Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
С о ф и я, 14 юни 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 ю н и 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 241/2010 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420, ал.1, пр.последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 8/19.02.2009 г., постановена по НОХД № 17/2009 г. от районен съд-Девня, която се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради неправилно приложение на материалния закон. Иска се изменяване на съдебния акт и намаляване на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК до законово допустимия.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият Н. З. С. от Девня, редовно призован, е отказал да вземе участие в производството пред ВКС, като служебно назначеният му защитник адв. Ив. Андреева от САК моли искането да бъде уважено.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното:
С присъда № 8/19.02.2009 г. по НОХД № 17/2009 г. на Районен съд-Девня подсъдимият Н. З. С. от Девня е признат за виновен в извършването на 05 срещу 06.07.2008 г. в с. К., област Варна, повторно и при условията на продължавано престъпление, в съучастие с непълнолетния В. Д. Д. кражба на обща стойност 190 лв от владението на две лица – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 11 месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години, считан от влизане на присъдата в законна сила, като е постановено по време на изтърпяване на това наказание да се приложат възпитателни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 – “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, както и по чл.42а, ал.2, т.6 – “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа за срок от 1 година.
Това наказание на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е групирано с наказанието по НОХД № 300/2008 г. на същия районен съд, като му е наложено общо най-тежко наказание това по настоящето наказателно дело, а именно: 11 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години, считан от влизане на присъдата в законна сила, с прилагането през изпитателния период на възпитателни мерки от пробацията по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 – “задължителна регистрация по настоящ адрес” (без да е уточнена от съда периодичността, тъй като не е била влязла в сила промяната в ДВ бр.27/2009 г. – от 01.06.2009 г.) и “периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, както и по чл.42а, ал.2, т.6 – “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа за срок от 1 година.
Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 07.03.2009 г.
С искането на Главния прокурор от 08.04.2010 г. присъдата се атакува заради нарушение на материалния закон относно размера на изпитателния срок на условното осъждане на наказание 11 месеца лишаване от свобода, който е определен в нарушение на чл.66, ал.2 от НК – не повече от 3 години над размера на наказанието и в тази част се претендира изменяването й с намаляване на този срок до законово допустимия размер.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено извън предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК, като с него се иска облекчаване положението на осъдения.
Искането е ОСНОВАТЕЛНО.
Прилагайки института на “условното” осъждане както за конкретното продължавано престъпление, така и при групирането му с предишно наказание за намиращо се в съвкупност с последното престъпление, районният съд е нарушил разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК, надвишавайки допустимия срок от 3 години над наложеното наказание лишаване от свобода, през който се отлага изпълнението на това наказание. Това нарушение следва да бъде отстранено от ВКС съобразно правомощията му по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, тъй като изменяването на присъдата е в полза на осъдения, като изпитателният срок бъде приведен в съответствие с горепосочената разпоредба, а именно бъде намален от 4 години на 3 години и 11 месеца от влизане на присъдата в законна сила.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в законна сила присъда № 8/19.02.2009 г., постановена по НОХД № 17/2009 г. от Районен съд-Девня в частите й досежно размера на изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на наказанието от 11 месеца лишаване от свобода на осъдения Н. З. С., както и този за отлагане изпълнението на наложеното му като общо най-тежко наказание за съвкупността от престъпления по настоящето дело и наказанието по НОХД № 300/2009 г. на Районен съд-Девня от 11 месеца лишаване от свобода, който срок НАМАЛЯВА от 4-четири години на 3-ТРИ ГОДИНИ И 11-ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считан от влизане на присъдата в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :