Решение №327 от 19.5.2009 по гр. дело №436/436 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
Nо 327
София, 19.05.2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, второ  отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на  осемнадесети май   две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА 
 
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр. дело № 436/ 2008   година ,образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе , взе предвид :
 
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”б” ГПК / отм./.
 
В. М. Г. от гр. Д. обжалва и иска да се отмени Решение Но 179 от 08.10.2007 година по гр.възз.д. Nо 318/2007 година на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 06.04.2007 година по гр.д. Nо 603/2006 година на Добричкия окръжен съд и е осъден да заплати на Ц. Н. К. сумата 66 719 лв., част от недължимо плащане по платежни нареждания от 4.03.2002 година за 30 000 лв. и от 15.04.2002 година от 46 720 лв., на основание чл. 55 ЗЗД. Поддържа се , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон , отменителни основания по см. на чл. 218б б.”в” ГПК /отм./.
В срока по чл. 218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено становище от ответника по касация- Ц. Н. К..
По подадената касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК / отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на В. Г. е оставил в сила решението на окръжния съд след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че е налице разместване на имуществени блага между правните сфери на ищеца и ответника без основание за това , в размер на превода по двете платежни нареждания/ без присъдената част в размер на 10 001 лв. по гр.д. Nо 287/2004 г. на Варненския АС / и са налице условията на чл. 55 ал.1 ЗЗД за уважаване на заявения иск със законните последици.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не са налице релевираните нарушение по приложение на процесуалния закон.
След влизане сила на Решение по гр.д.Nо 287/2004 год. на Варненския апелативен съд , Ц. Н. К., в качеството си кредитор е заявил срещу В. М. Г. претенцията си за заплащане на разликата от 66719 лв. до пълния размер на вземането си по чл. 55 ал.1 ЗЗД, преведена без основание сума общо в размер на 76720 лв. по две платежни нареждания , съответно от 4.03.2002 година за 30 000 лв. и от 15.04.2002 година от 46 720 лв..
За да признае вземането на кредитора- ищец , решаващият съд е приел за безспорно , че извършеното плащане на Ц. К. по процесните две платежни нареждания , са направени без основание , тъй като страната е установила плащането, както и липсата на каквито и да е лични задължения към ответника В, а последният –от своя страна не е установил основание , на което да е осъществено плащането и неговото приема да е основателно. След като ответникът В. Г. не е доказвал причина /основание/ за получаване на процесните суми нито е ангажираните писмени доказателства за облигационни отношения на такива на съдружие между страните, който да установяват задължение към търговско дружество или лично към ответника, изводът , че плащането по банков път чрез процесните две платежни нареждания е недължимо, е правилно, обосновани и законосъобразно.
Релевираните доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила , поради неправилно разпределение на доказателствена тежест, са неоснователни.
Безспорно установеният по делото факт е този на превода на сумата от 74 620 лв с две платежни нареждания по сметка на В. Г. Данни и доказателства , че това е не е лична сметка , а фирмена, по делото няма , поради което правилно съдът е приел, че доколкото е налице разместване между правните сфери, това разместване е между патримониумите на двете физически лица , страни по иска. Фактическият състав на чл. 55 ал.1 ЗЗД / доколкото няма твърдения за отпаднало или неосъществено основание/ при хипотезата на получено без основание , изисква от страна на ищеца –кредитор да докаже плащането и липсата на основания за това . Законодателят , противно на доводите в касационната жалба , не е регламентирал презумпция , че всяко плащане има своето основание т.е. че всеки , който е получил плащане по своя сметка може да го задържи до доказването на липсата на основание. Точно обратното, който е получил нещо и е установено, че няма задължение , което да се погасява или насрещна престация , чието изпълнение се очаква, установява плащане без основание.
Правилно и в пълно съответствие със закон, решаващият съд е приел, че в тежест на ответника е да установи правно-релевантния факт , че полученото плащане е с основание. При защитна теза на страната длъжник, че плащането не е без основание –но без да се сочи такова, и при доказателствата, събрани по искане на страната-кредитор за липсата на задължение като основание за плащането, и без фактически и правни възражения относно основанието за плащане , решаващият съд правилно е уважил претенцията на платилия кредитор в пълен размер. Доколкото по делото лицето длъжник, получил плащането по банков път е поддържал, че има основание за паричния превод , въпреки липсата на посочена такава по банковия документ, то именно в негова тежест е да установи положителния факт- а именно на основанието, поради което е получил надлежното плащане на ищеца.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК /отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Но 179 от 08.10.2007 година по гр. в..д. Nо 318/2007 година на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 06.04.2007 година по гр.д. Nо 603/2006 година на Добричкия окръжен съд и В. М. Г. е осъден да заплати на Ц. Н. К. сумата 66 719 лв.,/шестдесет и шест хиляди седемстотин и деветнадесет лева/ част от недължимо плащане по платежни нареждания от 4.03.2002 година и от 15.04.2002 година , на основание чл. 55 ЗЗД.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ :
 

Scroll to Top