6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
С., 09,05,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 645 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 5167/31.V.2010 г. на Л. Н. Д., непълнолетната Л. Н. Д., действаща със съгласие на своята майка Д. Д. Д., а последната лично и като законен представител на малолетния си син Д. Н. Д. – четиримата от [населено място], [община], но със съдебен адрес в [населено място], подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие, против онази част от решение № 346 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 21.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 3121/09 г., с която той се е произнесъл по разноските и е отхвърлил преките им искове по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователното акционерно д-во „А. България” – С., както следва: 1/ За обезщетяване имуществени вреди на ненавършилите пълнолетие Л. и Д. Н. Д. от гибелта техния баща в размер общо на 11 920 лв. – изцяло; 2/ За обезщетяване неимуществените вреди на четиримата от смъртта на общия им наследодател, настъпила в резултат на ПТП на 14.VІІІ.2008 г. – съответно за разликата над 75 000 лв. и до претендираната сума от 100 000 лв. за майката Л., за разликата над 80 000 лв. и до претендираната сума от 200 000 лв. за непълнолетната дъщеря Л., за разликата над 85 000 лв. и до претендираната сума от 150 000 лв. за преживялата съпруга Д. и за разликата над 80 000 лв. и до претендираната сума от 200 000 лв. за малолетния син Д..
Оплакванията на четиримата касатори са за необоснованост и за постановяване на обжалваното в отхвърлителната му част решение на САС в нарушение както на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и на съдопроизводствените правила изискващи обсъждане в съвкупност на всички относими към разбирането за справедливост обстоятелства по делото, а също и на тези за разпределяне на доказателствената тежест в процеса – специално в частта по отхвърления пряк иск на ненавършилите пълнолетие касатори за имуществени вреди. С оглед всичко това се претендира частичното касиране на решението на САС и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който всички преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ на четиримата касатори срещу ответното застрахователно д-во да бъдат уважени изцяло в предявените по делото размери.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тези четирима касатори обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си досежно имуществени вреди, претендирани от ненавършилите пълнолетие двама ищци, САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за лишаването им от издръжка в резултат от смъртта на техния баща, настъпила при ПТП, но като недоказана претенция за пропуснати ползи. Същевременно се поддържа, че в другата част на същото въззивно решение, с която не са били уважени в пълен размер претенциите на четиримата ищци за неимуществени вреди, САС бил нарушил закона, произнасяйки се по материалноправния въпрос за приложение на принципа на справедливостта, въведен с чл. 52 ЗЗД, но в отклонение „от съдържащото се в ноторната константна практика на ВКС по приложение на този текст разбиране за справедливост”. Съответно в атакуваната част от въззивното решение, отнасяща се до разноските, произнасянето на САС било по материално- и процесуалноправен въпрос, „решен в противоречие с Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет и поради това: от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно акционерно дружество „А. България” – С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по основателността на оплакванията за неправилност в подадената срещу отхвърлителната част на решението на САС и в частта му за разноските касационна жалба, претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, съвместната касационна жалба на Л., Л., Д. и Д. Д. – всички от [населено място], [община] и съдебен адрес в [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, но само досежно отхвърлителната част на въззивното решение, отнасяща се до претенцията на ненавършилите пълнолетие ищци за обезщетяване на претърпени от тях имуществени вреди от лишаването им издръжка, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС.
В процесния случай, като е приел, че по делото липсвали ангажирани от ненавършилите пълнолетие двама ищци „достоверни” доказателства за понасяни от тях имуществени вреди вследствие лишаването им от издръжка, доставяна приживе от починалия им родител, САС е постановил решението си за отхвърляне в цялост на тази тяхна пряка претенция срещу застрахователя в противоречие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. ІІІ на ППВС № 4 от 25.V.1961 г., според които обезщетение за имуществени вреди могат в случай на смърт да търсят непълнолетните низходящи, „които действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка”. Констатираното противоречие е налице, защото присъденото със същото въззивно решение обезщетение, но за претърпени от ненавършилите пълнолетие низходящи на загиналия в процесното ПТП Н. Г. Д. неимуществени вреди, с категоричност предпоставя, че последният е бил родител, който не е изоставил децата си, нито е живял във фактическа раздяла с преживялата съпруга. В тази му отхвърлителна част, още повече че процесът е протичал по правилата на сега действащия процесуален закон, постановеното от САС решение противоречи и на задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 11 на ТР № 1/17.VІІ.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г. – за служебния почин при събиране на доказателства от решаващия съд и във вр. със задължението му по чл. 7, ал. 1, изр. 2-ро ГПК „да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна”.
В останалите две части на атакуваното решение изложението на четиримата касатори не обосновава надлежно приложно поле на касационното обжалване, тъй като е процесуално неприемливо което и да е от отменителните основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во или 2-ро ГПК да бъде отъждествявано с основание за допустимост на касационния контрол. Правно несъстоятелно е да се поддържа, че необсъждането /на плоскостта на претенциите за неимуществени вреди/ на обстоятелството, че общият наследодател на касаторите бил оставил задължения по договор за кредит, които преживялата съпруга се затруднявала да погасява, представлявало „несъобразяване в достатъчна степен” на конкретните, обективно съществуващи факти за определяне на действително справедлив размер на обезщетението. Отделно от това ще следва да се отбележи, че в частта й досежно присъдените от САС съдебно-деловодни разноски, касационната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението му и компетентен да се произнесе по нея е същият състав на въззивния съд /арг. и от текста на чл. 80, изр. 2-ро ГПК – в редакцията му след 21.ХІІ.2010 год./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 21.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 3121/09 г. В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИ И В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ по преките искове на Л., Л., Д. и Д. Д. – всички от [населено място], [община], предявени на основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователното акционерно д-во „А. България” – С. за присъждане на обезщетения за понесени от тях неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател Н. Г. Д..
ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение В ЧАСТТА досежно отхвърлените преки искове на непълнолетната Л. Н. Д. и на малолетния Д. Н. Д. срещу ЗАД [фирма]-С. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди.
Насрочва делото в открито съдебно заседание на 27 юни 2011 г. от 9.оо часа с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 645 по описа за 2010 г.