Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
София, 21.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 563 от 2008 година,образувано по описа на ВКС,І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
В. Й. Н. и П. М. Н. от гр. А. обжалват решението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 31.10.2007г. по гр.д. № 1996/2007г. Поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК /отм./. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от тях искове бъдат уважени.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответникът по касационна жалба Г. Д. П. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК /отм./, приема следното:
Предявен е иск за унищожаване на предварителен договор поради грешка по реда на чл.27 ЗЗД и иск за прогласяване нищожността на предварителен договор по реда на чл.26 ЗЗД.
С обжалваното решение,постановено на 31.10.2007г. по гр.д. №1996/2007г. Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от В. Й. Н. иск за унищожаване на предварителен договор от 04.06.2004г. между В. Й. Н. и Г. Д. П. в частта му досежно поземлен имот №00702.514.221 по плана на гр. А. на основание чл.27 ЗЗД поради грешка. В частта,с която е отхвърлен предявеният от П. М. Н. иск за обявяване нищожността на същия предварителен договор в частта,касаеща продажба на втори жилищен етаж от находящата се в имот №007.514.221 жилищна сграда поради липса на писмено съгласие от нейна страна решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено.
Прието е,че не е налице грешка по смисъла на чл.27 ЗЗД при сключване на предварителния договор от 04.06.2004г.,с който В. Й. Н. се е задължил да продаде на Г. Д. П. втори жилищен етаж от сградата,ведно с ? ид.част от дворното място дори да се приеме,че към момента на сключване на договора В. Й. Н. е притежавал само ? от 80/360 ид.части от дворното място,тъй като непосочването на точния обем на правото на собственост, притежавано от продавача,не съставлява грешка по смисъла на чл.27 ЗЗД. Прието е също така,че грешка в предмета не е налице и по причина,че не е установено несъответствието между действително притежаваните от продавача права и тези,посочени в договора да засяга съществени качества на предмета.
По отношение на предявения от П. М. Н. иск за прогласяване нищожността на предварителния договор в частта,касаеща втори жилищен етаж от страдата е прието,че същият е недопустим поради липса на правен интерес,тъй като на 04.06.2004г. е сключен окончателен договор за продажба на втория жилищен етаж,при сключването на който П. М. Н. като съпруга на продавача е дала съгласие за продажбата.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Наведените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон /чл.27 ЗЗД,чл.26 ЗЗД и чл.23 СК/ са неоснователни.
По иска за унищожаване на предварителния договор от 04.06.2004г.:
Грешката като основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на склюващото договора лице с обстоятелствата,които имат значение при формиране на волята му за склюване на договора досежно неговия предмет или лицето,с което същата е сключена. От съществено значение следователно е предметът на сключения договор. В случая се претендира унищожаемост поради грешка на предварителен договор,т.е. договор,с който се поема задължение за сключване на окончателен договор и грешката в предмета следва да касае несъответствие между естеството на правото,което ще бъде предмет на бъдещото разпореждане или естеството на бъдещата престация. Както правилно е приел въззивният съд подобно несъзнавано несъответствие на представата на обещателя досежно обема от притежаваните от него права върху дворното място,които е обещал да прехвърли не е налице,доколкото не е установено към момента на сключване на договора същият да е считал,че притежава по-малък обем права от посочените в договора. Поето е задължение за прехвърляне на определен обем права според съзнанието на обещателя за правата,които притежава,като следва да се има предвид,че дали същият действително притежава този обем права с оглед естеството на сключения договор може да обуслови съответно пълно или частично изпълнение на поетото задължение за прехвърляне на собствеността /окончателният договор може да бъде сключен само за обема от действително притежаваните права/,но не и наличие на основание за унищожаване на договора. А доколкото в случая твърдяното несъответствие касае права от дворното място като обща част, правилно въззивният съд е приел,че не се засягат съществени качества на предмета на сделката.
Следва да се има предвид и обстоятелството,че доколкото твърдяното несъответствие между посочения в договора обем права и действително притежаваните от обещателя касае площта на дворното място,според разпоредбата на чл.210 ЗЗД то би могло да обуслови наличие на основание за разваляне на договора от страна на купувача,но не и грешка в предмета като основание за неговото унищожаване.
По иска за прогласяване нищожността на предварителния договор:
Правилно е прието,че съпругата на обещателя няма правен интерес да иска прогласяване нищожността на предварителния договор за продажба на семейно жилище поради липса на съгласие от нейна страна по смисъла на чл.23 СК след като окончателният договор за продажба е вече сключен и тя е дала съгласие за това. Съгласието на съпругата на продавача в подобна хипотеза има значение само при извършването на реално разпореждане с правото на собственост,но не и при поемане на обещание за извършване на такова разпореждане. Наличието,респ. липсата на съгласие по чл.23 СК обуславя възможността за сключване само на окончателен договор за продажба,какъвто е сключен на 04.06.2004г./ н.а. №90,том ІІІ,рег. №3724,н.д. №461/2004г./ и то със съгласието на съпругата на продавача.
При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалният закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК/отм./, поради което съгласно чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила,като на ответника по касационна жалба бъде присъдена сумата 300лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 31.10.2007г. по гр.д. № 1996/2007г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Й. Н. и П. М. Н. да заплатят на Г. Д. П. сумата 300.00лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: