Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
гр. София, 28 юни 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесет и четвърти юни…. две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1702 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нчд№ 14490/2010 г. на Софийския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 02.03.2011 г. като противоречащо на закона- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитата на осъдения В. Б. Г. счита искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакуваното определение и обсъди доводите на страните установи следното:
С определение от 02.03.2011 г. по нчд № 14490/2010 г. Софийският районен съд, на основание чл.25 вр. чл.23 от НК определил едно общо наказание от двадесет години лишаване от свобода- най- тежкото измежду наложените на осъдения В. Б. Г. по присъди по нохд №№ 2713/1998 г., 6116/2001 г., 5730/2005 г., 865/2008 г., всички на СРС и нохд № 2560/2004 г. на СГС. Постановил общото наказание да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Приспаднал времето, през което осъденият е изтърпял отчасти наказанието “лишаване от свобода” по посочените дела и е търпял мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 17.03.2011 година.
Искането е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно.
Софийският районен съд неправилно е приел, че престъпленията по петте осъждания на Г. са в отношение на реална съвкупност помежду си. Съпоставяйки датите на осъществяване на изпълнителните деяния с датите на влизане в сила на присъдите се установява, че присъдата по нохд № 2713/1998 г. е влязла в сила на 15.12.1998 г. С нея е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. Престъпленията по останалите четири осъждания са извършени след влизане на тази присъда, в рамките на изпитателния срок. Следователно, четирите осъждания са в съвкупност помежду си, но в отношение на рецидив с първото осъждане. Съдът не се е произнесъл по отношение на наказанието “глоба”, наложено по присъда по нохд №6116/01 г., което следва да се присъедини към общото наказание, на основание чл.23 ал.3 от НК. Наказанието по нохд № 2713/1998 г. следва да се търпи отделно, на основание чл.68 ал.1 от НК.
Допуснатото нарушение на закона е съществено, което налага възобновяване на производството, отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нчд № 14490/2010 г. по описа на Софийския районен съд.
ОТМЕНЯВА определение от 02.03.2011 г. и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: