2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 11.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4300 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Б. Б., с адрес в [населено място], представляван от адв. Е. М., против решение № V-54 от 5 юни 2018 г., постановено по в.гр.д. № 587/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 220 от 12 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 4037/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] за прогласяване нищожността на сключения на 29.09.2011 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт № .., том .., рег. № …, нотариално дело № ../… г. на нотариус Б. К., вписана под № 290 в Нотариалната камара, с район на действие районен съд [населено място], и за приемане за установено по отношение на А. Д. Д., с адрес в [населено място], и касатора, че сделката прикрива дарение на недвижим имот в [населено място], от Ф. Г. Д., с адрес в [населено място], на нейната дъщеря А. Д., и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и евентуално неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че възраженията за недопустимост на иска са заявени от касатора още в отговора на исковата молба и са поддържани и с въззивната жалба – липсва правен интерес за ищцата да установи претендираната от нея нищожност по установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. последно ЗЗД, както и липсва правен интерес да установи, че друго лице (насрещната страна по договора – нейна дъщеря) е собственик на привидно продаденото дворно място по силата на действително уговорено дарение. Твърди се и недопустимост на кумулативно предявения иск за установяване на действителното правоотношение като дарение. Оспорва се тезата на съда, че правният интерес се основава на възможността след установяване със сила на пресъдено нещо на нищожността на продажбата и наличието на прикрито дарение, ищцата би могла да иска отмяна на дарението, тъй като конкретните твърдения на ищцата в исковата й молба не обосновават подобна възможност – отмяната на дарението предполага конкретно насрещно поведение на надареното лице, визирано в хипотезите на чл. 227 ЗЗД и каквото поведение не се твърди в исковата молба, а напротив – ищцата твърди, че цената била много по-ниска от пазарната, и че намерението било имотът само да се прехвърли на дъщерята, което се потвърждава и от обясненията на ищцата пред първата инстанция. Неплащането на цената, както е прието за доказано, е основание за разваляне на продажбата. Ищцата не твърдяла и собствени права върху имота, а правен интерес би имала дъщерята; интерес би имала ищцата само от първия иск, за да установи абсолютна симулация на сделката, за да установи, че е собственик на привидно прехвърленото дворно място. Ищцата не може да обоснове правен интерес и поради застрояването на дворното място с четириетажна сграда от касатора и дъщеря й по време на брака им, което изключва приращение – ако е претендирана пълна симулация, тя би могла да претендира и за придобиване на сградата по приращение, но мястото е загубило поради застрояването и функцията си на самостоятелна вещ и се е трансформирало в обслужваща вещ по отношение на построената в съпружеска имуществена общност сграда. Ищцата би и загубила вещни права, защото външната сделка съдържа клауза за нейно право на ползване върху незастроената част от имота. Поддържа се, че и вторият иск е недопустим – правен интерес от него би имало само дареното лице, но не и дарителката, тъй като този иск е установителен за собственост, а не за прогласяване на съществуване на дарение. Не са обсъдени възраженията за загуба на самостоятелно правно значение на застроеното дворно място, за невъзможността ищцата да претендира чужди права на собственост, за целена злоупотреба с права в нарушение на принципа за добросъвестност (ответницата след развода си с касатора има правен интерес да признае исковете и да установи наличието на дарение само в нейна полза, а не продажба по време на брака), в тази връзка и липсата на отговор от дъщерята на исковата молба. Не били преценени свидетелски показания за подписване на обратно писмо когато се заговорило за развод; доказаността на симулацията съдът извежда само от показания на един свидетел, без да обсъжда други гласни доказателства; дори и изключително ниската цена да не е била платена, това не променя вида на сделката, а и ищцата в първата инстанция заявила, че е била под натиск за размера на цената, тъй като сделката се диктувала на дъщерята от касатора. Съдът не е обсъдил как, кога и защо е съставен и подписан т.нар. „обратен документ“, за което са налице противоречиви обяснения на ищцата и показания на нейния свидетел. Обратното писмо не съдържа всички действителни уговорки – в него се сочи се целта, но не и действително уговореното. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят следните правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК: какъв е обхватът на проверката на въззивния съд по оплакванията на жалбоподателя за неправилност на решението (твърди се противоречие с решение № 209 по гр.д. № 212/2014 г., I г.о., ВКС); при преценка на основателността на иск за нищожност на прехвърлителна сделка и установяване на прикритата сделка, следва ли съдът да съобрази и разпоредбата на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на правата, при положение, че ищецът и един от ответниците имат общ правен интерес, и искът е предявен в интерес на самия ответник като твърдян единствен приобретател по прикриваната сделка – дарение; представлява ли доказателство в подкрепа на тезата за симулативност на продажбата ниската цена и липсата на нейното плащане, и води ли подобна хипотеза до доказване на прикривано дарение; може ли частен документ, подписан от страните по сделката, да има действието и последиците по чл. 165, ал. 2 ГПК, ако само съдържа общо твърдение за симулация в предмета, но не съдържа и изявления на страните относно съществените клаузи на прикритата сделка (твърди се противоречие с решение № 19 по гр.д. № 2159/2013 г., III г.о.).
Ответницата А. Д. Д., с адрес в [населено място], в отговор на касационната жалба, приподписан от адв. И. З.-Ш., сочи доводите си за нейната неоснователност.
Ответницата Ф. Г. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Х. Н. и адв. Л. К., в отговор на касационната жалба също поддържа, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд приема предявените искове за допустими, защото ищцата е обосновала правния си интерес с възможността след като се разкрие симулацията, в случай на наличие на някоя от хипотезите по чл. 227 ЗЗД, евентуално да поиска отмяна на прикритата сделка дарение. Взети са предвид установените по делото факти: прехвърлената през 2011 г. от майката на дъщерята (по време на брака й с касатора) собственост върху поземлен имот в [населено място], при продажна цена от 5000 лева и запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на имота, а в случай на бъдещо застрояване – само върху незастроената му част, построяването в имота от дъщерята и касатора на семеен хотел, прекратяване на брака между тях през 2016 г. По твърдението за относителна симулация съдът преценява представен по делото документ, подписан между дъщерята и майката – „обратно писмо“, в който е заявено, че сделката е симулативна и всъщност представлява дарение, както и че посочената в нотариалния акт цена не е платена. Липсата на оспорване на автентичността на подписите върху документа, е счетена за достатъчна, за да е неотносимо по спора дали документът има достоверна дата, след като документът разкрива общата им воля. Тъй като документът не обвързва неучаствалия в сделката съпруг, той е оценен като имащ значението на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията по отношение на неучастващия съпруг, а гласните доказателства в тази връзка – за допустими. Не е споделено оплакването, че събраните доказателства са превратно анализирани; въз основа на тълкуване на свидетелските показания се приема, че действителната воля на страните по сделката е била да сключат договор за дарение, което се подкрепяло и от изключително ниската цена, посочена в нотариалния акт, при над четири пъти по-голяма данъчна оценка, както и от неплащането на цената (плащането е следвало да се докаже от касатора, но не е сторено), което е възприето от съда като индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението. Заключено е, че волята на страните е било имотът да бъде прехвърлен от майката на дъщерята чрез дарение. Отречено е изявления на дъщерята в различни други съдебни производства относно процесната сделка, да представляват признаване на възмездния характер на сделката, или да противоречат на изявлението й в обратното писмо.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване за проверка на твърдението за вероятна недопустимост на обжалваното решение. Едва след разрешаването на този въпрос, в случай на неоснователност на твърдението, съдът би могъл да пристъпи към преценката на изрично посочените от касатора правни въпроси.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 108,50 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-54 от 5 юни 2018 г., постановено по в.гр.д. № 587/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
УКАЗВА на касатора Д. Б. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 108,50 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: