О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 24.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1580 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. С. Б. против решение № 1577 от 08.12.2017 г. по гр.д.№ 2548/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е извършена делбата, като е отменено решение № 1416 от 05.05.2017г по гр. д. № 4870/ 2014г на Пловдивски районен съд, с което допуснатите до делба три имота са изнесени на публична продан и вместо това, съдът е извършил разпределение, като в общ дял на З. Г. Б. и Ц. Г. Б. е разпределено дворно место с площ 582 кв.м., находящо се в [населено място] с идентификатор …., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м. с идентификатор …. и масивна сграда с площ 8 кв.м. – база-склад с идентификатор …. с пазарна цена 112770 лв., а в дял на преживялата съпруга А. Б. са разпределени другите два имота : нива с площ от 10.601 дка., съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на [населено място]., общ. Б., обл. Пловдив четвърта категория с пазарна оценка 13 700 лв. и ателие за творческа дейност № 1 с идентификатор …. със застроена площ 78,30 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с пазарна цена 44700 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 349 ГПК и за несъобразяване при преценка критериите за разпределение, това, че касаторката е преживяла съпруга, за която жилищната сграда в [населено място] и обслужващата я сграда от 8 кв.м. са били СИО, тъй като са изградени по време на брака, а сега за нея този имот е единствено жилище.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран следния правен въпрос: следва ли съдът да приложи чл. 349 ГРК при извършване на делбата по отношение на имот, който е бил съпружеска имуществена общност за един от съделителите. По този въпрос се твъди противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2004 г. на ВКС. Представени са и други решения по приложението на чл. 349 ГПК.
Ответницата по касация Ц. Б.-Д. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като касаторката не е заявила претенция за възлагане в преклузивния срок по чл. 349, ал.2 ГПК, поради което поставеният въпрос е неотносим.
Ответникът по касация З. Б. оспорва жалбата. Счита, че с решението е спазен принципа, заложен в чл. 69, ал.2 ЗН, а предпоставките на чл. 349 не са налице, защото един от другите делбени имоти също е жилищен. В този смисъл се твърди, че решението е съобразено със съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С влязло в сила решение са допуснати до делба три имота между наследниците на Г. З. Б., починал 28.08.2013 г. – преживяла съпруга А. К. Б. и низходящите З. Б. и Ц. Б.. По отношение на дворно место с площ 582 кв.м., находящо се в [населено място] с идентификатор …., нива с площ от 10.601 дка., съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на [населено място] и ателие за творческа дейност № 1 с идентификатор ….. със застроена площ 78,30 кв.м., делбата е допусната при равни права – по 1/3 ид.ч.. Масивната двуетажна жилищна сграда и склада зад нея са допуснати до делба при квоти 4/6 ис.ч. за А. Б. и по 1/6 ид.ч. за другите двама съдебители, тъй като тези постройки са били предмет на владение по време на брака на наследодателя с А. Б., сключен 1997 г.
РС е изнесъл всички имоти на публична продан, тъй като били различни по вид и стойност и квотите на страните били различни по отношение на единия имот.
Въззивната инстанция е отменила решението в тази част, като е разпределила имотите по описания по-горе начин. Тъй като децата на наследодателя З. и Ц. Б. са поискали да им се предоставят в общ дял имотите, които ще им се разпределят и защото са поискали да им се разпредели имота в [населено място], съдът е уважил това искане, като е изложил мотив, че стойността на квотата им общо от делбените имоти е най-висока. В дял на преживялата съпруга А. Б. са разпределени двата нежилищни имота – нивата и ателието и тя е осъдена да плати на другите двама съделители сумата 25390 лв.
Установено е от становището на главния архитект на Община Родопи, че дворното место е неподеляемо. За жилищната сграда не е изразено изрично становище от главния архитект, но в настоящия си вид тя е неподеляема, а страните не са предприели действия по изготвяне проект за разделяне. Останалите два имота също са приети за неподеляеми. Пазарната цена на имота в [населено място] е общо 112 770 лв., на ателието – 44700 лв., а на нивата – 13 300 лв. Стойността на дела от делбените имоти на преживялата съпруга А. Б. е 83390 лв., а на всеки от другите двама съделители – по 43690 лв., или общо за двамата – 87380 лв.
Макар касаторката да се позовава на нормата на чл. 349 ГПК, каквато претенция тя не е заявила в срока по ал.4 на този текст, доводите касаят критериите, при които се извършва разпределението на допуснатите до делба три имота между тримата съделители, двама от които са направили искане за предоставяне в общ дял. Съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от страната, а съобразява изложените доводи. В касационната жалба и изложението основните доводи са, че съдът не е съобразил при разпределението, че само един от имотите е жилище, че той е съпружеска имуществена общност за касаторката, че тя няма друго жилище. Според изложението, тези обстоятелства е следвало да се съобразят при извършеното разпределение на имотите. Касационната инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за критериите за разпределение на делбените имоти по чл. 253 ГПК – способ, по който възивната инстанция е извършила делбата. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване по аргумент от т. 5 от ПП 7-73 г. Според приетото в този тълкувателен акт, извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т.е. като основания за извършване на разпределението. С Р № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. I гр. о., постановено по отменения ГПК е прието, че големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН – всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 от ГПК /отм/ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. В Р № 583/5.07.2004 г. по гр. д. № 222/2004 г. извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях е критерий за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК/отм/, защото прилагането му води до това да не се създават на значителни затруднения. В този смисъл е и Р № 30/27.06.2011г. по гр.д.№ 1040/2010 г. на І гр.о.
Въззивният съд е приел като критерий общата стойност на дяловете от допуснатите до делба имоти и явно е съобразил по-малкото парично уравнение без да държи сметка за квотите от всеки от делбените имоти за всеки от съделителите, установения начин на ползване и подобряване на имота. В случая процесният имот е СИО, т.е. съпругата е участвала в изграждането му върху собствено на съпруга-наследодател дворно место.
Тъй като въззивното решение противоречи на цитираната съдена практика, следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за критериите, които се съобразяват при извършване на разпределението по чл. 253 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1577 от 08.12.2017 г. по гр.д.№ 2548/2017 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. К. С. Б..
Указва на касаторката да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 1667,80 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: