4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№326
гр. София, 03.06.2014
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4556/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията/МТИТС/ срещу решение № 1229 от 14.06.2013 г. по т.д. №2996/2012 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 520 от 28.05.2011 г. по т.д. №1449/20о2 г. на СГС, с което е уважен искът на [фирма] против касатора за сумата от 81 060 лева-възнаграждение по договор №13/11.01.2009 г. ,ведно със законната лихва от 03.09.2009 г. и 12 159 лева-неустойка и са присъдени разноски.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон , съществени нарушения на съдопроизводствените правила 1и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност,както и за липса на предпоставките за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на сключения на 11.01.2009 г. между ищеца [фирма] и Държавна агенция за информационни технологии и съобщения /ДАИТС/ договор №13, по силата на който търговското дружество-ищец се е задължило по възлагане от агенцията да извърши аналитично-проучвателни и популяризиращи дейности за оперативна съвместимост на Г.-Г. изразяваща се в описаните в самия договор конкретни дейности за осъществяване предмета на договора с краен срок до 15.06.2009 г. срещу възнаграждение от 81 060 лева с ДДС. За всяка извършена дейност се изготвя двустранно подписан приемо-предавателен протокол, както и окончателен такъв за приемане на извършената работа по договора. Датата на всяко плащане е договорена 10 дни след подписване на протоколите и представянето на оригинална фактура. В полза на изпълнителя е налице и неустоечна клауза за забавено плащане на дължимото възнаграждение в размер на 0,5 % на ден, но не повече от 15 % от стойността на договора. Видно от цитираните в обжалваното решение двустранно подписани и от представител на възложителя протоколи, неоспорени от страните по делото, както и от анализа и констатациите за това в заключението на СТЕ , така договорените дейности по предмета на договаряне: аналитично-проучвателни и популяризиращи дейности за оперативна съвместимост на Г.-Г. са били надлежно извършени от страна на ищеца-изпълнител и приети от страна на ДА-възложител. За дължимото възнаграждение са съставени и две фактури № 273/02.05.2009 г. и № 286/ 15.06.2009 г., първата от които е подписана и от представител на възложителя. С нотариална покана , изходяща от изпълнителя и връчена на възложителя на 13.07.2009 г. последният е поканен да заплати дължимото възнаграждение. При така възприетите факти по спора, съдът е направил изводът, че ищцовото дружество като изпълнител е извършило договорената работа, според съдържанието на самия догвор, същата е надлежно и без възражения приета от страна на възложителя и няма данни за заплащането на договореното възнаграждение, поради което исковете по чл.266 ал.1 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД се явяват основателни и доказани по размер.
След предявяването на ИМ пред СГС /03.09.2009 г./ с ПМС №232/28.09.2009 г. ДАИТС е закрита като за неин правоприемник за задължения по дейности,свързани с осъществяване на на политиката в съобщенията,информационните технологии и информационното общество е определено ответното Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията/МТИТС/. Ето защо, според въззивният съд, правилно в първоинстанционното производство на основание чл.227 ГПК на мястото на закритата в хода на процеса ДАИТС като първоначален ответник е конституирано именно МТИТС и искът е уважен спрямо него.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
От страна на жалбоподателя в изложението по чл.284 ал.3, .1 ГПК се формулират правни въпроси част, от които се свеждат до процесуалната възможност съдът да конституира ответник след като установи, че посоченият в ИМ не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск и за възможността да се прави преценка за правоприемство при няколко правоприемника. Така формулирани въпросите не кореспондират с конкретната процесуална ситуация, за която е налице уредената в чл.227 ГПК хипотеза на настъпило в хода на процеса правоприемство. Съдът е действал, с оглед настъпилото след предявяване на иска заличаване на ответната ДАИТС с посоченото ПМС и изричното уреждане на нейното правоприемство в лицето на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията- МТИТС относно задължения по дейности,свързани с осъществяване на на политиката в съобщенията и информационните технологии. Следователно не се касае за „подмяна” по преценка на съда на материално нелигитимиран ответник с друг, а за типичен случай на конституиране на надлежен правоприемник на престанало да съществува в хода на процеса ЮЛ-чл.227 ГПК. По изложените съображения така поставената група въпроси са несъотносими към процедурата по разглеждането на настоящия спор, което се отнася и за съдебната практика,посочена в тази връзка.
Относно въпроса за задълженията на въззивния съд да разгледа спора по същество и да изложи самостоятелни мотиви по релевантните факти, то този въпрос е без значение за изхода по спора, тъй като въззивният съд е разгледал спора при самостоятелна преценка на фактите и доводите на страните във връзка с тях и е изложил пределно подробни съображения за това в мотивите на обжалвания съдебен акт.
Въпросите в стр.6 от изложението към касационната жалба касаят обосноваността на фактическите изводи на съда, относно приемането на работата на база изготвените приемателни протоколи и тяхното съдържание. В този контекст тези въпроси не са правни, а фактически и биха били от значение при процедура по преценка обосноваността на съдебното решение, а не по наличие на основанията за допускане до касация/ срв. чл.281 т.3 ГПК с чл. 280 ал.1 ГПК/.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като липсва поставен правен въпрос , който да е и от значение за изхода на конкретния спор, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1229 от 14.06.2013 г. по т.д. №2996/2012 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.