Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр. София, 05.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Бисер Троянов
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора М. Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 775/2013 година.
Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия Б. А. М. от гр. Р., чрез неговия защитник – адвокат К. Д. и на частния обвинител С. П. Д., чрез неговия повереник – адвокат Е. П., против въззивна присъда на С. апелативен съд, постановена по внохд № 1154/2012 г. Сочат се в първата възражения за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, а във втората – за явна несправедливост на наложеното наказание.
Повереникът на частния обвинител, счита жалбата на подсъдимия за неоснователна поради което следва да бъде отхвърлена.
Защитникът на подс. М. намира жалбата на частния обвинител за неоснователна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че и двете жалби са неоснователни и следва атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 5/20.02.2013 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, е отменил присъда № 15/15.05.2012 г., постановена по нохд № 433/2009 г., на Пернишкия окръжен съд, като вместо нея е признал подс. Б. А. М. за виновен в това, че на 01.01.2009 г., в кариера за добив на инертни материали „Д. м.”, с.С., общ. Р. е причинил смъртта на В. С. П., поради немарливо изпълнение на занятие и правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, като оператор на колесен челен товарач, поради което и на основание чл. 123, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода условно, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от пет години и е присъдил направените разноски.
По оплакването в жалбата на подс. М. за допуснато нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В жалбата по същество се поддържа, че в нарушение на НК и НПК, второинстанционният съд е отменил оправдателната присъда и осъдил подсъдимия при отсъствие на доказателства за съставомерността на деянието и неговата вина.
При приетите за установени фактически положения от въззивната съдебна инстанция, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. Б. М. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по посоченият текст от НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на предположения, респективно в нарушение на чл. 303 НПК. Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната квалификация е законосъобразна. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на разпитаните свидетели Б. Б. и С. Б. пред които подсъдимият си е признал за извършеното деяние, Б. Я., К П. и Б. И., опровергаващи твърденията му, че не е излизал от фургона, Й. Ж., П. П., Х. С., А. Р. подкрепени и допълнени от приложените писмени доказателства и експертни заключения, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, като по непредпазливост е причинил смъртта на В. С. П., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, нарушавайки подробно описаните в присъдата нормативно установени правила за безопасност на труда. Вътрешното убеждение на съда е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства и доказателства по делото, които са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване в процеса, направените изводи за наличието на обективната и субективна страна на деянието, са законосъобразни.
Обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели, както и данните от останалите доказателствени средства, са били преценени поотделно и в съвкупност, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК от въззивният съд, като точно е посочено на кои са дава вяра, в коя част, на кои не и защо и въз основа на кои от тях се изграждат изводите за виновността му. Противоречивите данни са били подложени на сериозен и задълбочен анализ, а достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства.
Въззивният съд в мотивите си се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразен извод, че съставът му е осъществен от подсъдимия. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, с оглед на събраните и преценени доказателства. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне.
Въззивният съд в мотивите си задълбочено и подробно е обсъдил всички данни по делото, включително обясненията на подс. М. и експертните заключения, за отговорността на [фирма] и н –к смяната Б. Я., за допуснатите нарушения от касатора, за твърдяното изпълнение на неправомерна заповед – стр. 8 – 12 и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, кои приема и кои не. В тази връзка е точен извода, че подсъдимият в посочената кариера за инертни материали е привел в движение назад колесен челен товарач H…. 770-А, при което е причинил по непредпазливост смъртта на В. С. П., оператор на трошачна машина, поради немарливо изпълнение на занятие и правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушавайки чл. 17, ал. 2, вр. ал. 1 от П-ка по безопасност на труда при разработване на находища по открит начин, като оператор на колесен челен товарач, т. 10 от Инструкция за безопасна работа на челен товарач на пневмоколесен ход, след като е бил инструктиран, чл. 33, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Налице е пряка причинна връзка между допуснатите от него нарушения и настъпилия вредоносен резултат.
Касационната инстанция споделя изцяло изводите на въззивният съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 123, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на решението и оправдаването му.
По довода в жалбата на подс. М. за допуснати съществени процесуални нарушения:
Настоящата инстанция счита, че и това касационно основание е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане.
Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, подробно посочена в мотивите, обсъдил е всички събрани доказателства и е направил свой собствен анализ на съвкупността от доказателствени материали. Изложил е съображения, защо едни възприема за достоверни, а други отхвърля, защо приема направените възражения пред него от прокуратурата и частния обвинител за основателни. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подс. М., като страна във въззивното съдебно производство.
При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подадена жалба и протест пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал извода си да приеме, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна. При положение, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Не възприемайки правните изводи на първоинстанционният съд, а приемайки свои собствени такива, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния закон.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не са били допуснати допълнителни експертизи, тъй като от една страна видно от протокола на съдебното заседание пред въззивният съд от 20.02.2013 г., такива искания не са били направени, а двамата защитници на подс. М. изрично са заявили, че нямат доказателствени искания, а от друга в тази връзка непълнотата на доказателствата не е касационно основание по чл. 348 НПК.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена.
По довода в жалбата на частния обвинител С. Д., за явна несправедливост на наложеното наказание:
Настоящата инстанция счита, че това релевирано касационно основание е явява неоснователно. При определяне размера на санкцията и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на извършителя. Точно са приложени разпоредбите на чл. 54 НК за индивидуализацията му, с оглед обществената опасност на деянието и личността на дееца. Правилен е извода, че размерът следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства, в долната граница предвидена в закона и при приложение на чл. 66, ал. 1 НК, с оглед осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5/20.02.2013 г., постановено по внохд № 1154/2012 г., на Апелативен съд София, наказателно отделение, 8-ми състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: