1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 27.04.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 4 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. Р., Е. Х. Р. и Ц. М. Р., чрез пълномощника им адв. Т.Ц., срещу решение № 230/14.10.2010 г., по гр.д. № 305/2010 г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 56/26.04.2010 г., постановено по гр.д. № 360/2009 г. на Тетевенския районен съд като неправилно и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от касаторите против Г. М. Г. и Г. Д. Г. ревандикационен иск за предаване владението върху описания процесен недвижим имот.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Г. М. Г. и Г. Д. Г., чрез пълномощника си адв. С.С., са депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице хипотезите на т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Претендират направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ не следва да се тълкува разширително, като в конкретния казус не се касае нито до продажба, нито до предоставяне на друго основание, а до придобиване на собствеността въз основа на административен акт с вещно-правни последици, каквато е заповедта по определяне на обезщетението по чл. 98 и сл. З. (отм.). Това е направено по разпореждане на закона, за да бъде възмезден праводателя на ответниците за друг негов имот, отчужден за мероприятие на държавата. Следователно от приложното поле на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се изключват разпоредителните сделки, извършени от държавата в полза на трети лица с имоти, които са били одържавени след тяхното масовизиране, като тези разпореждания запазват действието си и имотите не подлежат на възстановяване в полза на бившите им собственици, тъй като са станали обект на валидно придобиване, каквато е настоящата хипотеза.
В изложението си касаторите са се позовали на това, че въззивното решение е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, уеднаквена с ТР № 6/10.05.2006 г., по тълк.дело № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС. Действително съгласно т. 2 на визираното тълкувателно решение под разпореждане в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ следва да се разбират всички актове (гражданско и административно правни), с които носителят на право на кооперативно земеползване или на упражняващия правото на държавна собственост, променя правния или фактически статус на вещта, като прехвърля правото на собственост върху нея или я обременява с ограничени вещни права, респективно я унищожава или преработва. Текстът се отнася както до един от видовете разпоредителни актове – продажбата, така и до останалите разпоредителни актове с такова действие, които могат да бъдат както гражданско правни, така и административно правни такива с вещноправни последици, т.е. под понятието „предоставяне на земеделски земи на трети лица по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ” следва да се разбират всички актове, с които се прехвърля право на собственост.
Не е налице второто основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото би било налице, когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос, или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика (визираното по-горе тълкувателно решение), която е трайна и последователна и сама по себе си изключва приложението на основанието на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 230/14.10.2010 г., по гр.д. № 305/2010 г. по описа на Ловешки окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 28.40 лева и да представят доказателства за нейното внасяне.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: