3
гр. д. № 5128/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 330
София, 05.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5128/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. Д. Н. срещу решение от 23.06.2016 г. по гр. д. № 13208/2015 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 27.07.2015 г. по гр. д. № 34077/2014 г. на СРС в обжалваната частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу С. Т. М. и М. М. Д. искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца, сега касатор, ключ от складово помещение на партера, намиращо се до асансьора в сградата етажна собственост в [населено място], ул. „131” № 5 като неоснователен.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска по въпросите: – може ли съдът да събира служебно доказателства, събирането на които е преклудирано по чл. 131 ГПК; – допустимо ли е въззивния съд да формира изводи въз основа на несъбрани доказателства; – подлежи ли на въззивен контрол определението по допускане на доказателствата. Поддържа се, че въпросите обосновават основанията по чл. 280, ал.1 т. т. 1 и 2 ГПК като разрешени в противоречие с ТР № 7/2017 г. и Р № 291 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 629/2009 г. на ВКС.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен за да се произнесе взе предвид следното:
Касаторът е собственик на четири апартамента в сграда с административен адрес [населено място], ул. „131” № 5, както и на 24,564 % от общите части на сградата. Обосновал е правния си интерес от иска с твърдението, че управителят на етажната собственост С. М. и „професионалния управител М. Д. го лишават от достъп до общото складово помещение до асансьора.
От фактическа страна по отношение на помещението до асансьора, съдът е приел за установено, че то е обща част по предназначение, означено като складово в архитектурния проект на сградата. С правилника за вътрешния ред в ЕС, приет с решение на ОС на етажните собственици, помещението е определено за ползване от чистач, като в чл. 37 от Правилника е определено ключ от него да има само той. В текста е записано, че с ключ от общите помещения разполагат членовете на управителния съвет като само Председателя на управителния съвет има право да разрешава достъп до тях на трети лица.
Въз онова на така приетата за установена фактическа обстановка съдът е приел, че искането за предоставяне на достъп до това складово помещение е неоснователен, предвид решението на етажните собственици то да се ползва от чистач.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 15 ЗУЕС етажните собственици използват общите частни на сградата по реда, определен в правилника за вътрешния ред. В приетия от ОС на ЕС на сградата правилник, е предвидено кой може да разполага с ключ от помещенията за портиер и чистач и кой разрешава достъпа до тях. Ответникът С. М. в качеството си на управител на ЕС, не разполага с такива правомощия. Ответникът М. Д. не се установява да е натоварен с такива функции.
Поставените първи два въпроса обуславят основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Такава следва да се допусне и за проверка допустимостта на решението, с оглед предмета на негаторния иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.06.2016 г. по гр. д. № 13208/2015 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 27.07.2015 г. по гр. д. № 34077/2014 г. на СРС в обжалваната частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу С. Т. М. и М. М. Д. искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца, сега касатор, ключ от складово помещение, намиращо се на партера до асансьора в сградата етажна собственост в [населено място], ул. „131” № 5 като неоснователен.
УКАЗВА на касатора да внесе такса за касацинно обжалване по сметка на ВКС в размер на 50.00 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: