1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 04 април 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 339/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Н., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат С. П., срещу въззивно решение №8003 от 20.11.2015 г. по гр. дело №9086/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №46 от 16.04.2014 г. по гр. дело №15390/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката срещу Софийския градски съд иск с правно основание чл.225, ал.1 ЗСВ за сумата 18 765.90 лв., представляваща разлика между изплатено и дължимо еднократно обезщетение за прослужени години в органите на съдебната власт. Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата е заемала длъжността съдия в Софийския градски съд като на 08.10.2007 г. е освободена от длъжност поради избирането и за член на Висшия съдебен съвет. Тогава и е изплатено еднократно парично обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ в размер на 15 брутни месечни възнаграждения. Впоследствие на 08.11.2012 г. тя е освободена от заеманата длъжност съдия в Софийския градски съд на основание чл.165, ал.1, т.1 ЗСВ. Изплатено и е обезщетение в размер на 5 брутни месечни възнаграждения на база брутно трудово възнаграждение към 08.11.2012 г. Според разпоредбата на чл.225, ал.4 ЗСВ при последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване, доколкото към момента на повторното освобождаване е възникнало право на парично обезщетение, в размер на разликата между новополагащото се обезщетение и вече получено такова при предходното освобождаване от длъжност. Правото на парично обезщетение /или разликата между новополагащото се и вече получено такова/ е имуществено право, което възниква съгласно разпоредбата на чл.225 ЗСВ при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на длъжността. Обезщетението е еднократно и се определя според броя прослужени години в системата на съдебната власт и се съизмерява със съответстващия им брой брутни трудови възнаграждения, но не повече от 20, т.е. размерът на дължимото еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност съдия на ищцата е равен на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт. В случая предвид прослужените години в органите на съдебната власт размерът на паричното обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ е равен на 20 брутни месечни възнаграждения. При отчитане еднократността на дължимото обезщетение следва, че при повторно освобождаване от съдебната система се дължи разликата за допълнително прослужените след първото освобождаване години, като се приспадат съответния брой вече получени брутни възнаграждения, а не сумите по тях. В този смисъл е решение № 167 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Софийският градски съд оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: по какъв начин следва да бъде определен размерът на еднократно дължимото обезщетение при освобождаване на съдия от длъжност – на два пъти или само веднъж при окончателното напускане на системата; как се определя размерът на дължимото окончателно обезщетение когато се изплаща на два пъти; дължи ли се едно общо обезщетение или се дължат определен брой брутни трудови възнаграждение, определени по размер към момента на настъпване на основанието за плащане на съответните части. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по тях няма формирана съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №8003 от 20.11.2015 г. по гр. дело №9086/2014 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите правни въпроси са относими, но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея правото на парично обезщетение /или разликата между новополагащото се и вече получено такова/ е имуществено право, което възниква съгласно разпоредбата на чл.225 от Закона за съдебната власт при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на длъжността. Обезщетението по чл.225, ал.1 ЗСВ се определя според броя на прослужените години в съдебната система и се съизмерява със съответстващия им брой месечни брутни възнаграждения, но не повече от 20. Размерът на дължимото еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност е равен на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт. При отчитане еднократността на дължимото обезщетение трябва да се приеме, че при повторно освобождаване от съдебната система се дължи разликата за допълнително прослужените след първото освобождаване години. В този случай от дължимото обезщетение по чл.225, ал. 1 ЗСВ следва да се приспадне обезщетението, получено при предишното освобождаване, съгласно разпоредбата на чл.225, ал.4 ЗСВ, т.е. дължи се разликата между новополагащото му се и вече полученото обезщетение като се приспада съответният брой брутни възнаграждения, а не сумите по тях. /Решение № 167 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8003 от 20.11.2015 г. по гр. дело №9086/2014 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.