Р Е Ш Е Н И Е
№ 328/17 г.
София, 02.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова. гр. дело № 5434 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК.
С определение № 854/01.VІІІ.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 29.VІІ.2016г. по гр.д. № 313/2016г. по касационните жалби: на [фирма] – по въпроса по приложението в случая на чл.17 ал.2 ЗЗД с оглед проверка за съответствието му с практиката на ВКС по гр.д. № 291/2012г.; на Т. В. О. и С. Т. О., и двамата от [населено място] – по въпроса относно правната квалификация на предявената срещу тях претенция и за задължението на съда да се произнесе по възражението им за изтекла погасителна давност с оглед разрешението по т.д. № 543/2009г. ІІ ТО, и на А. Д. Т. и Т. Й. Т., и двамата от [населено място] – по въпроса относно правната квалификация на претенциите срещу тях.
Касационните жалби на О. и Т. срещу уважителната част на решението съдържат оплаквания за недопустимост, процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Заявени са искания за обезсилване, евентуално за отмяна на решението и отхвърляне на предявените претенции. Оспорва се основателността на касационната жалба на едноличния търговец.
Касационната жалба на [фирма] срещу отхвърлителната част на решението съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на предявените искове и срещу [фирма] Д. и Р. П. П. от [населено място]. В. оспорва основателността на касационните жалби на О. и Т..
Ответниците по касационната жалба на едноличния търговец [фирма] и Р. П. П. са заели становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 29.VІІ.2016г. В..С по въззивни жалби на Т. и С. О. и на [фирма] е потвърдил решението на ОС Добрич от 10.ІІ.2016г. по гр.д. № 135/2015г., с което е обявен за нищожен на основание чл.40 във вр. с чл.26 ЗЗД като сключен при явно неизгодни условия договорът, предмет на нот.акт № ../1….г., между едноличния търговец /продавач/ чрез пълномощник П. П. от една страна и от друга страна Т. О. по време на брака му със С. О. и Т. Т. по време на брака му с А. Т. /купувачи/ за продажба на вилно място, представляващо УПИ по плана на в.з. „Б. с” [населено място], съответно индивидуализиран, на стойност 8100лв., отхвърлени са предявените от едноличния търговец срещу Р. П. и [фирма] искове за прогласяване нищожност на посочения договор на същото основание и са присъдени разноски.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът, действайки чрез пълномощник П. П., преупълномощен от адвокат Кр.А., на когото ищецът предоставил с пълномощно уреждането на отношенията му с [община] по закупуването на имота, а по-късно и за продажбата му на каквато цена определи и комуто намери за добре, вкл. и чрез преупълномощено лице, закупил с договор от 11.ХІ.2003г., сключен с общината, процесния недвижим имот, върху който през 1990г. му било учредено право на строеж, за 23561.28лв. С нот.акт № …/….г. ищецът чрез пълномощник П. П. продал този имот на Т. О., в брак със С. О., и на Т. Т., в брак с А. Т., за сумата 8100лв., в какъвто размер е била данъчната оценка на имота към този момент. Безспорно установено е по делото със заключение на вещо лице, че продажбата на имота с оспорения договор от 14.ХІ.2003г. е осъществена при четирикратно по-ниска цена от пазарната, която е 34835лв.
Прието е, че исковете са по чл.40 във вр. с чл.26 ЗЗД за установяване на относителна недействителност на договора за продажба като сключен във вреда на представлявания – при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка. За да е налице тази хипотеза, следва третото лице също да е недобросъвестно, което не се предполага, а трябва да се установи с всички допустими доказателства, вкл. косвени, като следва да се установят и следните предпоставки: договор, сключен във вреда на представлявания и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. При безспорно установената по делото четирикратно по-ниска от пазарната продажна цена условията са явно неизгодни за продавача и дори само това обстоятелство е индиция за сговор между представителя и купувача. Гласните доказателства, недопустими в частта им за установяване на частична или пълна симулативност на атакувания договор, но ценени в частта относно процеса на договаряне, установяват недобросъвестност на купувачите и наличието на договорка между тях и пълномощника на ищеца да сключат сделката като част от „схема” за осъществяване на инвестиции в имота и при знанието, че адвокатът-представител се ползва с пълното доверие на В.. Липсват по делото доказателства за успешно реализирана осъдителна присъда срещу купувачите, но това е без значение, тъй като то има значение само за формата на вината им и тъй като и при липса на умисъл купувачите пак отговарят за относително недействителната сделка в гражданския процес, ако са недобросъвестни. При установен състав на чл.40 ЗЗД предявените искове по отношение на О. и Т. следва да бъдат уважени.
Въззивният съд е приел, че недействителността няма действие по отношение на Р.П. /на когото О. и Т. продали процесния имот с нот.акт № …/….г./ и на управляваното от него [фирма] /на което Р. П. и съпругата му З. М. продали имота с нот.акт №…/….г./, тъй като той се явява последващ добросъвестен съдоговорител /приобретател/. Липсват доказателства П. да е участвал в „схемата” за инвестиция или да е част от сговора между представителя и купувачите. Като неприложими към П. са оценени съображенията във въззивната жалба за действието на нищожността, доколкото в случая се касае за относителна недействителност и приложение има чл.17 ал.2 ЗЗД.
ВКС намира за основателни при тези обстоятелства оплакванията на касаторите О. и Т. относно правната квалификация на предявените срещу тях претенции. Потвърждавайки първоинстанционното решение, с което атакуваният договор е прогласен за нищожен на основание чл.40 във вр. с чл.26 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото от ОСГТК с ТР № 5/2014г. разрешение, според което сключен при условията на чл.40 ЗЗД договор не е нищожен, а недействителен и не поражда правни последици за представлявания, а и за насрещната страна по него. Тъй като, обаче, съдът е разгледал и се е произнесъл в съответствие със заявените от ищеца основание и петитум, въпреки че ги е квалифицирал погрешно, решението не е постановено по непредявен иск и не е недопустимо.
По процесуалноправния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана и в решение по т.д. № 543/2009г. 2 ТО, според която съдът е длъжен да се произнесе по възражение за давност, неизпълнението на което задължение е съществено процесуално нарушение.
По касационните жалби по същество:
Неоснователни са оплакванията на касаторите О. и Т. за недопустимост на въззивното решение и поради непредявяване на иск и срещу пълномощниците на ищеца. Пълномощникът не е страна по атакуван при условията на чл.40 ЗЗД договор, при положително разрешаване на такова спорно правоотношение настъпва правна промяна само в сферата на упълномощителя и на насрещната страна по договора, но не и в тази на пълномощника, който поради това няма качеството „задължителен другар“ по делото, което да прави участието му като страна в производството процесуална предпоставка за допустимостта му /в този смисъл решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1266/2011г., разрешението по което се споделя от настоящия състав/. Без значение относно допустимостта на производството и на решението е установеното по делото обстоятелство, че поради регулационни изменения, настъпили след сключването на договора за покупко-продажба, процесният имот е разделен на три самостоятелни УПИ и че общата им площ е по-голяма от описаната в нотариалния акт, както и непредявяването на иск срещу всички сегашни собственици.
Неоснователни са оплакванията на О., че съдът ценил недопустими гласни доказателства. Гласните доказателства не са преценявани във връзка с възраженията на ответниците за симулативност на договора за покупко-продажба относно цената на имота, а само относно процеса на договаряне между страните с оглед извода за наличието или липсата на недобросъвестност на купувачите. Неоснователно в тази насока е и твърдението за признат от ищеца неизгоден факт при разпита му като свидетел по НОХД № 79/2006г. по описа на БРС. В сочения за това протокол за проведеното на 01.ІІ.2008г. открито съдебно заседание не се съдържа изявление на В., че няма каквито и да било претенции по отношение на Т. О. и Т. Й. и срещу преупълномощения П. П. и че ако има някакви претенции, то те са единствено по отношение на адв.А..
Неоснователно е и оплакването на О. във връзка с направеното от тях възражение за настъпила погасителна давност. На първо място, предявеният срещу тях иск е установителен и той не се погасява по давност. И второ, по делото не са предявени претенции за вземане вследствие твърдяния увреждащ характер на атакувания договор за покупко-продажба, при което възражението в тази насока е безпредметно.
Основателни, обаче, са оплакванията на касаторите О. и Т. за необоснованост на извода на въззивния съд за установена недобросъвестност на купувачите по оспорения договор.
Както е прието в ТР № 5/2014г. на ОСГТК, фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД, включва /в кумулативна връзка/ обективен елемент – договорът, сключен от представител и насрещната страна, е във вреда на представлявания, проявна форма на която е неизгодността за упълномощителя на уговорените условия, и субективен елемент – споразумяване между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания. Вторият елемент се изразява в недобросъвестността на представителя и на насрещната страна, в знанието и на двамата към момента на сключването на договора, че той обективно уврежда представлявания. Недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от представлявания. Трайна е съдебната практика, която се споделя от настоящия състав /обективирана например в решения на ВКС по гр.д. № 853/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 23/2011г. І ГО, по гр.д. № 3529/2014г. ІV ГО и др./, че преценката в тази насока се прави въз основа на всички събрани доказателства за обстоятелствата, при които договорът е сключен, и тъй като е обяснимо представляваният да не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника и насрещната страна, такъв може да се установява и с косвени доказателства, каквито могат да бъдат близки родствени отношения между двамата, трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на пълномощника, последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи, че насрещната страна е знаела и се е възползвала от конкретната икономическа ситуация, прехвърляне придобитото право от насрещната страна на пълномощника и др. Косвените доказателства, обаче, трябва да обосновават категоричен извод за сключване на увреждащата сделка при сговаряне между пълномощника и насрещната страна.
В противоречие с представените в разглеждания случай доказателства въззивният съд е приел за установена недобросъвестността на купувачите – ответниците Т.О. и Т.Т.. В показанията на разпитаните свидетели не се съдържат такива данни, съвкупността на които да създава сигурно убеждение за сговаряне във вреда на продавача. Свидетелите установяват, че ищецът продължително време търсел инвеститори, включително и да продаде процесния имот, срокът за реализиране правото на строеж върху който бил изтекъл /св.К., упълномощен за това от В. преди адв.А., св.Ж., св.И., св.П./. Св.Ж., познаващ Т.Т. от повече от 30 години, а О. – от 15 години, сочи, че бил упълномощен като адвокат от първия да го представлява във връзка със закупуването на процесния имот, като първо трябвало имотът да се заплати на и да се закупи от [община] /на името на ищеца, тъй като само той имал право да придобие собствеността поради учреденото му преди това право на строеж върху него/ и след това да им се прехвърли собствеността, за което ищецът упълномощил адв.А., който преупълномощил Пл.П.; плащането на [община] на продажната цена около 23-24000лв. извършил О. в присъствието на свидетеля, като свидетелят не може да каже дали парите са били негови или на Т. или и на двамата, но ги носел О.; свидетелят контактувал само с пълномощника на В. и не знае за отношенията между продавач и купувач като финансови параметри и предаване на суми, тъй като те били уредени чрез пълномощника на продавача. Свидетелят П., пълномощникът на ищеца по договора, сочи, че ищецът искал да вземе някакви пари от процесния имот, че О. платил цената по договора с общината, че уговорката с О. и Т. за продажната цена била за 30-30000 и нещо, вкл. заплатената сума на общината, както и че разликата между 5 и 10000лв. свидетелят предал на адв.А.. Показанията на свидетелите Ж. и П. са преки и непосредствени /за разлика от показанията на останалите свидетели/ и те не се опровергават от представените по делото съставени от [община] във връзка с продажбата на процесния имот на [фирма] фактури, подписани от пълномощника П. П. като отговорен за стопанската операция и получател на имота, видно от заключението на съдебно-графологична експертиза. Това е така, защото фактурите не са платежни документи. Но и от съставения приходен касов ордер за приемане от страна на [фирма] на продажната цена срещу урегулиран поземлен имот не следва, че цената е платена от пълномощника на ищеца или от ищеца – в този документ не е посочено лицето, предало сумата, нито се съдържа негов подпис. Установеното по делото обстоятелство на плащане от Т.О. на цената за придобиването от страна на ищеца на имота от [община] е относимо към субективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД и препятства изграждането на сигурно убеждение, че ответниците О. и Т. са знаели за увреждащия характер на сключения договор и че са се сговорили с пълномощника във вреда на ищеца. Такъв извод не може да се формира от твърдяните от ищеца приятелски отношения между пълномощника му, О. и Т., както и от привличането им към наказателна отговорност /за престъпление по чл.210 НК/, производството във връзка с което е прекратено с постановление на прокурор на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 /деянието не е извършено или не съставлява престъпление/ и т.3 /наказателната отговорност е погасена по давност/ НПК.
Неоснователна е касационната жалба на ищеца. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че недействителността по чл.40 ЗЗД е неотносима към последващите купувачи – ответниците Р. П. и [фирма], защото те не са насрещна страна по атакувания договор за продажба, само сговарянето между която и пълномощника за увреждане на упълномощителя се включва във фактическия състав на посочената правна норма. Тъй като ищецът не е предявил искове по отношение на тези ответници за установяване на привидност, правилно съдът е приел и че в случая чл.17 ал.2 ЗЗД е неприложим.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в уважителната му част и вместо него следва да бъде постановено друго /тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдобпоризводствени действия/, с което предявените срещу О. и Т. искове бъдат отхвърлени. В останалата му обжалвана отхвърлителна част въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касаторите О. следва да бъдат присъдени 13116лв., а на касаторите Т. – 723.74лв. направени от тях разноски за всички инстанции.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора – ищец разноски не се следват.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 135/29.VІІ.2016г. по гр.д № 313/2016г. в уважителната му част по исковете срещу Т. В. О., С. Т. О., Т. Й. Т. и А. Д. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. В., действащ като едноличен търговец под фирма „В. С. В.“ със седалище [населено място] срещу Т. В. О., С. Т. О., Т. Й. Т. и А. Д. Т., всички от [населено място], искове за установяване недействителността поради споразумяване във вреда на представлявания на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ вилно място с площ 2160 кв.м, урегулиран в поземлен имот № 10 кв.22 по плана на в.з. „Б. с.“ [населено място], обективиран в нот.акт № …, т…, рег. № …, д. №…/….г., сключен между [фирма] като продавач, представляван от П. И. П., и Т. В. О. по време на брака му със С. Т. О. и Т. Й. Т. по време на брака му с А. Д. Т. като купувачи.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 135/29.VІІ.2016г. по гр.д № 313/2016г. в останалата му обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА В. С. В., действащ като едноличен търговец „В. С. В.” със седалище [населено място] да заплати: на Т. В. О. и С. Т. О., и двамата от [населено място], 13116лв. разноски, и на Т. Й. Т. и А. Д. Т., и двамата от [населено място], 723.74лв. разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: