Решение №331 от 22.4.2009 по гр. дело №1046/1046 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№331
 
 
София, 22.04.2009 година
 
 
в    и м е т о   н а    н а р о д а
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,  Четвърто гражданско отделение в
съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
                                                           ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
                                                                                  Албена Бонева
            при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 1046 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
          Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 370 на Смолянски окръжен съд от 03.12.2007 година по гр.д. № 578/2007 година е оставено в сила решение № 85 от 01.08.2007 г. по гр.д. № 8* г. на Чепеларски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от А. С. Г. от гр. П. за признаване на установено правото и на собственост върху нива от 6 дка в м. “К”, землище на гр. Ч. към момента на внасянето и в ТКЗС по отношение на Н. Р. Х., Б. А. О., Е. Б. К., Е. Б. К. , Ф. Я. З., К. Ю. Х., С. Д. Б., Д. Р. Д., Р. А. Г., А. А. Г., П. Д. Г. и Е. К. Г.
Касационна жалба против решението на Смолянски окръжен съд е постъпила от А. С. Г. (починала в хода на касационното производство на 21.03.2008 г. и заместена при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от наследници по закон А. Г. Г., Е. А. Г. и В. А. Г.. Изложени са оплаквания за постановяване на съдебния акт при необоснованост и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е формирал преценката за липса на изтекла в полза на ищцата придобивна давност върху процесния имот в нарушение на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ; не е обсъдил доказателствата за заплащан от трети лица наем за ползване на имота и без да зачете представеното решение № 0* от 03.07.2000 г. е възприел необоснован извод относно факта на внасяне на имота в ТКЗС.
Ответниците по касационната жалба Н. Р. Х. и К. Ю. Х. я оспорват като неоснователна и молят да бъде оставено в сила въззивното решение.
Ответниците Б. А. О., Е. Б. К., Е. Б. К. , Ф. Я. З., С. Д. Б., Д. Р. Д., Р. А. Г., А. А. Г., П. Д. Г. и Е. К. Г. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
В обжалваното решение на Смолянски окръжен съд е прието за установено, че страните по делото са наследници на С. М. З. , починал на 11.07.1937 г. – ищцата А като негова дъщеря, а ответниците като наследници на син на наследодателя Р, починал на 22.09.1979 г. С нот. акт от 20.09.1924 г., Мустафа С. З. е бил признат за собственик на нива от 4,6 дка и нива от 16,4 дка в м. “К”, Чепеларско землище, които имоти са били декларирани като собствени от С. М. З. , единствен наследник на М. С. След смъртта на С. З. през 1937 г., с частен писмен договор от 25.12.1946 г., Р. С. З. е продал на сестра си А. С. своята наследствена част от нивата от 6 дка в м. “К”, а останалата част от наследството е била придобита в равни части (по ? ид. част) от преживялата съпруга и ищцата А чл. 21, ал.2, изр.2 –ро и чл. 38 ЗН (отм.). До внасянето му в ТКЗС имотът е бил обработван от майката на ищцата – преживяла съпруга на С. З. , от Р. З. и от негова дъщеря Н. Р. Х.. Ищцата не е обработвала земята лично. С решение № 0* от 03.07.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Ч., процесната земеделска земя е била възстановена на наследници на М. С. З.
При така установените факти, въззивният съд е приел за неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на ответниците – наследници на Р. С. З. , че ищцата е била собственик на земеделската земя, съставляваща нива от 6 дка в м. “К”, землище на гр. Ч. към момента на внасянето и в ТКЗС. Приел е, че сключения частен писмен договор от 25.12.1946 г., с който наследодателят на ответниците Р е продал на сестра си А. С. своята наследствена част от нивата от 6 дка в м. “К” не е породил вещнотранслативен ефект поради липса на изискващата се форма в чл. 219 ЗЗД ( в сила от 01.03.1893г., отм. 1951г.); че не е установено и твърдяното от ищцата придобивно основание давност, тъй като не е доказано ищцата да е упражнявала фактическа власт върху имота в периода след сключване на договора от 1946 г.; да е давала пари за поддържането му; да е помагала за засяване на реколтата или да е извършвала каквито и да е действия, манифестиращи собственическо намерение; че имота е бил стопанисван от нейната майка и брат Р като наследствен; че прехвърлителят по предварителния договор Р. З. не е имал съзнание, че държи имота за сестра си – купувач по договора, тъй като страните по договора са знаели, че собственост не е прехвърлена и не са предприели мерки по издаване на нотариален акт, както и че извършените след 1990 г. действия по отдаване на имота под наем и получаване на наемна цена са правно ирелевантни към предмета на делото.
Решението е неправилно.
Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Изводът на съда, че доказателствата за заплащан от трети лица наем за ползване на имота са неотносими към правния спор са правилни, съобразени с квалификацията на спорното право. Искът с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е за установяване правото на собственост към минал момент – към момента на внасянето на земеделските земи в ТКЗС, поради което доказателствата за начина на ползване на имота, респ. за получавани граждански плодове след възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ са правно ирелевантни.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на изводите за липса на доказателства за внасянето на имота в ТКЗС. Съдът е приел, че по делото не е установено от кого е внесена в ТКЗС процесната земеделска земя, който извод е без правно значение за основателността на претенцията по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ – фактът на внасяне на земята в ТКЗС не обуславя извод за право на собственост на лицето, което я е внесло.
Касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 79 ЗС са основателни. Съдът е формирал неправилни изводи, че твърдяното придобивно основание давност не е доказано, тъй като ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имота в периода след сключване на договора от 1946 г., нито е извършвала действия, манифестиращи собственическо намерение, а прехвърлителят по предварителния договор Р. З. не е имал съзнание, че държи имота за сестра си – купувач по договора. Със сключване на договора за покупко-продажба, макар и не в изискващата се в закона форма за валидност, анимусът на прехвърлителя е променен – съгласно т. 3 от договора от 25.12.1946 г., продавачът се задължава да не нарушава владението на купувача или да оспорва правото му на собственост. Независимо от това, дори и при липса на уговорка в този смисъл, с получаване на цената, продавачът променя анимуса си и държи за новия собственик, който не е необходимо да демонстрира своене, тъй като имотът е негов. Фактът на обработване на земята от продавача след прехвърлянето и е без правно значение, тъй като след сключване на договора от 1946 г. продавачът Р. З. е държал имота за собственика купувач – ищцата по делото А. С. Г. , чиято претенция за придобивна давност следва да се цени при условията на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.
При служебната проверка за правилност на обжалвания съдебен акт с оглед приложението на императивни разпоредби на закона (т.10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК ВКС), Върховния касационен съд, състав на Четвърто отделение констатира, че въззивния съд е приложил неправилно чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и с оглед доказателствата за възникнала след смъртта на общия наследодател С през 1937 г., съсобственост между децата му и преживялата съпруга, чиито наследствен дял не е предмет на прехвърлителната сделка от 1946 г. При определяне правата на собственост на ищцата следва да се отчете обстоятелството, че наследодателят на ответниците е придобил в наследство от майка си идеални части от имота, които следва да бъдат определени в зависимост от момента на откриване на наследството – преди или след влизане в сила на ЗН от 1949 г., т.е. след събиране на доказателства кога е открито наследството на преживялата съпруга на наследодателя С.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради което и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
 
ОГМЕНЯВА решение № 370 на Смолянски окръжен съд от 03.12.2007 година по гр.д. № 578/2007 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар