5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
Гр.София, 11.12.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2488 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.73, ал.4 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на М. на п. срещу решение от 30.11.2016г., постановено по дисциплинарно дело № 19/2016г. на Дисциплинарната комисия при К. на ч.с.и., с което на Ч. С. К. са наложени наказания в глоби в размер на 200 и 500 лева. Моли да се измени решението, като бъдат наложени наказания за всички нарушения.
Същото решение е обжалвано и от Ч. С. Д. К., с район на действие ОС В., с рег.№718, която моли да бъде отменено като незаконосъобразно решението в частта му, с която са и наложени дисциплинарни наказания, тъй като не е извършила дисциплинарните нарушения, предмет на дисциплинарното производство.
Ответникът по жалбите Д.к. при К. на ч.с.и. чрез процесуалния представител, в писмено становище поддържа, че жалбата на М. на п. е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, констатира следното:
С Решение от 30.11.2016г., постановено по дисциплинарно дело № 19/2016г. на Дисциплинарната комисия при К. на ч.с.и., е наложено на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ на Ч. С. К.-Д., рег.№718 по регистъра на К. и район на действие ОС В., дисциплинарно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.427 ГПК, глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.80 ЗЧСИ и са оставени без уважение исканията за налагане на наказание за извършени нарушения по чл.428 ГПК и чл.12 и 13 от Етичния кодекс.
На 18.05.2016г. К. е изготвила искане за образуване на дисциплинарно производство по чл.70 ЗЧСИ по отношение на Ч. С. К., по повод подадена жалба от И. Г., длъжник по изп.д.№165/2015г. С. на К. е счел, че Ч. С. к.е нарушила чл.427 ГПК- образувала изп.дело без да е била месно компетента,чл.428 ГПК- не е изпратила на длъжника покана за доброволно изпълнение,чл.80 Ч.- не е събрала авансово вноски от взискателя е чл.12 и 13 от Етичния кодекс-предприела е обезпечителни и изпълнителни действия които не отговарят в максимална степен на целите на изпълнението, като е посочила че се търси изпълнение на задължение в размер на 7 788,66лева, при представени доказателства за платени 3 905,36 лева.
На 28.06.2016г. е проведено заседание на ДК при К., в което Ч. С. К. е поддържала, че всички извършени от нея действия са законосъобразни.
Дисциплинарната комисия е приела за установено, че изп.д. №165/2015г. е образувано на 22.04.2015г. от взискател [фирма] със седалище [населено място] срещу длъжник [фирма] със седалище [населено място], като не са внасяни авансово такси и разноски от страна на взискателя.
Прието е за установено също така, че през м.юли 2015г. са изпратени запорни съобщения до банки, до местоработата на длъжника, наложен е запор на МПС и възбрани върху недвижим имот. Констатирано е , че на 31.08.2015г. с писмена молба длъжникът е посочил с кои платежни нареждания от 03.04.2012г. е заплатил сума в размер на 3 905, 38лева , като едва на 26.11.2015г. е изпратена призовка за доброволно изпълнение и то на сума в размер на 7 788,66лева.
При тези данни ДК при К. е приела, че е извършено нарушение на чл.427 ГПК-липса на местна подсъдност и е наложил наказание глоба 200 лева. Приела е, че е изпратена покана за доброволно изпълнение, макар и със значително закъснение, поради което не е извършено нарушение по чл.428 ГПК, както и че е нарушен чл.80 ЗЧСИ и е наложила глоба до минималния размер от 500 лева.Счела е, че не са извършени нарушения на чл.12 и 13 Етичния кодекс, тъй като в случая на са драстично прекомерни начислените такси и разноски.
С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че Ч. С. К. е извършила както нарушенията, за които дисциплинарната комисия и е наложила наказания, така и тези за които е оставила без уважение искането. Действително до образуването на изпълнителното дело, съдебния изпълнител не разполага с процесуалноправна възможност да прави справка както относно постоянен адрес на лицето-длъжник, така и относно неговото имущество. При образуване на делото адреса се посочва от взискателя, като той е лицето, които сезира съдебния изпълнител и инициира започване на изпълнителното производство. Само ако бе посочен адрес, който е в района на действие на частния съдебен това ще е достатъчно основание за образуването на изпълнително дело, като действието на съдебния изпълнител само по образуването на изпълнителното дело не представлява нарушение на разпоредбата на чл.427 ГПК, доколкото съдебния изпълнител не е предприел действия по събирането на вземането по отношение на имущество, находящо се в район, различен от неговия на действие. В случая обаче е посочен адрес на длъжника извън района на действие на Ч. – [населено място], а и са предприети действия по изпълнението, поради което е налице нарушението по чл.427 ГПК.
Несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, в който смисъл е и даденото разрешение в т.11 по ТД№2/2013г.ОСГТК на ВКС, поради което с обжалваното решение правилно е наложено наказание и за извършеното нарушение по чл.80 ЗЧСИ.
Що се касае до наложените наказания глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.427 ГПК и глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.80 ЗЧСИ , то същите съответстват на извършените от съдебния изпълнител нарушения на разпоредби на процесуалния закон.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява и извършването на нарушенията по чл.428 ГПК , като е изпратна покана за доброволно изпълнение шест месеца след образуване на изпълнителното производство, както и по чл.12 и 13 ЕК, тъй като са извършени множество изпълнителни действия, без да е отчетен действителния размер на дълга. За тези нарушения следва да и бъде наложено наказание глоба около минималния размер съобразно действуващата към момента на извършването им разпоредба на чл.68 ЗЧСИ /ДВ.В.бр.49/2012г/, т.е. в размер на по 150 лева.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.73, ал.4 ЗЧСИ обжалваното решение следва да се остави в сила в частта му, с която са наложени наказания глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.427 ГПК, глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.80 ЗЧСИ. Същото следва да се отмени в частта му, с която са оставени без уважение исканията за налагане на наказание за извършени нарушения по чл.428 ГПК и чл.12 и 13 от Етичния кодекс, като вместо това бъдат наложени наказания за нарушението по чл.428 ГПК глоба в размер на 150лева и за нарушения на чл.12 и 13 от Етичния кодекс глоба в размер на 150 лева.
На основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.23, т.4 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на ответниците разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултски възнаграждения в размер на по 100 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 30.11.2016г., постановено по дисциплинарно дело № 19/2016г. на Дисциплинарната комисия при К. на ч.с.и., В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ на Ч. С. Д. К.-Д., рег.№718 по регистъра на К. и район на действие ОС В. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.427 ГПК и глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.80 ЗЧСИ.
ОТМЕНЯ същото решение в частта му, с която и са оставени без уважение исканията за налагане на наказание за извършени нарушения по чл.428 ГПК и чл.12 и 13 от Етичния кодекс, както вместо него постановява:
НАЛАГА на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ на Ч. С. Д. К. – Д., рег.№718 по регистъра на К. и район на действие ОС В. дисциплинарно наказание глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение по чл.428 ГПК и глоба в размер на 150 лева за извършени нарушения на Етичния кодекс-чл.12 и 13.
Осъжда С. Д. К. – Д. да заплати на К. на ч.с.и. и на М. на п. по 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: