Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
София. 31.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3271 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.73 ал.2 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител М. П. срещу решение от 28.01.15г.по дисц.д.№ 29/2014г.на Дисциплинарната комисия при КЧСИ,с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл.68 ал.1 т.4 ЗЧСИ – лишаване от правоспособност за една година,за нарушения, извършени в хода на производствата по изброените в решението 187 бр. изпълнителни дела,както следва: 1.нарушение,изразяващо се в приемане на разноски по изпълнението на адвокатските възнаграждения по смисъла на чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.10 ал.1 от Наредба № 1/9.07.2004г.,претендирани от всяко едно от лицата,които са последващо конституирани като взискатели след образуване на изпълнителните производства; 2. нарушение на чл.455 ал.2 изр.2 ГПК,изразяващо се в неотбелязване върху изпълнителните листове на направените в полза на взискателите плащания; 3.нарушение на разпоредбата на чл.16 ал.4 от Наредба № 4/2006г.за служебния архив на частните съдебни изпълнители,изразяващо се в неномериране на страниците на по-голямата част от изпълнителните дела; 4.нарушение на чл.434 ГПК,изразяващо се в неиздаване на съответните актове,обективиращи волеизявленията му относно образуването на делата и конституирането на взискателите/цесионери/ и във връзка с подадените от длъжника възражения срещу разноските по изпълнението; 5.нарушение на разпоредбата на т.11 Т.,изразяващо се в изискване от лицата,конституирани на основание чл.429 ал.1 ГПК като взискатели във вече образуваните изпълнителни производства,заплащането на недължими от тях такси по т.11 Т.,които впоследствие,като разноски по изпълнението са събрани от длъжника;6. нарушаване на разпоредбата на т.26 Т.,изразяващо се във включване в основата за изчисляване на размерите на дължимите пропорционални такси за събрано вземане и на размерите на адвокатските възнаграждения по чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.04г.,претендирани от лицата,конституирани на осн.чл.429 ал.1 ГПК като взискатели.
В жалбата изчерпателно са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението.
Постъпила е жалба и от Министъра на правосъдието срещу решението в частта,в която не е наложено дисциплинарно наказание на ЧСИ М. П. за твърдяни нарушения,както следва: нарушение,изразяващо се в приемане за разноски по изпълнението на възнагражденията по чл.10 т.2 от Наредба № 1/9.07.2004г.,претендирани от правните субекти,които са конституирани като взискатели след образуване на делата; нарушения на разпоредбата на чл.456 ал.2 ГПК; на чл.79 ал.1 ЗЧСИ; на чл.80 ЗЧСИ.Поддържа се оплакване за неправилност на изразените в мотивите на решението изводи по отношение на нарушенията,за които е прието,че не са налице.
Представителят на К. на ЧСИ моли да бъде оставено в сила решението на дисциплинарната комисия.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,обсъди доводите на жалбоподателите и ответника по жалбите КЧСИ,във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото,намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при КЧСИ,поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разгледани по същество,жалбата на ЧСИ М. П. е частично основателна,а на министъра на правосъдието – неоснователна,по следните съображения:
На първо място следва да се обсъдят доводите на ЧСИ за недопустимост на решението и за съществени процесуални нарушения при постановяването му.
С жалбата е въведен довод за недопустимост на решението поради изтичане на преклузивния срок по чл.69 ал.1 ЗЧСИ,с което се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на ЧСИ.
Д. е неоснователен.Съгласно чл.69 ал.1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението,но не по-късно от 3 години от извършването му.Дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента,в който органът по чл.70 ал.1 е узнал за нарушението – ал.2.Моментът на узнаване на нарушението е начало на 6 м.давностен срок,в който органът по чл.70 ал.1 ЗЧСИ – министърът на правосъдието или Съвета на К.,следва да направи предложение за налагане на наказание и се счита спазен с постъпване на искането в КЧСИ,в който смисъл е и разрешението,дадено в т.12 от ТР № 2/2013г.от 26.05.15г.на ОСГТК на ВКС,а именно,че дисциплинарната отговорност на ЧСИ по чл.69 ЗЧСИ се погасява по давност,когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на КЧСИ.Председателят на дисциплинарната комисия не образува дисциплинарно производство,а образуваното се прекратява от дисциплинарния състав,когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран преди изтичането на давностния срок.В разглеждания случай дисциплинарното производство е образувано по искане изх.№ 94-00-208/23.04.14г.на Министъра на правосъдието и по искане с изх.№ 931/9.07.14г.на Съвета на К..Настоящият съдебен състав приема,че исканията за образуване на дисциплинарното производство са направени в рамките на шестмесечния давностен срок по чл.69 ал.1 ЗЧСИ,поради което дисциплинарната отговорност не е погасена по давност.Министърът на правосъдието е узнал за нарушенията,констатирани при извършена проверка на дейността на ЧСИ М. П.,на 16.04.14г.и е внесъл искане за образуване на дисциплинарно производство на 23.04.14г.Председателят на дисциплинарната комисия е сезиран и от Съвета на КЧСИ с искане за образуване на дисциплинарно производство против ЧСИ М. П. на 9.07.14г.,като С. е узнал за нарушенията от доклад за извършена проверка от 28.02.14г.и е взел решение на 4.04.14г.за образуване на дисциплинарно производство.
Неоснователен е и доводът за недопустимост на решението поради липса на формирано мнозинство по въпроса за вида и размера на наложеното наказание.Процесното решение е подписано с две особени мнения.В особеното мнение на Л. К. е застъпено становище,че неоснователно ЧСИ е оправдан по част от повдигнатите обвинения.В особеното си мнение Р. М. счита,че наложеното наказание е несправедливо и следва да бъде наложено по-леко наказание.Настоящият състав приема,че има формирана воля на дисциплинарния състав за това,че жалбоподателят е допуснал дисциплинарни нарушения и следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание.
Неоснователно е твърдението,че дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган.Съгласно чл.70 ал.1 ЗЧСИ дисциплинарното производство се образува по искане на Министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата.С протоколно решение № 122 от 4.04.14г.С. на КЧСИ е взел решение по чл.70 ал.1 ЗЧСИ за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ М. П..
Не следва да бъде споделен доводът,че дисциплинарната комисия се е произнесла свръхпетитум,тъй като в искането на министъра на правосъдието не е посочено какво наказание да бъде наложено,а искането на Съвета на К. е за глоба в размер на 10 000 лв.Наказващият орган не е обвързан от искането от органа,който е инициирал образуването на дисциплинарно производство и той извършва преценката дали е налице дисциплинарно нарушение и какво наказание да наложи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че е му е нарушено правото на защита по чл.70 ал.2 ЗЧСИ.Съгласно посочения текст органът,по чието искане е образувано дисциплинарно производство, уведомява ЧСИ,който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.Твърдението му е,че писмото на С. за уведомяването му за образуваното дисциплинарно производство е връчено на 27.05.14г.срещу подпис на И.,която не е негов служител.От известието за доставяне е видно,че уведомителното писмо е адресирано до кантората на ЧСИ и е изпратено на адрес : [населено място], [улица],докато адресът на кантората на ЧСИ М. П. е : [улица] .Дори и уведомлението да не е надлежно връчено,допуснатото процесуално нарушение не е довело до лишаването му от право на защита,тъй като жалбоподателят е участвал лично и с упълномощен адвокат в заседанието на дисциплинарния състав.
Основателно е обаче оплакването,че дисциплинарният състав е допуснал съществено процесуално нарушение,като е приел заключението на съдебно-счетоводната експертиза,без да призове и изслуша вещото лице в заседанието.Този порок е отстранен от настоящата инстанция,като вещото лице Н. В. е изслушана в открито съдебно заседание на 26.01.16г.в присъствие на страните.
Останалите доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от дисциплинарния съд са неоснователни.Въпреки че не е постановено изрично определение за приемане на писмените доказателства,същите са приобщени по делото и са обсъдени в мотивите на решението.Приложени са доказателства от значение за спора и не се налага прилагане на изпълнителните дела в цялост.
По същество на нарушенията:
Първото твърдяно нарушение се изразява в това,че ЧСИ не е конституирал частните правоприемници на взискателя на основание чл.429 ал.1 ГПК,а е извършил присъединяване на същите по чл.456 ал.2 ГПК, видно от събраните такси,което присъединяване освен това не отговаря на изискванията на чл.456 ал.2 ГПК.
Установено е,че при ЧСИ М. П. са образувани 187 бр.изпълнителни дела срещу длъжника [фирма].По част от делата вземанията по изп.листове са прехвърлени изцяло от лицата, посочени като кредитори в тях,на цесионера Л. К. Ч.,а по друго част от делата – на цесионера Й. Й. Н..От своя страна те са прехвърляли в качеството на цеденти отделни части от придобитите от тях вземания чрез 10,20 или 40 договора за цесии на съответен брой търговски дружества.Молбата за образуване на всяко дело е подавана от един от последващите цесионери,придобил вземането по изпълнителния лист,а впоследствие останалите последващи цесионери са подавали молби за конституирането им като взискатели във вече образуваното изпълнително производство за събиране на придобитото от тях вземане
Видно от приложените молби на последващите цесионери в тях се съдържат искания за конституирането им на основание чл.429 ал.1 ГПК като взискатели в изпълнителните производства,т.е.като правоприемници на взискателя.Върху всяка от молбите са положени резолюции от П. за конституиране на взискател по чл.429 ал.1 ГПК.Настоящият съдебен състав споделя извода на дисциплинарния състав,че не са налице доказателства за присъединяване на взискателите по чл.456 ГПК.От факта на начисляване и събиране на таксата по т.11 Т. не може да се направи извод,че частните правоприемници са конституирани като взискатели по чл.456 ал.2 ГПК.Съгласно чл.456 ал.2 ГПК присъединяването по ал.1 става с писмена молба,към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдия изпълнител,че листът е приложен към друго изпълнително дело.Както бе посочено по-горе в молбите на последващите цесионери се съдържат искания да бъдат конституирани на основание чл.429 ал.1 ГПК в качеството на частни правоприемници,без да са представени удостоверения по чл.456 ал.3 ГПК или изпълнителен лист.Ето защо правилно дисциплинарният състав е приел,че ЧСИ М. П. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.456 ал.2 ГПК.
Всички взискатели са представлявани от юрисконсулт.В изпълнителните производства ЧСИ е приел за разноски по изпълнението претендираното от всеки един от последващите цесионери адвокатско възнаграждение по чл.78 ал.1 ГПК в общ размер на 150 лв,от които 100 лв – възнаграждение за образуване на изп.дело по чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г.,и 50 лв – възнаграждение за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г.
Правилно дисциплинарният състав е приел,че са налице действия на ЧСИ,представляващи дисциплинарно нарушение—приемане за разноски по изпълнението на възнагражденията по чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г.,претендирани от взискателите,които са конституирани след образуване на делата.В чл.10 от Наредба № 1/2004г.не е предвидено отделно възнаграждение за адвокат за изготвяне на молба за присъединяване или конституиране на взискател във висящо изпълнително производство.Самите взискатели претендират възнаграждение по чл.10 т.1 от Наредбата,което, видно от текста на тази разпоредба, е само за образуване на изпълнително дело,каквато не е настоящата хипотеза.
От друга страна вземанията на кредиторите по изпълнителните листове към [фирма] могат да бъдат прехвърляни,тъй като законът не го забранява.Всеки един от взискателите е носител на отделно вземане,подлежащо на принудително изпълнение и съществуването на всяко едно от тях не зависи от съществуването на другите вземания.Всеки един от взискателите е представляван от юрисконсулт,който е посочил изпълнителен способ – налагане на запори върху парични вземания длъжника към съответните трети задължени лица – банки.На общо основание – чл.78 ал.8 ГПК на взискателите, конституирани като такива след образуване на делата,следва да бъде признато правото на възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. при съобразяване с осъществената процесуална защита и разпоредбите на Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо настоящият състав счита,че правилно дисциплинарният състав е приел,че ЧСИ М. П. не е извършил дисциплинарно нарушение за това,че е приел като разноски по изпълнението възнагражденията по чл.10 т.2 от Наредбата.
Следва да се съобрази и обстоятелството,че когато действията на ЧСИ са признати за законосъобразни от съда,пред който са обжалвани,това води до липса на основание да се търси дисциплинарна отговорност за твърдените нарушения.В приложените по делото решения на СГС по гр.дело № 17478/14г. и ч.гр.дело № 5544/14г,образувани по повод подадени жалби от [фирма] срещу действията на ЧСИ М. П.,е прието,че в разноските по изпълнението се включва юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение,когато частните правоприемници,конституирани като взискатели след издаване на изп.лист,са били представлявани от юрисконсулт. В този смисъл е и определение № 41 от 26.01.16г.по ч.гр.д.№ 80/16г.на ІV г.о.на ВКС,постановено в производство по чл.248 ал.3 ГПК.
Потвърдените от данните по делото нарушения по т.3 и т.4,изразяващи се в неотбелязване върху изпълнителните листове на извършените плащания – чл.455 ал.2 ГПК и липсата на номерация в по-голямата част от проверяваните дела – чл.16 ал.4 от Наредба № 4/2006г.,дават основание за преценка на цялостната работа на проверявания.Законосъобразни са изводите на дисциплинарния състав за нарушения в работата на ЧСИ,но следва да се има предвид,че нарушението на чл.455 ал.2 ГПК не би довело до повторно плащане с оглед данните по делото,че върху изпълнителните листове е сложен щемпел”изплатено изцяло”.Не е значително и нарушението,изразяващо се в неномериране на страниците на изп.дела,след като не са констатирани неблагоприятни последици за страните по тях.
Д. състав е приел,че е извършено нарушение на чл.434 ГПК,изразяващо се в неизготвяне на разпореждания за образуване на делата,за конституиране на взискателите и непроизнасяне по възраженията на длъжника по чл.78 ал.5 ГПК,като се е позовал констатациите,извършени по приложеното към дисциплинарната преписка копие от изп.д.№ 201385104011775.Основателни са възраженията на жалбоподателя ЧСИ М.П.,че обжалваното решение се основава на предположение,че след като по посоченото изп.дело не са поставени съответните резолюции,то те не са били поставени и по останалите дела.В тази му част решението е необосновано,защото фактическите констатации на дисциплинарния състав не се подкрепят от доказателства по делото.
Правилно е прието от дисциплинарния състав,че ЧСИ М. П. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЧСИ.В посочената разпоредба няма задължение за прилагане на сметките по изпълнителните дела,а за тяхното издаване от ЧСИ.Твърдението,че е налице нарушение на чл.79 ал.1 ЗЧСИ,изразяващо се в неприлагане на издадените сметки към изпълнителните дела,не може да бъде основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ при установеното от съдебно-счетоводната експертиза обстоятелство,че по всички дела М.П. е издал съответните сметки по чл.79 ал.1 ЗЧСИ.
Правилно дисциплинарният състав е приел,че ЧСИ неправомерно е събрал таксата по т.11 Т. за присъединяване на взискател ,като е изложил съображения,че такава не е нормативно установена и не се дължи при конституиране на частен правоприемник на основание чл.429 ал.1 ГПК и не може да бъде начислявана в тежест на длъжника.В чл.11 Т. изрично е посочено,че за присъединяване на взискател се събира такса 50 лв.Както бе посочено по-горе, цесионерите се явяват частни правоприемници на първоначалния взискател и тяхното конституиране в изпълнителното производство следва да се извърши при условията на чл. 429 ГПК , а не като присъединени взискатели по чл. 456 ГПК. Предвид големия брой на изпълнителните дела / 187/ начисляването на такса по чл.11 Т. води до неправомерно облагодетелстване на ЧСИ и увреждане на длъжника.Неоснователно е възражението на жалбоподателя П., че разпоредбата на т.11 Т. в случая е приложима по аналогия, доколкото липсва изрична разпоредба относно дължимата такса при конституиране на частни правоприемници.
Правилен е и изводът на дисциплинарния състав за нарушение на т.26 Т. доколкото пропорционалната такса е начислена върху всяко от цедираните вземания и юрисконсултското възнаграждение по чл.10 т.1 от Наредба № 1/9.07.2004г.,а върху не върху общия размер на вземането по изпълнителния лист.Това е довело до значително нарастване на разноските по делото и злепоставяне интересите на длъжника.Приложеното решение от 4.10.10г.по гр.дело № 920/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено в производство по чл.290 ГПК, не е постановено по идентичен казус,не се отнася до хипотезата на последващи цесионери и не може да наложи други изводи.
Не се подкрепя от данните по делото твърдението за нарушение по чл.80 ЗЧСИ.Видно от заключението на вещото лице Н. В.,изслушано в съдебно заседание на 26.01.16г.,по процесните 187 бр.изпълнителни дела срещу [фирма] през 2013г.са платени авансови такси от взискателя по смисъла на чл.80 ЗЧСИ.Правилно дисциплинарният състав е приел,че авансовите такси се внасят от взискателите,поради което не е налице твърдяното нарушение.Този извод е съобразен с приетото разрешение в т.11 от ТР № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,според което несъбирането от ЧСИ на авансово дължима такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ.
Дисциплинарната отговорност има санкционен характер,поради което видът и размерът на наложеното наказание трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено,наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице,както и професионалната му дейност в нейната цялост,с оглед принципа за съразмерност на санкцията към нарушението.Съгласно чл.53 от Устава на камарата при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,обстоятелствата,при които е извършено,други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението.Настоящият състав на ВКС ,ІV го.,намира,че наложеното дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година” е прекомерно тежко,тъй като при налагането му не са били взети предвид обстоятелствата,изключващи отговорността във връзка с част от нарушенията.С оглед установения принцип за съразмерност на извършените нарушения с налагането на дисциплинарно наказание, настоящият състав на ВКС приема,че следва да замени наложеното наказание с глоба в размер на 5 000 лв.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя М. П. следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 500 лв съобразно уважената част,а на ответниците по неговата жалба съобразно отхвърлената част се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 580 лв,определени по чл.7 ал.2 т.3 вр.с чл.18 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 28.01.15г.,постановено по дисциплинарно дело № 29/14г.на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители,с което на основание чл.68 ал.1 т.4 ЗЧСИ на ЧСИ М. П. ,с рег.№ 851 на КЧСИ,с район на действие Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година”и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на ЧСИ М. Н. П. ,с рег.№ 851 на КЧСИ,д район на действие Софийски градски съд,на основание чл.68 ал.1 т.2 ЗЧСИ дисциплинарно наказание „глоба” в размер на 5 000 /пет хиляди/лева.
ОСЪЖДА Министъра на правосъдието и К. на частните съдебни изпълнители да заплатят на М. Н. П. сумата 2 500 лв /две хиляди и петстотин/съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЧСИ М. Н. П. да заплати на Министъра на правосъдието сумата 580 лв /петстотин и осемдесет/юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЧСИ М. Н. П. да заплати на К. на частните съдебни изпълнители сумата 580 лв /петстотин и осемдесет/юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.