2
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1599/2011 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр.София, 03 октомври 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1599/2011 година
Защитник на подсъдимия С. К. М. е подател на касационна жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд, доколкото то потвърждава осъдителната присъда на Хасковския окръжен съд.
Присъдата – № 156 от 21 юли 2010 год. по нохд № 236/2008 год., е за продължаваното в периода 11 ноември 2006 год. – 24 януари 2008 год. изнудване на Я. Г. И., което й е причинило значителни имуществени вреди в размер на 5 500 лева – престъпление по чл.214, ал.2, т.2, във връзка с чл.213а, ал.3, т.2 и чл.26 НК. За това престъпление М. е наказан при условията и на чл.55 НК (под минималния размер на наказанията, предвиден в закона) с лишаване от свобода – 3 години при общ първоначален режим в затворническо общежитие в открит тип, и с глоба 2 500 лева. За същото престъпление подсъдимият е осъден и да заплати три обезщетения на И.: 5 500 лева – за причинените й имуществени щети, 1 000 лева – за причинените й неимуществени щети в резултат на упражнената върху нея физическа принуда, 2 000 лева – за упражнената психическа принуда.
Решението – № 233 от 8 декември 2010 год. по внохд № 426/2010 год., потвърждава отговорността на подсъдимия в посочените й размери и я променя само по отношение на началния момент за олихвяване на обезщетението 1 000 лева.
В подадената касационна жалба се съдържат позоваване на всички основания за отмяна на оспореното решение, както и доводи, които подателят й отнася към тях и които според него позволяват ВКС да намали наложеното наказание, включително с приложение на чл.66 НК (на условно осъждане) – при същата или при по-благоприятна правна квалификация на деянието (като принудително самоуправство по чл.323, ал.5 НК), или делото да бъде върнато за ново разглеждане в първоинстанционния окръжен съд.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция (с уточнението, че това не се отнася до същественото нарушение на процесуалните правила), а според участващия в него прокурор тя е неоснователна.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
То не е засегнато от претендираните или от други недостатъци, които да изискват неговото отменяне или изменяне.
Претенцията за неправилно приложение на материалния закон (че извършеното не било изнудване, а принудително самоуправство) се основава на лишената от нужната доказателствена подкрепа версия на М., че пострадалата И. му е дължала пари. Става дума освен това за обсъдена в обжалваното решение защитна версия, но вместо да оспори отхвърлянето й, жалбоподателят е представя като въобще необсъждана досега.
Накрая, нито размерът на лишаването от свобода, нито ефективното му изтърпяване са израз на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Това е съвсем ясно, ако се отчитат съображенията за потвърждаване на наказание, което е близо една втора по-малко от минимално предвиденото в закона, но също така убедително мотивиран е и отказът лишаването от свобода да бъде наложено условно. По въпроса доколко поначало има място за условно осъждане спрямо извършителите на най-тежките престъпления, ВКС е имал вече възможност да вземе принципно отношение (вж. повече например в р.277/02-І, Бюл.10/02) и то трябва да бъде потвърдено за този конкретен случай. Влошеното здраве на подсъдимия, по-специално, е отчетено в достатъчна степен при индивидуализацията на отговорността, без в същото време то да е от такъв характер, че да е несъвместимо с изтърпяване на наказанието.
Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 233 от 8 декември 2010 год. по внохд № 426/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ