3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р № 333
София, 24.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №205/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. К. – процесуален представител на Й. Д. Г. от [населено място], област Р., против определение №200/25.02.2011 г. по гр.д.№58/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №1687/01.11.2010 г. по гр.д.№2930/2010 г. Русенският районен съд, ІХ-ти гр. състав, е отхвърлил предявените от Й. Д. Г. против Й. П. П. и Д. Л. П., обективно и субективно съединени искове. Решението е постановено, след като в проведеното на 19.10.2010 г. съдебно заседание съдът е постановил, че се произнесе с решение до 02.11.2010 г.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Й. Д. Г..
С определение №200/25.02.20111 г. по гр.д.№58/2011 г. Русенският окръжен съд е върнал въззивната жалба и е прекратил производството по делото, като е приел, че жалбата е просрочена. За да стигне до този извод въззивната инстанция се е позовала на извлечение от дневника на пратките, приети в офиса на куриерска фирма “Л. експрес” в [населено място], като е приел, че на посочената дата – 16.11.2010 г., няма приета пратка с №24111900.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от адв. К. – процесуален представител на ищеца Й. Д. Г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че товарителницата, с която е изпратена въззивната жалба има всички характеристики на писмен документ, истинността на който не е оборена. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводството.
Ответниците по частната жалба – Й. П. П. и Д. Л. П., са депозирали отговор по чл.276 ГПК.
В съдебно заседание частната жалба се оспорва от процесуалния представител на ответниците – адв. Т..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба, взе предвид отговора на ответниците по нея и становището на процесуалния им представител намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна последните съображения:
Определението за Русенския окръжен съд е неправилно.
Действително от представените по делото извлечения от входяща и изходяща кореспонденция за 16.11.2010 г. на куриерска фирма [фирма], клон Р., не се установява подаване на процесната пратка. Представените доказателства по куриерска пратка №24111900 обаче не следва да се считат оборени, тъй като не е доказано, че такава пратка изобщо не е постъпвала в офиса на куриерската фирма в [населено място]. Съгласно чл.62, ал.2, изречение първо ГПК Срокът не смята за пропуснат, когато изпращането на молбата или жалбата е станало по пощата. От друга страна, чл.18 от Закона за пощенските услуги прогласява равнопоставеност на всички пощенските оператори. Поради това в тежест на ответниците по исковата молба е било да докажат просрочването на въззивната жалба. Представените извлечения обаче не доказват по категоричен начин твърдяното от защитата на ответниците просрочване на жалбата. Оспорването датата на товарителницата въпреки събраните допълнителни доказателства не следва да се счита доказано по предвидения в ГПК ред, предвид и колебливата позиция на пощенския оператор, който от една страна удостоверява в писмата си, че жалбата е подадена и изпратена с посочената товарителница на посочената дата, а от друга страна, представените справки не установяват този факт. Не без значение са и обстоятелството, твърдяно от пощенския оператор в писмото до Русенския окръжен съд от 09.02.2011 г., че пратката е приета от него на 16.11.2010 г.
Поради това частната жалба се явява основателна и следва да се уважи, като обжалваното определение бъде отменено, а делото върнато на Русенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводството.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №200/25.02.2011 г. по гр.д.№58/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: