6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 30.05.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1872 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 18.12.2015г. по в.гр.д.№752/2015г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено по отношение на И. З. Г., че Н. В. П. е собственик на 71.28% ид.части от УПИ X.-544, целият от 567кв.м., находящ се в кв.53 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в този имот двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 39кв.м. като придобити чрез трансформация на лични парични средства по време на брака и вместо това така предявената претенция е отхвърлена. Подадена е касационна жалба и от И. З. Г. срещу онази част от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е прието за установено, че Н. В. П. е собственик на 28.72% от имота като придобита чрез трансформация на лични парични средства по време на брака на страните.
В изложението към подадената от Н. В. П. касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите при разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездното придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай; при заявена от ищеца претенция по чл.23, ал.1 СК, че процесните недвижими имоти са придобити с лични средства, свързана с изложени от него фактически твърдения, че средствата са придобити преди брака му с насрещната страна, процесуално необходимо ли е допускане на изменение на иска ако в хода на производството се установят факти, че част от средствата са придобити лично от ищеца, но по време на брака му с насрещната страна, както и по въпроса налице ли е съвместен принос, когато паричните средства са предоставени на единия съпруг от неговите родители с дарствено намерение и то конкретно за закупуването на определена вещ по време на брака, по който поддържа, че се разрешава противоречиво от съдилищата.
В изложението към подадената от И. З. Г. касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли въззивният съд да повтори опорочено процесуално действие, като укаже на страните кои факти се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Н. В. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от И. З. Г. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК И. З. Г. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от Н. В. П. касационна жалба по изложените в отговора съображения.
К. жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената от Н. В. П. касационна жалба. Предпоставки за допускане на касационно обжалване по касационната жалба, подадена от И. З. Г. не са налице. Съображенията за това са следните:
Н. В. П. е предявил против И. З. Г. иск за признаване по реда на чл.23, ал.1 СК вр. чл.124 ГПК, че е изключителен собственик на двуетажната масивна вилна сграда със застроена площ от 39кв.м., както и на УПИ X.-544, целият от 567кв.м., находящ се в кв.53 по плана на [населено място], [община], в който е построена сградата.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е частично основателен за 28.72% от имота.
Прието е , че страните са бивши съпрузи като бракът им е сключен на 25.05.2002г. и прекратен с влязло в сила на 14.10.2013г. решение от 14.10.2013г., постановено по гр.д.№4554/2013г. по описа на СРС.
Прието е, че страните са закупили двуетажната масивна вилна сграда за сумата от 15000лв. на 19.05.2004г. /н.а.№62, дело №231/2004г./, а впоследствие на 17.05.2005г. с договор за покупко-продажба са придобили имота, в който е построена сградата, за сумата от 5 103лв.
Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза е прието, че Н. П. е имал влогове в [фирма], [фирма] и [фирма], като три от банковите сметки са закрити на 19.05.2004г. и е безспорно между страните, че жилищната сграда и дворното място са закупени със средства от трите банкови сметки.
Прието е, че в случая се касае за отношения във връзка с парични влогове, които са ликвидирани преди прекратяване на брака и при действието на СК от 1985г., като съгласно чл.19 и чл.20 от този СК паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а влоговете, придобити преди брака, както и влоговете, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Прието е, че при тази законова уредба от значение са моментът и начинът на придобиване на сумите, като следва да се има предвид, че имуществените отношения при фактическо съжителство не са приравнени на тези през време на брака, т.е. твърденията на И. Г., че има принос в придобитите от Н. П. суми по влоговете му преди сключване на брака не могат да се вземат предвид, след като тези влогове са на негово име и по силата на чл.20 СК от 1985г. се считат за негово лично имущество.
Посочено е, че Н. П. е имал сметка в [фирма], открита на 28.02.2002г. /т.е. преди сключването на брака/ и закрита на 19.05.2004г., като по нея не е имало внасяне на други суми освен първоначално внесените такива и към момента на закриването й наличността на същата е била 6 215.01 евро, равняващи се на 12 155.50лв., за които на основание чл.20 СК от 1985г. е прието, че са негово лично имущество.
Посочено е, че Н. П. е имал в [фирма] сметка, като по нея към 28.02.2002г. е имало 3 380.59 долара, когато са внесени още 1 260.99 долара и е прието, че тези суми също съставляват негово лично имущество. Посочено е, че сметката е закрита на 19.05.2004г., когато са изтеглени 6 193.86 долара и е прието, че внесената по време на брака сума от 1 477.02 долара е била обща на двамата съпрузи, тъй като не се установява тези средства да са били лично имущество на Н. П., а и няма твърдения в тази насока, тъй като в исковата молба е посочено, че сумите по тази сметка представляват средства, придобити преди брака. С оглед на това е прието, че лично имущество на Н. П. съставлява само частта от средствата, внесена преди сключването на брака, левовата равностойност на която към момента на закриване на влога е 7 578.95лв., а останалите 2 394.16лв. са общи на двамата съпрузи.
Посочено е, че в [фирма] Н. П. е имал три сметки, две от които са закрити на 12.08.2002г. и на 13.01.2003г. и тъй като в исковата молба е посочено, че спорните имоти са били закупени със средства от банковите сметки, закрити на 19.04.2004г. е прието, че при разрешаване на спора доказателствата, касаещи тези две сметки, не следва да се вземат предвид.
Посочено е, че третата сметка в [фирма] е открита като спестовна на 12.08.2002г. и закрита на 19.05.2004г., като при откриване на сметката са внесени 2 010.96 щатски долара, а при закриването са изтеглени 7 466.18 долара, равняващи се на 12 035.48лв., както и че след откриване на сметката Н. П. е внасял суми по нея както следва :на 13.01.2003г.-1590 долара и 380.49 долара, на 04.06.2003г.-1 105.01 долара и на 12.11.2003г.- 2 319.51 долара. Прието е, че не са представени доказателства сумата от банковата сметка, закрита на 12.08.2002г. са е използвана за захранване на новата сметка, открита на същата дата, като фактът, че на една и съща дата са извършени и двете действия не е достатъчен, за да се приеме, че сумите от закритата сметка са внесени в новооткритата такава, още повече, че при закриване на сметката са получени 917.76 долара, а при откриването на новата сметка са внесени 2020.96 щатски долара.
Взето е предвид, че в исковата молба е посочено, че депозитът по третата сметка е открит преди сключването на брака, но по делото е установено, че сметката е открита през време на брака и по нея през време на брака е имало постъпления, с оглед на което е прието, че средствата по тази сметка съставляват СИО и не следва да се вземат предвид показанията на св.С. П. /майка на Н. П./ относно извършените от нея и нейния съпруг дарения на парични суми след сключване на брака. Посочено е, че предявеният иск се основава на твърдения, че спорният имот е закупен с лични средства, придобити преди сключване на брака и исковата претенция не се основава на твърдения, че касае суми, придобити през време на брака по дарение, като основанието на иска не е променяно в хода на производството, както и че задължение на съда е да се произнесе по иска така, както е предявен и след като по надлежния ред не са въведени твърдения, че сумите по тази сметка са получени през време на брака по дарение, то и съдът не следва да се произнася за такива суми.
С оглед на това е прието, че към 19.05.2004г. при закриване на трите банкови сметки в режим на СИО са били 14 329.64лв., а 19 733.45лв. са били лични на Н. П., представляващи внесени от него суми по банковите сметки преди сключването на брака.
Прието е също така, че установената в СК презумпция за съвместен принос е оборима, но за да бъде оборена, в тежест на ищеца е да установи по несъмнен и категоричен начин, че имуществото е придобито с негови лични средства. И доколкото в случая ищецът не е доказал точно в какъв размер са вложените от него лични средства при покупката на имота и се касае за придобито имущество през време на брака, е прието, че цялата сума, който е в режим на СИО е вложена в покупката на имота с оглед предположението, че закупен по време на брака имот е придобит с лични средства. При обща цена на имота от 20 103лв. /сграда и терен/ е прието, че в режим на СИО са придобити 71.28% от имота, изчислени съобразно общата сума, която е била в режим на СИО и е вложена за закупуването му, а останалата част от 28.72% е придобита с лични средства на ищеца.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора Н. П. въпрос – при разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездното придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в представеното с изложението решение №347/15.10.2012г. по гр.д.№1071/2011г. на Четвърто ГО е прието, че при преценка за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички доказателства по делото, като изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства, а ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Извършената от въззивния съд в обжалваното решение преценка противоречи на изразеното от тричленния състав на Четвърто ГО на ВКС становище.
Останалите, поставени от касатора Н. П. въпроси, преповтарят доводите, наведени в касационната жалба и по тях съдът ще се произнесе по съществото на спора.
По поставения от касатора И. З. въпрос основание за допускане на касационно обжалване не е налице, доколкото в доклада на първоинстанционния съд са дадени указания за представяне на доказателства за твърденията, съдържащи се в отговора на исковата молба, с оглед на което не може да се приеме, че докладът е непълен. В този смисъл следва да се приеме, че чрез поставения въпрос касаторът изразява поддържаната от него защитна теза в процеса, която обаче не съответства на данните по делото.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.12.2015г. по в.гр.д.№752/2015г. по описа на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато за установено, че Н. В. П. е собственик на 28.72% от УПИ X.-544, целият от 567кв.м., находящ се в кв.53 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в този имот двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 39кв.м. по подадената от И. З. Г. касационна жалба.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.12.2015г. по в.гр.д.№752/2015г. по описа на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено по отношение на И. З. Г., че Н. В. П. е собственик на 71.28% идеални части от УПИ X.-544, целият от 567кв.м., находящ се в кв.53 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в този имот двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 39кв.м. като придобити чрез трансформация на лични парични средства по време на брака и вместо това така предявената претенция е отхвърлена, по подадената от Н. В. П. касационна жалба.
Указва на касатора Н. В. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: