4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
София, 05 март 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдия Пламен Петков
касационно наказателно дело № 1599 / 2013 год.
Касационното производство е образувано по жалби на подс. И. Т. З. и служебния му защитник, срещу въззивно решение № 150 от 15. 04. 2013 год., постановено по ВНОХД № 236 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.София.
С жалбите, поддържани и в съдебно заседание, се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Излагат се доводи за ограничаване правото на защита на подсъдимия изразило се в назначаване на служебен защитник различен от искания от З., че последния не е извършител на престъпното деяние, както и за явна несправедливост на наложеното му наказание. Към ВКС се отправя искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно, за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, или намаляване на неговия размер.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда № 378 от 17. 12. 2012 год., постановена по НОХД № 5242 / 2012 год. по описа на Софийския градски съд, подс. И. Т. З. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 134, 80 лв., от владението на А. С. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – съборил пострадалата на земята, душил я с две ръце за шията, като издърпал и скъсал златен синджир и е извършил деянието при условията на опасен рецидив, а именно, след като е бил осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 , б. „б” от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор.
Присъдата била обжалвана от подсъдимия в санкционната й част, с искане наложеното му наказание „лишаване от свобода” да бъде намалено по размер, с една година.
С атакуваното въззивно решение № 150 от 15. 04. 2013 год., постановено по ВНОХД № 236 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.София, първоинстанционната присъда била потвърдена.
Касационната инстанция намира релевираните и в двете жалби доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК.
Това е така поради следните съображения:
Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК – при цялостно признаване от подс. З. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като Софийският градски съд е сторил надлежна констатация, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство, доказателства. Решаващият съд е обсъдил правнорелевантните факти и извършеното деяние е било правилно квалифицирано, а наложеното на подс. З. наказание е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК.
В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК. Била е обсъдена сторената от първостепенния съд процесуална дейност и законосъобразно е бил споделен извода, че приетите за установени фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от касатора деяние, в такова по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 , б. „б” от НК, т.е., материалния закон е приложен правилно.
Оплакването за ограничаване правото на защита на подсъдимия при назначаване на служебния му защитник също не може да бъде възприето като основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗПП, адвокатския съвет може да определи адвокат посочен от лицето на което се предоставя правна помощ само при възможност за това, която в конкретния случай не е е била налице /л. 37 от първ. пр.-во/, а и видно от материалите по делото, самия подсъдим след назначаването на адв. М. е бил напълно удовлетворен от проведената от нея защита. Междувпрочем, оплакване в тази насока, не е било правено пред апелативния съд, нито с въззивната жалба, нито пък в проведените съдебни прения.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие не е налице.
Извършеният от съдилищата анализ на релевантните за наказателната отговорност на подс. З. обстоятелства е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. /Тук следва да се посочи, че съдебното минало на касатора не е било отчетено като отегчаващо вината обстоятелство, както сочи защитата/.
Наложеното на подсъдимия наказание, законосъобразно определено при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК /по същество, при превес на смекчаващите наказателната отговорност на деееца обстоятелства, като същите извън всякакво съмнение, не са в необходимия обем да обусловят приложението на чл. 58а, ал. 4 от НК/, след сторената законова редукция, като размер, се явява напълно адекватно и кореспондиращо с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Касационната инстанция не намира причина за намеса, тъй като при определяне на наказанието, законовите правила са спазени, същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и се явява справедливо, поради което, не може да бъде уважено искането за смекчаване наказателноправното положение на подс. З..
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 150 от 15. 04. 2013 год., постановено по ВНОХД № 236 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр.София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.