3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 328
гр.София, 23.04.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 758 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 128/ 15.10.2018 г. по гр.д. № 374/ 2018 г., с което Варненски апелативен съд, потвърждавайки решение № 690/ 17.04.2018 г. по гр.д. № 1480/ 2017 г. на Окръжен съд – Варна, по иска с правна квалификация на Д. В. Я. срещу М. Г. Д. на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развалил договора по н.а. № 122/ 21.04.1994 г. за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка до Ѕ ид. части от едно жилище в [населено място].
Решението се обжалва от М. Г. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (материално-правен и процесуално-правен): 1. По иска с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка длъжен ли и съдът да определи съдържанието и обема на задълженията на приобретателя и при какви критерии? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства и при такова оплакване какви следва да са мотивите на въззивното решение по съществото на правния спор? Касаторът счита въпросите обуславящи, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие съответно с решение № 15/ 11.02.2010 г. по гр.д. № 46/ 2009 г. на ВКС, ГК, III-то ГО, както и с т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 382/ 21.01.2016 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО. Позовава се и на очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК) и е необосновано (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК). Претендира разноски.
Ответникът по касация Д. В. Я. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
В решението въззивният съд е приел, че след 2010 г. ответникът – приобретател по договора по н.а. № 122/ 21.04.1994 г. за прехвърляне на право на собственост върху жилището в [населено място], е в пълно неизпълнение на своите задължения. Той не престира дължимото „постоянно, трайно, ежедневно, непосредствено и в необходимия обем“ и „не предоставя средства за издръжка на прехвърлителката“. Въззивният съд е достигнал до извода, без предварително да определи съдържанието и обема на договорните задължения на приобретателя.
По оплакването в жалбата от ответника, че първостепенният съд не е анализирал събраните доказателства, а необосновано е уважил иска, въззивният съд се е ограничил да посочи, че: 1) действително районният съд не е обсъдил показанията на част от разпитаните свидетели (В. Т., С. Г., С. Д. и В. В.), а чрез тях се установявали влошените отношения на страните след 2010 г. и това, че през 2014 г. ищцата се е преместила да живее при дъщеря си; 2) при преценка на нейното здравословно първостепенният съд е обсъдил рецептурната книжка и показанията на свидетеля Д. К., но доказателствата били неотносими, защото нямало въведени твърдения за влошаване на здравето на прехвърлителя в релевантния период; 3) правилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на свидетеля П. Е. – дъщеря на ищцата, заинтересована от изхода на спора и тези на свидетелите Тр. Т. и В. К., които са твърде общи и 4) правилно първостепенният съд е разпределил доказателствената тежест и е приложил неблагоприятните й последици, доколкото ответникът не е успял да докаже точно изпълнение. Въззивният съд не е посочил онези установени релевантни по делото факти, при обсъждането на които е достигнал до този извод.
При тези мотиви на обжалваното решение настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че и двата повдигнати въпроса го обисляват.
Материално-правният въззивният съд е разрешил в противоречие с решение № 15/ 11.02.2010 г. по гр.д. № 46/ 2009 г., ВКС, ГК, III-то ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С отговора на същия въпрос, даден в това решение на ВКС, е прието, че обемът и съдържанието на поетите задължения с договор прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка следва да се определят чрез тълкуване на волята на страните, изразена в договора. Такива са и много други решения на ВКС, а преди това – на Върховния съд.
Процесуално-правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с решение № 382/ 21.01.2016 г. по гр.д. № 2056/ 2015 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. Съобразно практиката на ВКС по нормативно и казуално тълкуване (в това решение, постановено по същия ред, е посочен и тълкувателният акт, на който касаторът се позовава) е прието, че въззивният съд е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. А., в който процесуално-правният въпрос е повдигнат, предполага да бъде анализирана и синтезирана тази практика на ВКС.
Следователно и по двата въпроса обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително). Доколкото тези основания бяха установени, настоящият състав не дължи да обсъжда заявената от касатора очевидна неправилност – аргумент от обратното на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 128/ 15.10.2018 г. по гр.д. № 374/ 2018 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса в размер на 179.27 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.