О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
ГР. София, 01.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.09.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3743/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.4б от Закон за държавните такси /ЗДТ/.
Постъпила е молба от С. Г. за връщане на сумата от 411 лв., внесена според молителката по частната й жалба по ч.гр.д. №1784/15 г. от 19.11.15 г., която е оставена без уважение от разгледалия делото състав на ВКС, второ г.о. Към молбата са приложени вносна бележка от 2.04.14 г. за внасяне на посочената сума от В. В. и от 28.05.14 г. за внасяне на посочената сума от С. Г. във връзка с молбите им за отмяна на вл. в сила решение на ВКС по гр.д. №6768/13 г. на четвърто г.о., оставени без разглеждане с влязлото в сила / след потвърждаването му с опр. по ч.гр.д. №1784/15 г./ определение на ВКС, трето г.о. по настоящото дело. Молителите са обикновени другари по предявените срещу тях искове, разгледани по гр.д. №6768/13 г. на четвърто г.о. на ВКС и всеки от тях е подал своя молба за отмяна на решението по делото, с посочване на различни основания по чл.303 ГПК.
ВКС намира, че не е налице осн. по чл.4б от ЗДТ за връщане на посочената сума, внесена като дължима държавна такса по подадената от молителката и разгледаната в производство по чл.307, ал.1 ГПК молба за отмяна. По силата чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/ органите на съдебната власт събират държавни такси в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет. В чл. 4, б. „а“ ЗДТ е предвидено, че държавни такси се заплащат за искови молби, за граждански искове по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата. Съгласно нормата на чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, а това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Съгласно чл. 3 ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на жалбата или иска. Затова и не е предвидено при прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на жалбата или иска, връщане на заплатената държавна такса. В този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. опр.по гр.д. №3746/13 г. на второ гр. отд., по ч.гр.д. №311/10 г. на второ г.о.
Няма данни д.такса по ч.гр.д. №1784/15 г. да е надвнесена – събрана в по-висок размер от дължимите 15 лв., внесени с вн. бележка от 24.11.14 г.,
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. за връщане на сумата от 411 лв., внесена като държавна такса по молбата й за отмяна на влязло в сила решение, за допустимостта на която ВКС се е произнесъл по настоящото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: