О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр.София, 23.03.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1952 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.07.2009г. по гр.д. № 2955 / 2007г., в частта му, с която Софийски градски съд е осъдил М. на в. р. да заплати на С. Н. Д. сумата 4 338, 40 лева обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 26.02.2001г. до 26.02.2002г. на основание чл.121,ал.1,т.3 от Закона за държавния служител, ведно с лихва от 28.01.2004г.
Жалбоподателят – М. на в. р. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по които има противоречиво произносяне на съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение Софийски градски съд е осъдил М. на в. р. да заплати на С. Н. Д. сумата 4 338, 40 лева обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 26.02.2001г. до 26.02.2002г. на основание чл.121,ал.1,т.3 от Закона за държавния служител, ведно с лихва от 28.01.2004г. Съдът е установил по делото, че с решение от 13.07.2005г. по адм.д. №9596/2005г. ВАС е оставил в сила решение от 13.07.2005г. по адм.д. №900/2001г. на Софийски ГС, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №58/26.02.2001г. за прекратяване служебното правоотношение на ищцата, като след този момент тя не е започвала работа в друга държавна служба. При тези данни съдът е приел, че съгласно чл.104, ал.1 ЗДСл на ищцата се дължи обезщетение в размер на 10 месечно брутно възнаграждение и й е присъдил процесната сума. Приел е, че то й се дължи независимо, че от 10.07.2001г. Д. е започнала работа по трудов договор в “И” с месечно възнаграждение от 1639 лева, тъй като разпоредбата на чл.104, ал.1 ЗДСл предвижда изискването лицето да не е на държавна служба. Съдът е приел, че обезщетението се дължи от МВнР независимо че служба Изпълнителна агенция ”Д” е закрита на 13.11.2001г.
В изложение към касационната жалба жалбоподателят – работодател по служебното правоотношение поддържа, че в решението е недопустимо поради произнасяне на съда по спор звън неговата компетентност, тъй като след влизане в сила на А. кодекс на 01.03.2007г. тези спорове следва да се разглеждат от административния, а не граждански иск /производството е започнало по искова молба от 28.01.2004г./. Поддържа, че друг процесуален въпрос от значение за спора е този за възможността съдът да определя размера на обезщетението при условията на чл.130 ГПК/отм./, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата-позовава се на решение от 15.10.2008г. по гр.д. №1662/2006г. на ВКС. Жалбоподателят твърди, че с решението е даден отговор и на материално правни въпроси от значение за спора, а именно за възможността, да бъде намалено обезщетението, ако служителят е получавал трудово възнаграждение за друга работа не по служебно правоотношение, както и за дължимостта на обезщетението при закриване на ведомството, в което е работил служителя, по силата на нормативен акт. Поддържа, че тези въпроси са разрешение в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че с решението си съдът е дал отговор на материално правен въпрос от значение за спора, а именно за възможността, да бъде намалено обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл, ако служителят е получавал трудово възнаграждение за друга работа не по служебно правоотношение, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата, което обуславя необходимостта да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за да се постигне еднакво тълкуване на правната норма при приложението на разрешения правен въпрос от съдилищата. Въззивният съд е приел, че на възмездяване подлежат абстрактни вреди, а не само реално претърпените такива като е обезщетил служителя не само за времето, през което реално е останал без работа.
Що се касае до останалите поставени в изложението на жалбоподателя правни въпроси като съществени за изхода на спора, то настоящата инстанция намира, че те макар и да са подготвили формирането на силата на присъдено нещо върху предмета на спора не са обусловили решаващите изводи на съда. В стадия на селектиране на касационната жалба не съществуват и предпоставки решението да се счете за недопустимо, като постановено от гражданския съд извън неговата компетентност.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение 27.07.2009г. по гр.д. № 2955 / 2007г. на Софийски градски съд в частта му, с която е осъдено` М. на в. р. да заплати на С. Н. Д. сумата 4 338, 40 лева обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 26.02.2001г. до 26.02.2002г. на основание чл.121,ал.1,т.3 от Закона за държавния служител, ведно с лихва от 28.01.2004г.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, като задължава МВнР да внесе 86,76 лева държавна такса, за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: