Решение №332 от 1.10.2008 по нак. дело №330/330 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                                                    Р Е Ш Е Н И Е
                                                                         №332
                                                          гр. София, 01. 10. 2008 г.
 
 
                        Върховният касационен съд, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
 
 
 
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
 
                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
                                                                                              Фани Пенева
 
                        с участието на прокурора Ваня Ралева
                        и при секретаря Лилия Гаврилова,
                        разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 330/08 година.
 
Производството е образувано по жалбата на подсъдимя В. К. М. против решение № 39 от 17.04.2008 година по внохд № 51/08 год. на Бургаския апелативен съд.
Оплакванията в жалбата са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, довело до нарушение на закона. Съдилищата по фактите, неправилно са възприели техническите пресмятания, от експертизата, тъй като пешеходеца става опасност за движението от момента на стъпване на пътното платно. Счита се, че се е появил внезапно на пътя, поради което попада в опасната зона за спиране на автомобила и подсъдимият нямал възможност да предотврати удара. Прави се искане за отмяна на решението е оправдаване на подсъдимия М. В съдебно заседание не се явява, както и упълномощеният от него защитник, редовно призовани.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 3 от 15.02.2008 год.по нохд №558/07 год., Сливенския окръжен съд е признал подсъдимия В. К. М. за виновен в това, че на 16.09.2007 год. в град С. при управление на мПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. , което след деянието направил всичко зависещо от него за указване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1,б.”б”, вр. чл.343,ал.1,б.”в” и чл.54 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г НК е лишил от право да управлява МПС за срок от четири месеца.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните извърши проверка на решението в пределите на чл.347,ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната инстанция е обсъдила доводите съдържащи се и в касационната жалба и за да ги отхвърли като нессътоятелни са изложени подробни и убедителни съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. На възражението, че пешеходеца попада в опасната зона за спиране на автомобила е даден отговор и от двете инстанции по същество, позовавайки се на назначените и възприети от съдилищата единична и тройна авто-технически експертизи, заключенията на които не са били оспорени от подсъдимия и защитата.становено е ,че подсъдимият М. управлявал товарния автомобил в град С. със скорост от 60 км/ч., при разрешена 50 км/ч., когато пешеходеца Д. предприел пресичане на пътното платно от ляво на дясно. Подсъдимият задействал спирачната система и завил волана вляво, но въпреки това ударил с предната дясна част на автомобила пострадалия, който паднал на пътното платноведомил пътна помощ и КАТ, но въпреки указаната пътна помощ, следствие на получените травми и увреждания- по-късно починал. Според заключението на двете експертизи водачът подсъдим е възприел и реагирал на опасността със закъснение, когато пешеходеца е бил на 58 м., а на 28 м. от единичната експертиза и на 30 м. спрямо тройната от мястото на удара. И двете експертизи са категорични, че при скорост на движението от 50 км/ч и при своевременна реакция на водача, не би се стигнало до сблъсък, тъй като опасната зона за спиране е 44-47 м. Затова е правилен извода на съдилищата по фактите, че при движение с максимално допустимата скорост по закон от 50 км/ч пътнотранспортното произшествие не би настъпило. Допуснато е нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като се е движел с превишена за населено място скорост, което е в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия Д. При правилно установените факти материалният закон е приложен правилно и затова решението като законосъобразно следва да остане в сила.
По тези съображения и на основание чл.354,ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на трето н.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 17.04.2008 год., постановена по внохд № 51 по описа за 2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top