3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 331
С., 19.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 742-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] от г.С. срещу въззивното решение от 17.04.10г. по г.д.№30/10г. на АС-г.Б., с което е обезсилено първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С., в частта му с която е отхвърлен предявеният от [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба движими вещи и в тази му част производството по делото е било прекратено. Със същото решение е отменено първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С., в частта му с която [фирма]-г.С. е осъдено да заплати на [фирма]-г.С. сумата 9390.80лв., с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от 16.07.08г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. за заплащане на сумата 9390.80лв., като в останалата му част е оставено в сила първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.2 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия процесуалноправен въпрос за процесуалната допустимост на предявения установителен иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба
В тази връзка касаторът сочи практика на ВС, с която въззивният съд не се е съобразил-вж.решение №3005/11.12.1956г. по г.д.№6335/56г. на ІV г.отд. на ВС.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК/отм./ в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК приема следното:
Предмет на делото са предявени от [фирма] от г.С. против [фирма]-г.С. в обективно съединение иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на описаните в исковата молба движими вещи-автомобили и оборудване и иск за осъждане на ответника да предаде на ответника процесните движими вещи. В условие на евентуалност спрямо втория иск е предявен осъдителен иск за заплащане равностойността на движимите вещи при положение че те не са налице.
За да обезсили първоинстанционното решение от 16.12.09г. по т.д.№517/08г. на ОС-г.С., в частта му с която е отхвърлен предявеният от [фирма]-г.С. против [фирма]-г.С. иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на посочените в исковата молба движими вещи и за да прекрати производството по делото по така предявения реивандикационен иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че липсва правен интерес у ищеца за предявяване на такъв иск. Този си извод обосновава с това, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение, породено от договор за заем за послужване относно описаните в исковата молба движими вещи, обстоятелство което сочи че ищецът разполага единствено с облигаторен иск по чл.243 ЗЗД, но не и с вещен иск, какъвто е този, черпещ своето правно основание в разпоредбата на чл.108 ЗС.
Предвид съществуващата практика на ВС в точно противоположен смисъл този извод на въззивният съд не може да бъде споделен.
Ето защо въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с тази практика, обстоятелство което е обуславя наличието на соченото в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и в частта му относно евентуалния иск, тъй като неговия изход е обусловен от главния иск, предмет на делото.
Изложеното налага извода, че предвид наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 17.04.10г. по г.д.№30/10г. на АС-г.Б..
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.04.10г. по г.д.№30/10г. на АС-г.Б.
УКАЗВА на касатора [фирма] от г.С. да внесе по сметката на ВКС 188 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: