Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
София, 03.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 61211 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] чрез адв.А. В. срещу решение № 84 от 12.01.16г.по т.дело № 3404/15г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 846 от 26.05.15г.по гр.дело № 6860/14г.на Софийски градски съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] иск с правно основание чл.56 ЗЗД за връщане на сумата от 39 479 щатски долара,с която поради грешка с платежно нареждане от 17.06.14г.е изпълнено задължение на трето лице към него,евентуално съединен с иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на същата сума,с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на К.И.И. –С./праводател на ищеца по договор за цесия от 1.08.14г./.
С определение № 730 от 19.10.16г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за тълкуване на правната норма на чл.56 ЗЗД и съотношението й с чл.59 ЗЗД.
Чл.56 ЗЗД предвижда,че който поради грешка е изпълнил чуждо задължение,може да иска връщане от кредитора,освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението.В последният случай този,който е изпълнил задължението,встъпва в правата на кредитора.
Чл.56 ЗЗД има предвид хипотезата,когато дълг съществува и този който е получил плащането,е действително кредитор,но този,който е платил,не е длъжникът,т.е.това е случаят, когато някой е платил чужд дълг.Кредиторът не се е обогатил за сметка на друг.Той получава това,което има да взема,но го получава от някой ,който не му го дължи.За да бъде успешно проведен иск за връщане на недължимо платеното,необходимо е платецът да докаже,че е бил в грешка при плащането,както и кредиторът да не се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението.
Разпоредбата на чл.56 ЗЗД не следва да се тълкува разширително и не може да приеме,че има за цел да поправи всяко неоправдано /поради грешка/ разместване на блага,което би довело до несправедливо обогатяване на едно лице за сметка на обедняването на друго.
При неоснователно разместване на блага ищецът може да се защити с иска по чл.59 от ЗЗД,ако са налице визираните в закона предпоставки – обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта.Правото да се предявяви този иск възниква,когато няма друг договорен или деликтен иск,с който обеднелият да се защити.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че с договор за цесия от 1.08.14г.К. импортс инк-САЩ е прехвърлило на ищеца [фирма] вземането си за сумата от 39 474 щ.д.,с източник извършено плащане от цедента на сумата,представляваща дължимо на основание фактура LC 69 плащане към цесионера – [фирма] по банковата сметка на трето лице към ответната банка [фирма],по което въпреки депозираното в тази банка канцелиращо нареждане- обратен суифт,не е извършено възстановяване на сумата на наредителя.Прието е,че на 17.06.14г.с платежно нареждане К. И.И. –С. е наредило да бъде преведена сумата от 39 474 щ.д. по сметката на [фирма] в ответната банка [фирма].В платежното нареждане е цитирана фактура № LC 69 от 20.03.14г.,издадена от [фирма] за доставка на стоки на стойност 38 311.20 щ.д.На 18.06.14г.сметката на [фирма] в банката –ответник е заверена с цитираната сума.На същата дата,с отменително нареждане банката на американското дружество е поискала връщане на сумата по искане на клиента.С писмо от 19.06.14г.ищецът [фирма] е уведомил банката –ответник,че по доларовата сметка на [фирма] е постъпил валутен превод от К.И.И. в размер на 40 000 щ.д.по цитираната фактура,която е погрешно преведена по сметката на [фирма] вместо по неговата.На 20.06.14г.ответната банка е получила съобщение за отмяна на превода на процесната сума чрез посредничеството на кореспондентската банка – Р. И.Б..Същевременно ответната банка е кредитор на [фирма] въз основа на изпълнителен лист от 21.07.11г.по гр.дело № 24473/11г.на СРС за вземания в общ размер от 372 516.81 лв,по който е образувано изп.дело № 201178904000962 на ЧСИ К..На 8.12.11г. са изпратени запорни съобщения по банковите сметки на длъжника във всички банки.На 8.08.14г.по изп.дело е постъпила сума от запор на банковите сметки на длъжника в [фирма] в размер на 57 693.71лв,която на 11.08.14г.е преведена на взискателя по делото.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.56 ЗЗД за успешното провеждане на иска ,тъй като специфичният елемент от тази хипотеза изисква изпълнение на чуждо,а не на лично задължение,а в случая не било установено американското дружество да е изпълнило чуждо задължение към ответната банка.Разгледан е и евентуалния иск по чл.59 ЗЗД,който също е приет за неоснователен.Изложени са съображения,че от една страна,с плащането на процесната сума имуществото на К.И.И. е намаляло,или е налице обедняване на дружеството,от друга страна ответната банка се е обогатила,тъй като в качеството си на кредитор на [фирма] се е удовлетворила по реда на принудителното изпълнение,но липсва причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на праводателя на ищеца,тъй като те не произтичат от един общ факт или обща група факти.Последващото получаване на сумата от банката – ответник е вследствие осъществяване на други факти,а именно съществуващо задължение на [фирма] към банката – ответник,снабдяването на същата с изпълнителен лист срещу това дружество,образуването на изпълнително дело по молба на взискателя,запорирането на вземанията на дружеството по банковата му сметка в банката –взискател, превеждането на постъпилата сума от банката по сметката на съдебния изпълнител на основание чл.508 ал.3 ГПК и частичното удовлетворяване на взискателя с превеждането на сумата от сметката на съдебния изпълнител по сметката на банката- ответник.Направен е извод,че твърдяните от ищеца факти могат да обосноват основателност на исковата претенция по чл.55 ал.1 т.1 ГПК, но такъв иск не е предявен.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът поддържа,че въззивният съд неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл.56 ЗЗД ,която има предвид връщане на даденото поради грешка от всякакъв тип.Счита за неправилен и изводът на съда,че предявеният при условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен поради липса на връзка между обедняването и обогатяването.В тази връзка излага доводи,че не е необходимо връзката да непосредствена,а да произхожда от един факт или група от факти.Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска по чл.56 ЗЗД,евентуално по чл.59 ЗЗД.
Ответникът по жалбата [фирма] моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема за установено следното:
В случая въззивният съд е разгледал иска на основание дадената от ищеца правна квалификация – по чл.56 ЗЗД,без да извърши необходимите действия за определяне на приложимата правна норма въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства.Не е съобразил ,че претърпените от ищеца вреди произтичат от договорните отношения,възникнали между страните по делото.За успешното провеждане на иск по чл.56 ЗЗД не следва да съществува валидна договорна връзка между страните,тъй като институтът на неоснователното обогатяване е субсидиарен и наличието на такава връзка поставя отговорността на плоскостта на договорните отношения.Въведените с исковата молба обстоятелства сочат за претенция за вреди,възникнали от неизпълнение на договорно задължение от страна на ответната банка.Безспорно е установено по делото,че след изпълнение на нареждането чрез заверяване сметката на получателя [фирма],на 20.06.14г. в ответната банка е получено съобщение от 20.06.14г.с искане за възстановяване на сумата по молба на „К. И. И.”.На 8.08.14г. по специалната сметка на съдия-изпълнител е постъпила сума от запорираната сметка на длъжника [фирма] и на 11.08.14г.е преведена на ответната банка като взискател по изп.дело. В Закона за платежните услуги и платежните системи е предвидена възможност за коригиране на грешки при неточно изпълнение на платежни операции.Съгласно чл.72 ал. 1 ЗПУ когато доставчикът на платежни услуги на платеца носи отговорност пред платеца за неточно изпълнена платежна операция ,при която средствата погрешно са постъпили по чужда сметка,доставчикът на платежни услуги на платеца има право да поиска от доставчика на платежни услуги на получателя извършване на служебен коригиращ превод от сметката на получателя,по която погрешно са постъпили средствата,в срок до 5 работни дни от датата,на която доставчикът на платежни услуги на платеца е възстановил сумата на неточно изпълнената платежна операция по сметката на платеца,но не по-късно от един месец,след като е бил уведомен от платеца или по друг начин за неточно изпълнената операция.Въззивният съд е следвало да извърши преценка налице ли са основания за ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги при наличие на грешка в субекта от страна на платеца,за която своевременно е била уведомена.
В нарушение на материалния закон въззивният съд не е квалифицирал иска съобразно изложените в исковата молба обстоятелства.
Изложеното нарушение на материалния закон и необходимостта от извършване на съответните процесуални действия за разглеждане на предявения иск по чл.79 ал.1 ЗЗД ,налагат отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 84 от 12.01.16г.,постановено по в. т.дело № 3404/15г.на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Светла Бояджиева:
Считам,че въззивният съд правилно е квалифицирал спорното материално право – иск по чл.56 ЗЗД,евентуално съединен с иск по чл.59 ЗЗД.То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца,съдържащо се в исковата молба.Единствено ищецът е властен да го измени чрез изменение на иска и нито съдът,нито ответникът могат да внесат в него изменение.В случая основанието и петитума на исковата молба сочат за предявен иск по чл.56 ЗЗД – връщане от кредитора на даденото поради изпълнение на чуждо задължение.Правната квалификация на иска е посочена в доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд и по този иск ответникът е организирал защитата си.В тази връзка липсват и оплаквания в касационната жалба,че съдилищата са дали неправилна квалификация на исковата претенция.
Считам ,че предявените искове са неоснователни.Законосъобразен е изводът на въззивния съд,че в случая не е налице хипотезата на чл.56 ЗЗД – не се касае за грешка на платеца досежно дължимостта на изпълнението.Праводателят на ищеца е изпълнил свое,а не чуждо задължение.Не може да бъде успешно проведен и евентуалният иск по чл.59 ЗЗД – обогатяването на ответника и обедняването на праводателя на ищеца не произтичат от един и същ общ факт.Последващото получаване на процесната сума от ответната банка е в резултат на осъществяването на други факти- съществуващо задължение на [фирма] към банката ответник,снабдяване на същата с изпълнителен лист,запориране на вземанията на дружеството по банковата му сметка в банката – взискател,превеждане на постъпилата сума от банката по сметката на съдебния изпълнител на основание чл.508 ал.3 ГПК и удовлетворяване на взискателя с превеждането на сумата от сметката на съдебния изпълнител по сметка на банката – ответник.
По изложените съображения,намирам,че обжалваното въззивно решение е правилно ,а касационната жалба е неоснователна.
Съдия: