4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
[населено място] ,05,04,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на първи април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1025 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 898 / 04.06.2012 год. по т.д.№ 3062 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав , с което е потвърдено решение № 50 / 21.06.2011 год. на Благоевградски окръжен съд по т.д. № 373 / 2009 год. . Със същото са уважени предявените от ДФ „ З. „ против касатора искове с правно основание чл. 422 ГПК , като е признато за установено вземане на Ф. към [фирма] , в размер на 207 549,77 лв. на основание договор за предоставяне на финансова помощ по С. № 627 / 07.08.2003 год. , предвид установено основание за връщане на същата, както и в размер на 14 412,49 лв. – мораторна лихва върху претендираната главница , за периода 11.09.2008 год. – 24.02.2009 год. , ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното й заплащане . Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост . Мотивира хипотези за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК . С молба вх. № 1574 / 14.02.2013 год. и предходна вх.№ 11 192 / 19.11.2012 год. , [фирма] заявява обстоятелството, че с определение от 10.09.2009 год. по гр.д.№ 12103 / 2009 год. на 76 състав на СРС , на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилена заповедта за изпълнение , вземанията по която са предмет на производството по чл.422 ГПК и издаденият въз основа на същата изпълнителен лист , като определението е влязло в сила – потвърдено с определение от 14.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 2803 / 2012 год. на СГС , недопуснато до касационно обжалване, с определение № 1014 / 08.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 834 / 2012 година на ВКС , ІІ т.о.. Във връзка с последното касаторът твърди отпаднал правен интерес на ищеца от предявяването на исковете , в качеството му на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост , която следва да е налице във всеки момент от развитието на съдебното производство . Изискано и приложено е заповедното производство – гр.д.№ 12103 / 2009 год. на СРС , 76 състав .
Ответната страна – ДФ „ З. „ – не е взела становище по касационната жалба . В становище вх.№ 919 / 29.01.2013 год. е заявила, че определението за обезсилване заповедта за изпълнение не е влязло в сила .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
Производството е образувано по искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК от ДФ „ З. „ срещу [фирма], като в исковата молба ищецът е поддържал две основания за възникване правото му да претендира възстановяване предоставената на ответника финансова помощ : 1 / неизпълнение от ответника задължението за ползване придобитите въз основа одобрената инвестиция активи , по начина описан в бизнес плана , за срок от 5 години след предоставянето й , съгласно чл. 4.17 вр. с чл. 4.3 от сключения договор и 2 / на основание чл.8.1 от договора – предвид представяне на документи с невярно съдържание при кандидатстване за помощта , непосочени в исковата молба , уточнени с оглед указания на съда в определение № 1386 / 30.07.2010 год. първоинстанционният съд . Релевирана е неистинност / неавтентичност досежно подписа на лицето Я. Г. / в три документа – договор за възлагане на управление, декларация за професионален опит на същия и трудов договор / . Ответникът – настоящ касатор се е бранил с довода ,че договорът е прекратил действието си с изтичането на визираните в него срокове – за изпълнение на инвестицията и предоставяне на помощта / чл.7.1 вр. с чл. 3.2 вр. с чл.1.3 от договора / . Относно първото основание на ищеца е твърдял, че предмет на задължението му – основание за получаване на помощта е единствено осъществяването на СМР на обект за производство на компост и култивирани печурки , като не е поемал с договора задължение за продукция от този вид , още по-малко с годишно дължими определени количества . В евентуалност е оспорил компетентността на извършената от фонда проверка с оглед спецификата на производството на компост и печурки . Спрямо второто основание ответникът – касатор се е бранил с довода, че не му е било известно подписването на документите от лице, различно от посоченото като насрещна страна, както и с обстоятелството, че на ищеца е било добре известно и същият не се е противопоставил на поемане възложените на Я. Г. дейности, предвид отказа му да изпълнява сключения трудов договор, от друго лице, въз основа на сключен със същото трудов договор .
Първоинстанционният съд е уважил исковете на второто , прието за доказано основание / неистинност на документ / . Въззивният съд , по жалба на ответника , е потвърдил правния резултат , приемайки за доказани и двете заявени от ищеца основания за претендиране връщане на предоставената финансова помощ – неизползване инвестицията по начина, предвиден в одобрения бизнес – план и установена неавтентичност на трите документа / досежно подписа на лицето Я. Г. / . По второто основание изрично е изложил мотиви, че служебното допускане / без искане на страната / на графологичната експертиза, установила неистинност на подписа на лицето Я. Г. в трита преждепосочени документа , не съставлява процесуално нарушение . Във въззивната жалба не е сочено процесуално нарушение свързано с обекта на изследване – копие на документ . Основният му довод, извън служебното допускане на експертизата , е тълкуването на чл.8.1 от договора във връзка със съставянето на неистинските документи .
В представеното изложение касаторът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване в посочените хипотези на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК . Поставените въпроси – за недопустимо изследване истинността на документ, неоспорен по реда на чл.193 ал.1 ГПК , за годността на доказателствено средство – графологична експертиза работила по копие на изследвания документ , за неизвършената от въззивния съд самостоятелна преценка на доказателствата и необсъждане същите в съвкупност , както и за недопустимо произнасяне от въззивния съд по ненаведени в исковата молба и необсъдени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства – по същество покриват твърдения за процесуални нарушения , предпоставящи евентуална неправилност на въззивния акт и съставляващи основания за проверка по чл.281 т.3 ГПК, различни от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК . В този смисъл, същите не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, само по себе си изключващо необходимостта , а и възможността за изследване на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т. 1 и т.3. ГПК . При това част от въпросите обективно не кореспондират с предмета на производството, в друга част – с обхвата на произнасяне на въззивната инстанция , съгласно чл.269 ГПК , а в трета – с решаващите изводи на съда . Така проверката за неистинност на документите не е предмет на инцидентен установителен иск по чл. 124 ал.4 вр. с чл.193 – чл. 194 ГПК , тъй като неистинността им е обстоятелство , заявено с исковата молба / с отстраняване нередовността й в тази част / , обуславящо основанието на предявените искове ,т.е. не се изчерпва с проверката на документа като доказателство . Служебното ангажиране на експертиза за проверка на доказателство в процеса е изрично предвидено в закона – чл. 195 ал.1 ГПК / арг. и от т.10 ТР № 1 / 04.01.2001 год. по т.д.№ 1 / 2000 год. на ОСГК – служебно правомощие и на въззивния съд , без изрично искане /. По приложението на чл.269 ГПК е налице изобилна и непротиворечива практика, конкретно противоречие на въззивното решение с която касаторът не е обосновал с формулирането на конкретен правен въпрос .
С оглед обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист, обаче, е налице основание за вероятна недопустимост на съдебното решение , предвид последващо отпаднала абсолютна процесуална предпоставка за воденето на исковете по чл.422 ГПК , за която съдът следи служебно , без необходимост от изрично касационно обжалване на това основание и без задължение за обосноваване основания за допускането му по чл.280 ал.1 ГПК, съгласно т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 898 / 04.06.2012 год. по т.д.№ 3062 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав .
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от връчване препис от определението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 2 219 , 63 лева.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на Върховен касационен съд за насрочване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :