.”, находящ се в [населено място], кв.Изток и представляващ съвкупност от обособена част от сграда с идентификатор 55871.514.2066.1 и застроена площ от 32 кв.м. и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.514.2066 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
В едноседмичен срок от съобщението касаторът [община] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 38.58 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: