О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София 03.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и девета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4488/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Ч., Н. И. Ч. и Р. И. Ч., тримата от град Т., подадена от пълномощника им адвокат С, срещу въззивно решение №154 от 03.07.2008 г. по гр. дело № 148/2008 г. на Ловешкия окръжен съд. С него е обезсилено решение №38 от 14.03.2008 г. по гр. д. №615/2007 г. на Троянския районен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от И. Н. Ч., Н. И. Ч. и Р. И. Ч. срещу община Т. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Според въззивния съд предявеният иск е недопустим като преждевременно предявен. С решение на ОПК от 10.08.1995 г. на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ на ищците е възстановена собствеността в съществуващи стари реални граници върху овощна градина от 0.200 дка, която попада в урбанизирана територия. С писмо от 21.04.2007 г. на О. Т. на ищците е отказано попълването и поправката на кадастралния план на с. Т. с нов поземлен имот – посочената по-горе градина, тъй като той попада в парцел, който е частна общинска собственост. Въззивният съд е приел, че според разпоредбата на чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ, за да се възстанови собствеността върху имот в границите на урбанизираните територии е необходимо да има издадени удостоверение и скица по чл.13, ал.4,5 и 6 и чл.13а. Такива няма, поради което не е приключила процедурата за реституция на процесната земя и искът е недопустим.
Касаторите са изложили твърдения за произнасяне в решението по съществени процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представени са решение №1663 от 03.10.2003 г. на ВКС по гр. д. №109/2003 г., ІV г.о. и влязло в сила определение №983 от 19.12.2003 г. на СГС по ч. гр. д. №4304/2003 г. Останалите съдебни актове, които са представени от жалбоподателите са неотносими, тъй като или не са влезли в сила или са постановени по административни дела. Същественият въпрос се отнася до допустимостта на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР и съответно възможността собствениците на имоти, неотразени в кадастралните планове да защитят правото си на собственост.
Ответникът по касационната жалба община Т. не е заявил становище.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
В посоченото по-горе решение на ВКС е прието, че фактическият състав на земеделската реституция следва да се счита за осъществен с постановяване на решението от поземлената комисия. Определянето на собствеността не е в компетентността на техническите органи при общината, поради което предвидената в чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ заверка на скицата в случаите на възстановяване собствеността върху имоти в строителните граници и от общинската техническа служба има информативно значение. С него се удостоверява обстоятелството, че общината е уведомена за постановеното решение, касаещо имот в строителните граници на населеното място, без заверката да съставлява елемент от процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделската земя. Освен това не е елемент от фактическия състав на процедурата по възстановяване собствеността върху земеделската земя и попълването на кадастралната основа в случаите на реституиране на земеделска земя по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Ето защо следва да се приеме, че повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен, тъй като обуславя крайното решение и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Касационната жалба на И. Н. Ч., Н. И. Ч. и Р. И. Ч. трябва да се допусне до разглеждане, като на касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №154 от 03.07.2008 г. по гр. дело № 148/2008 г. на Ловешкия окръжен съд по касационната жалба на И. Н. Ч., Н. И. Ч. и Р. И. Ч..
УКАЗВА на И. Н. Ч., Н. И. Ч. и Р. И. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.