О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 02.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4596/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 195 от 29.07.2016 г. по в.гр.д. № 132/2016 г. на Ловешкия окръжен съд е отменено решение № 25 от 04.02.2016 г. по гр.д. № 503/2014 г. на Тетевенския районен съд в частта, с която е било признато за установено по отношение на А. М. С., че С. Й. С., гражданин на Република Гърция, е собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен на 28.06.2005 г. на недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда, заснета по КККР на [населено място], област Ловеч, като имот с идентификатор № 80902.249.339.1, с адрес на сградата в [населено място], [улица], и на движими вещи, вместо което е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. Й. С. против А. М. С. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 23, ал.1 СК за признаване за установено, че посочената жилищната сграда и описаните в диспозитива движими вещи са лична собственост на ищеца на основание пълна трансформация на лични средства. Със същото въззивно решение е потвърдено решението на Районен съд- Троян в останалата му обжалвана част, с която на основание чл. 19, ал.1 ЗН е била прогласена нищожността на нотариално завещание № 5, т.І, нотд. дело № 12/2011 г. в частта, с която Г. Й. С. завещала на дъщеря си А. М. С. ? ид. част от жилищната сграда в [населено място]; в частта, с която на основание чл. 30, ал.1 ЗН е било намалено универсалното завещателно разпореждане, извършено от Г. Й. С., обективирано в нотариално завещание № 1, т.І, нот. дело № 3/2013 г. , и е била възстановена запазената част в размер на ? ид. част на преживелия съпруг С. Й. С. от наследството на Г. Й. С., в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между С. Й. С. и А. М. С. на поземлен имот с идентификатор № 80902.249.339 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. Ловеч, с площ по актуална скица от 1735 кв.м, на лек автомобил марка ”Опел З.” с рег. [рег.номер на МПС] и на хладилник марка ”C.”, закупен на 01.07.2005 г., както и в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от С. С. иск за делба на жилищната сграда с идентификатор 80902.249.339.1 в [населено място].
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от А. М. С. чрез нейния пълномощник адв. В. К., в частта, с която са уважени претенциите на С. С. по чл. 19, ал.1 ЗН, чл. 30, ал.1 ЗН, допусната е делба на дворното място и посочените в диспозитива на решението движими вещи- лек автомобил и хладилник, както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на жилищната сграда. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба поради липсата на ясно изложени фактически твърдения и неясно формулиран петитум относно някои от обективно съединените искове. На следващо място, излага доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваните му части поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени няколко правни въпроса, за които се поддържа, че са обусловили крайния резултат по делото и че осъществяват изискванията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Разпоредбите на КМЧП и по- конкретно тези на чл. 6 и чл. 75, регламентиращи сключването на брак в чужбина и формата на брака, прилагат ли се по отношение на бракове, сключени преди влизане на Кодекса в сила. 2/ За да бъде признат в Република България брак, сключен в чужбина, необходимо ли е, съгласно чл. 75, ал.3 КМЧП да е спазена формата, установена от българските закони. 3/ Какво е правното значение на акта по чл. 72 от Закона за гражданската регистрация, който се съставя въз основа на акт, издаден от местен орган по гражданското състояние в чужбина- оповестително или конститутивно. Ако българският гражданин е спазил шестмесечния срок по чл. 70 ЗГР и е представил заверен препис от акта за брак, издаден от местен орган по гражданското състояние в чужбина, от коя дата се счита сключен брака- от датата на съставяне на акта в чужбина или от датата на издаване на вторичния акт в България. В издадения по реда на чл. 72 ЗГР акт длъжностното лице по гражданско състояние в България може ли отрази друга дата и друго място на сключения в чужбина брак или следва да впише в акта без изменение датата и мястото на сключването му. 4/ При наличието на две завещания/ завет и универсално завещание/, изхождащи от наследодателя в полза на едно и също лице, длъжен ли е съдът да направи преценка кое от завещателните разпореждания следва да бъде зачетено. Когато искът по чл. 30, ал.1 ЗН е отхвърлен по отношение на първото завещание, имащо характер на завет и решението в тази част е влязло в сила, може ли съдът да намали завещателните разпореждания на последващото универсално завещание и да възстанови запазената част на наследник, вкл. от имотите, предмет на завета. По отношение на последния въпрос се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- решение № 245 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 1189/2010 г. на ІІ г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. Й. С. чрез своя процесуален представител адв. Ст. П. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са наследници на Г. Й. С., българска гражданка, поч. през 2013 г. Ищецът С. Й. С., гръцки гражданин, е нейн съпруг, а жалбоподателката А. М. С.- нейна дъщеря.
По делото е установено, че на 08.05.2005 г. Г. Й. С. и С. Й. С. са сключили църковен брак в Република Гърция. Няма данни въз основа на документа, удостоверяващ сключването на брак в Република Гърция, да е бил съставен акт за сключен брак от длъжностно лице по гражданско състояние в Република България по реда на чл. 72, ал.3 ЗГР.
По делото е представен препис от Акт за сключен граждански брак № 18 от 16.07.2005 г., според който Г. Й. М. и С. Й. С. са сключили граждански брак на 16.07.2005 г. в Република България пред длъжностното лице по гражданско състояние в [община].
С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 160, том ІІІ, нот. дело № 296/2005 г., сключен на 28.06.2005 г., Г. Й. С. закупила поземлен имот с площ от 1 400 к.м., заснет като имот с пл. № 369 в кв.29 по ПУП на [населено място], включен изцяло в УПИ ІV, пл. № 369 в кв.29, а С. Й. С. закупил масивната жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., построена в този имот, ведно с отстъпено право на строеж.
Като се е позовал на разпоредбите на чл. 6, ал.3 и чл. 75, ал.3 от Кодекса на международното частно право и на разпоредбите на чл. 70, ал.1 и 2 и чл. 72 от Закона за гражданската регистрация въззивният съд е приел, че признаването на брак на български гражданин, сключен в чужбина, е свързано със съставяне на акт за граждански брак от съответното длъжностно лице по гражданско състояние в Република България. Приел е, че в случая актът за сключен граждански брак между С. Й. С. и Г. Й. С. е бил съставен в [община] на 16.07.2005 г., поради което правните последици, които българското право свързва с брака, настъпват след съставянето на този акт. Оттук е направил извод, че недвижимите имоти- земя и сграда в [населено място], са закупени преди брака на съпрузите, затова принадлежат на съпруга, на чието име са придобити. Този извод е поставен в основата на решаващите съображения за отхвърляне на предявения от С. С. иск по чл. 23, ал.1 СК за установяване, че е собственик на дворното място и жилищната сграда на основание пълна трансформация на лично имущество, и за частично уважаване на предявения от него против А. С. иск за установяване недействителност на нотариалното завещание № 5, т.І, нотд. дело № 12/2011 г. Изхождайки от това, че договорът за покупко- продажба на недвижими имоти е сключен преди сключване на гражданския брак между ищеца С. и наследодателката, съдът е приел, че С. С. не е придобил правото на собственост върху дворното място, което е станало лична собственост на съпругата Г. С., а последната от своя страна не е придобила право на собственост върху сградата, която е закупена на името на съпруга и е негова лична собственост. Тъй като към момента на откриване на наследството Г. С. не е била собственик на жилищната сграда, то съставеното от нея нотариално завещание от 09.11.2011 г., с което е завещала на своята дъщеря А. С. наред с дворното място с идентификатор 80902.249.339 по КККР на [населено място] и ? ид. част от построената в него жилищна сграда с идентификатор 80902.249.339.1, на основание чл. 19, ал.1 ЗН е недействително и не е породило действие по отношение на сградата. По съображения, че сградата не е съсобствена между страните, и искът за делбата й е отхвърлен като неоснователен.
Така изложените от въззивния съд съображения налагат извод за основателност на искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по втория и третия от повдигнатите в изложението правни въпроси, свързани с предпоставките и реда за признаване в Република България на брак на български гражданин, сключен пред местен орган в чужбина, и относно правното значение на акта за регистрация на брака, съставен по реда на чл. 72, ал.3 ЗГР. По тези въпроси няма формирана задължителна съдебна практика и разрешаването им се явява от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали при наличието на две завещания /завет и универсално завещание/, изхождащи от наследодателя в полза на едно и също лице, съдът следва да направи преценка кое от завещателните разпореждания да бъде зачетено. Соченото от жалбоподателката решение № 245 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 1189/2010 г. на ІІ г.о. не може да обоснове извод за разрешаване на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, тъй като то не третира сходна хипотеза.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 29.07.2016 г. по в.гр.д. № 132/2016 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която на основание чл. 19, ал.1 ЗН е прогласена нищожността на нотариално завещание № 5, т.І, нотд. дело № 12/2011 г. в частта, с която Г. Й. С. завещала на дъщеря си А. М. С. ? ид. част от жилищната сграда в [населено място] и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на жилищната сграда с идентификатор 80902.249.339.1 в [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв. и в същия срок да представи доказателства за това като при неизпълнение касационната й жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 29.07.2016 г. по в.гр.д. № 132/2016 г. на Ловешкия окръжен в частта, с която на основание чл. 30, ал.1 ЗН е намалено универсалното завещателно разпореждане, извършено от Г. Й. Симу, обективирано в нотариално завещание № 1, т.І, нот. дело № 3/2013 г. , и е възстановена запазената част в размер на ? ид. част на С. Й. С. от наследството на Г. Й. С.; както и в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между С. Й. С. и А. М. С. на поземлен имот с идентификатор № 80902.249.339 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. Ловеч, на лек автомобил марка ”Опел З.” с рег. [рег.номер на МПС] и на хладилник марка ”C.”.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: