Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
гр. София, 11 юли 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Бисер Троянов
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора М. Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1089/2013 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. О. С., чрез неговият служебен защитник – адвокат Р. Л., против въззивно решение на С. апелативен съд, постановена по внохд № 942/2012 г. Сочи се, че са допуснати нарушения на закона в наказателно и гражданско – осъдителната и части, съществени процесуални нарушения, необоснованост и непълнота на доказателствата, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са алтернативни искания, за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, за връщане делото за ново разглеждане, за намаляване размера на санкцията и присъдените суми по предявените граждански искове.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители – адвокат Б., е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че не са допуснати сочените нарушения, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивно решение № 443/22.03.2013 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, е потвърдил изцяло присъда № 13/23.04.2012 г., постановена по нохд № 358/2011 г., на Окръжен съд Перник, с която подс. Д. О. С., е бил признат за виновен в извършено на 12.04.2011 г., в с Н., общ. Б., престъпление по чл. 115 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на петнадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при „строг” първоначален режим, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, приспаднато времето на предварителното задържане, уважени предявените граждански искове за 90 000 и по 80 000 лв., съответно на Ф. Т. и И. и Е. А., заедно със законната лихва и направените по делото разноски.
По доводите в касационната жалба за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт:
Въпросите за необосноваността на въззивния съдебен акт и непълнотата на доказателствата, не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като не са включени като касационни основания по чл. 348 НПК. Поради това няма законно основание за обсъждане доводите на касатора в тази насока.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод посочени в жалбата, се свеждат по същество до твърденията, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тъй като не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и е последвал незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимия в извършване на престъпление по посочения текст от НК – чл. 115.
При приетите за установени и от въззивният съд фактически обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По своята същност, възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка, на основата на събраните и преценени данни от доказателствените средства. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата от този съд, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. Д. С., в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от показанията на св. Т., М., М., С., С., С., В., В., А., Г. Г., частично от обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга – Цв. С., от многобройните експертни заключения и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, от данните по приложените писмени и веществени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен, задълбочен, самостоятелен, подробен и прецизен анализ на събраните доказателства. Установените данни от преките доказателствени източници, подкрепени и допълнени от останалите свидетелски показания, експертни заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени и от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от подсъдимия, именно състава на посоченото престъпление. Твърдяните противоречията между данните в доказателствените средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и точно е посочено на кои от тях се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за авторството на деянието, виновността на подсъдимия и правната квалификация. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за евентуален умисъл за умъртвяване на пострадалото лице, са напълно законосъобразни.
Въззивният съд в мотивите си – л. 5 – 8, внимателно е обсъдил обясненията на подс. Д. С. и показанията на съпругата му – св. Цв. С., съпоставил ги е поотделно и в съвкупност със тези на останалите разпитани свидетели и данните от другите доказателствени средства и след това правилно не ги е кредитирал изцяло, тъй като се опровергават от посочените по – горе данни. В мотивите си точно и законосъобразно е приел, че подс. Д. С., е осъществил от обективна и субективна страна именно състава на престъплението по чл. 115 НК, като е налице причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. В тази връзка, относно правната квалификация, която се оспорва пред настоящата инстанция, правилно са били преценени всички събрани доказателства, в които се съдържат преки данни, че е извършено от подсъдимия престъпление по чл. 115 НК. Следва да се отбележи, че самият подсъдим е признал пред св. Г. и О. С., че пръв е взел ножа и е „пробол” с него К.. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, въз основа на събраните доказателства, споделят се и от настоящата инстанция и не се нуждаят от подробно преповтаряне.
Законосъобразно предходната инстанция е приела, че в конкретния случай, с оглед на фактическите обстоятелства безспорно установени по делото, извършеното деяние правилно е квалифицирано по посоченият текст от НК. В мотивите си – л. 9-11, подробно е отговорила на възраженията във въззивната жалба, за развитието на инцидента, за поведението на пострадалия, за наличието според защитата на „неизбежна отбрана”, състояние на „силно раздразнение”, за недопусната разширена експертиза. Изложеното в тази връзка според настоящата инстанция е убедително, съобразено с данните от доказателствени средства, почива на разпоредбите на закона, поради което се възприема изцяло.
Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно приложението на материалния закон и потвърждаване на осъдителната присъда, именно по чл. 115 НК. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. С. е извършил престъпление по този текст от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
И второто касационно основание по тази жалба – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на касатора Д. С.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за възражения и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Същият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, ползвайки адвокатска защита, да дава обяснения и прави искания. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
Този съд, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всетранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпросите, извършено ли е или не и какво престъпление от подс. С., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения, приложените писмени и веществени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкириминирания период. След като е установил и приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление, правилно е потвърдил осъдителната присъда. Възприемайки в тази връзка констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че не са били обсъдени точно всички свидетелски показания и наличието на противоречия в тях /според защитата/ и че фактическата обстановка не съответства на същите. В мотивите си, Апелативният съд С. изрично е посочил, че дава изцяло вяра на показанията на разпитаните свидетели, частично на обясненията на подс. С. и показанията на съпругата му, обосновавайки по какви съображения, като са били обсъдени подробно, поотделно и в съвкупност с останалите данни от гласните доказателствени средства, експертни заключения, писмени и веществени доказателства и точно е посочено кои се кредитират и защо. Изрично е отбелязано, че приетата фактическа обстановка е въз основа и на показанията на посочените свидетели, експертни заключения, данните от писмените доказателства и веществени доказателства, като им е направен самостоятелен и подробен анализ. Поради това и е неоснователно оплакването в този смисъл.
Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подсъдимия по това обвинение, не представлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена, като опровергана от другите посочени по – горе доказателства. Неговите обяснения са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. За това достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в съвкупност с всички други доказателства и доказателствени средства и второинстанционният съд е сторил точно това. Същият е направил в мотивите си вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия като извършител на престъпното деяние, правилно квалифицирано по чл. 115 НК.
Без подкрепа от данните по делото е твърдението, че е нарушено правото на защита на подс. С. поради недопускане на искани доказателства. Видно от данните по делото – въззивна жалба, съдебен протокол от 23.11.2012 г., такова искане не е правено, а защитникът на подсъдимия – адвокат Л. изрично е заявила в съдебно заседание – л. 2, че няма доказателствени искания. Съгласно чл. 131 НПК, протоколите съставени при условията и реда на НПК са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства.
Ето защо, касационната жалба и в тази си част се явява изцяло неоснователна.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъденото обезщетение:
Неоснователно е и това възражение по направения довод – за явна несправедливост на наложеното наказание. При обсъждане на размера му, апелативният съд е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, приети от първоинстанционния съд, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца и правилно е бил приет баланс между тях Извода, че е справедливо определено наказанието при условията на чл. 54 НК, в средния предвиден в закона размер, е точен. Ето защо, решението и в тази му част се явява законосъобразно, а определеното по размер наказание, за извършеното престъпление – справедливо. В този вид и размер, в най-пълна степен ще осъществи целите му посочени в чл. 36 НК. То е напълно съответно, на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. По-нататъшното му намаляване, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, задачите на индивидуалната и генерална превенции.
В тази връзка следва да се отбележи, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подс. С. обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното и приложат разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, така както се иска немотивирано в касационната жалба.
С оглед направените изводи за вината на подс. С., законосъобразно е било присъдено и обезщетение на пострадалите – Ф. Т., И. А. и Е. А., за претърпени неимуществени вреди от престъплението. Безспорно е установено, че те са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия, поради което следва да бъдат възмездени.
Направените възражения в жалбата относно размера на уважените граждански искове, са неоснователни. Като правилно е посочила и въззивната инстанция същите са справедливи, съобразени с принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, с претърпените болки и страдания в резултат на невъзвратимата загуба. Точни са и направените изводи за липсата на съпричиняване от страна на пострадалия.
Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна и в тази си част.
С оглед на всичко изложено, за неоснователността изцяло на касационната жалба, въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 443/ 22.03.2013 г., постановено по внохд № 942/2012 г., на С. апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: