Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
София, 21 юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 11 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при участието на секретаря:Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора:Петя Маринова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №249 по описа за 2010 година
Срещу решение по внохд. №39/2010 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от подсъдимия М. С. Д., с оплаквания за явна несправедливост на наказанието.
В съдебно заседание подсъдимия поддържа жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата неоснователна,а постановеното решение законосъобразно и наложеното наказание справедливо.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 29.03.2010 г.постановено по внохд. №39/2010 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена изцяло присъда по нохд. №1636/2009 г. на Окръжен съд гр. В..
С посочената присъда подсъдимия М е признат за виновен за времето от 29.01.2009 г. до 31.01.2009 г. в с. С. и гр. В.,в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив,в съучастие като съизвършител с подсъдимия С, извършил три квалифицирани грабежа на вещи и пари от една бензиностанция и два магазина,на обща стойност 1885,97 лв.,поради което и на основание чл.198 ал.1т.4 НК вр. с чл.198 ал.1НК вр. с чл.26 ал.1НК вр. с чл.20 ал.2 НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и единадесет месеца,което да изтърпи при първоначален строг режим.
Признат е за виновен и в това ,че за времето от 20.01.2009 г. до 1.02.2009 г.в гр. В.,в съучастие с под. Б. , отнел чуждо МПС с намерение да го ползва и го изоставил без надзор и деянието е извършено повторно,поради което и на основание чл.346 ал.2т.1 и т. 2 вр. с ал.1 НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца.
На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години и единадесет месеца,като на основание чл.59 НК е зачетено и предварително задържане считано от 11.02.2009 г.
ПО ЖАЛБАТА на под. М. Д. :
Единственото оплакване в касационната жалба е за явна несправедливост на наложеното наказание и е неоснователно.
Инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение ,за определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия,както и обществената опасност на извършеното и тази на подсъдимия. Взети са предвид и предишните девет осъждания на подсъдимия ,много повече от тези определящи квалификация на деянието ,като такова при условията на опасен рецидив. Причината поради която наказанието е определено при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е в процедурата по Глава двадесет и седма НПК,а не в наличието на многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства.
Наказанието определено на подсъдимия е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5т.1 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №39/2010 на Апелативен съд гр. В.,с което е потвърдена присъда по нохд. №1636/2009 г. на Окръжен съд гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :