О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 20.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1687 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №882 от 19.06.09г. по гр.д. №2041/08г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №2510/25.07.08г. по гр.д. №5155/07г. на Варненския районен съд в частта, с която е бил уважен главният отрицателен установителен иск, с който ищците М. М. И. и П. М. П. са искали да бъде установено, че ответниците В. Ц. В. и Е. С. В. не са собственици на УПИ * в кв.11 по плана на в.з.”Ш”, община Д. чифлик, област В. и този иск е отхвърлен. Решението на районния съд е оставено в сила в останалата част, с която е бил уважен насрещният отрицателен установителен иск, с който ответниците В. Ц. В. и Е. С. В. са искали да бъде признато за установено, че ищците М. М. И. и П. М. П. не са собственици на същия имот.
Въззивният съд е приел, че с решение №16-1 от 06.06.96г. на ОБПК Д. чифлик е възстановена собствеността върху нива с площ от 18,770 кв.м. в землището на с. Ш., местността „К”, на наследниците на М. Й. М. Възстановената земя е била поделена с договор за доброволна делба от 20.11.96г. и наследодателката на ищците – е получила реален дял, включващ спорния УПИ * в кв.11 по плана на в.з.”Ш”. Същият парцел **** в кв.11 е бил продаден преди това на ответниците с нот.акт №192, т.VІ, н.д. №2472/1969г. от ТКЗС „О”; впоследствие е бил одържавен с РМС №93/10.03.73г. на Б. на МС и е бил възстановен с т.6 на РМС № 15/1991г. Прието е, че ищците по главния иск и ответници по насрещния отрицателен установителен иск М. М. и П. М. не са доказали по несъмнен начин, че имотът на техния наследодател М се е намирал на същото място, на което е бил възстановен с решението на поземлената комисия и съответно – че е включвал спорния по делото УПИ * от кв.11 по плана на в.з.”Ш”, ето защо насрещният иск е уважен – признато е за установено, че те не са собственици на спорния имот. Изложени са мотиви, че липсват доказателства за наследствено правоприемство между Ж, който е притежавал нива от 17 дка в местността „К” съгласно крепостен акт №181/1898г. и М. Й. , на чиито наследници е възстановена собствеността върху нивата с площ от 18,770 кв.м. Независимо от това, само две от границите по крепостния акт съвпадат с границите на възстановения имот, но това не е достатъчно, за да се установи идентичност на имотите. При това положение между страните по делото не възниква конкуренция на права, която да се разреши по правилото на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Правата на ответниците по главния отрицателен установителен иск – В. В. и Е. В. , придобити от продажбата по нот.акт №192/1969г. се запазват и затова е отхвърлен предявеният срещу тях иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. М. и П. М. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за индивидуализацията на един имот чрез границите му обжалваното решение противоречало на приетото във влязлото в сила решение от 04.07.05г. на Варненския районен съд, че основните индивидуализиращи белези на имотите са границите и местонахождението им, а площта е само второстепенен белег. Посочено е и противоречие с решение №88/27.04.04г. по гр.д. №957/03г. на ВКС, ІV ГО /и решенията на долните инстанции по същото дело/, но не е формулиран правният въпрос, по който има противоречие според жалбоподателите. По въпроса за материалноправната легитимация на ответниците по главния иск и по-специално – за валидността на придобивната им сделка, извършена не по решение на общото събрание на ТКЗС, съгласно чл.10, ал.4 от ПУ на ТКЗС, а на УС на ТКЗС, въззивното решение противоречало на ТР №16/11.03.1977г. по гр.д. №86/76г. на ОСГК на ВС; както и на решение №3712/10.01.1997г. по гр.д. №4222/95г. на ВКС, ІV ГО. Жалбоподателите се позовават и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, но неправилно го свързват с оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ и ТР №6/10.05.06г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците в производството В. Ц. В. и Е. С. В. оспорват жалбата. Считат, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по въпроса за индивидуализацията на един имот, притежаван от наследодателя на страна по делото и възстановен по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на поземлената комисия при прилагане на чл.10б, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, отразена например в решение №79 от 04.02.2009г. по гр.д. №5670/07г. на І ГО, решение №163/19.03.09г. по гр.д. №6221/07г. на ІІ ГО и др. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №882 от 19.06.09г. по гр.д. №2041/08г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представят вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на първо гражданско отделение след представяне на доказателства за внесена държавна такса. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: