Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр. София, 18 август 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков
ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева
2. Жанина Начева
при секретаря … Кр. Павлова ………………………………………….. в присъствието на прокурора Маринова …………………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 320 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу присъда № 18 от 9.03.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 64/09 г.
В протеста е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон, поради което е направено искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Според прокурора, разгледана е била хипотезата, в която при скорост от 50 км/ч. на автомобила ударът за пешеходеца би бил предотвратим за всички варианти на движението му по пътя. Затова се противопоставя на извода за недоказаност на обвинението.
Присъдата е обжалвана от частните обвинители и граждански ищци чрез повереника (адв. Профиров). Твърди се, че въззивният съд е определил мястото на удара в средната лента за движение, което означава, че пострадалият е могъл да бъде забелязан от по-далечно разстояние. Счита, че водачът е бил длъжен допълнително да намали скоростта при управление на моторно превозно средство през нощта и при приближаването на кръстовище.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Твърди, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара при избраната от него скорост за движение (94 км/ч.) на лекия автомобил.
Повереникът настоява да се уважи жалбата и подкрепя тезата на прокурора. Посочва, че доказателствата са били превратно тълкувани и намира за неправилно да се оправдае лице, което почти двойно е превишило разрешената за населено място скорост.
Защитниците на подсъдимия (адв. Б. , адв. С адв. Байданова) молят протестът да бъде оставен без уважение. Считат, че въззивният съд законосъобразно е приел отсъствието на причинна връзка между скоростта и съставомерните последици. Изтъкват и неправомерното движение на пострадалия.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 18 от 9.03.2009 г. по в. н. о. х. д. № 64/09 г. Софийският апелативен съд е отменил осъдителната присъда № 19 от 1.12.2008 г. по н о. х. д. № 3240/07 г. на Софийския градски съд и вместо това е признал подсъдимия И. Ц. А. за невинен в това, на 2.07.2007 г. в гр. С. в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на А. Я. А. , поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Отхвърлил е предявените граждански искове от Х. С. С., Д. А. С. и А. А. С..
Протестът и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От фактическа с. Софийският апелативен съд е приел, че на 2.07.2007 г. около 22.00 ч. подсъдимият И. Ц. А. се движел с лек автомобил, марка „Ф” с рег. № С* по бул. „. шосе”. В района на кръстовището с ул. „Скът” пътното платно се състояло от две платна за движение за всяка от посоките, а по средата трамвайно трасе, оградено с предпазна ограда. На около 15 метра от началото на кръстовището имало пешеходен подлез. Пътното платно за движение на лекия автомобил представлявало прав асфалтов участък, от три ленти, разделени с непрекъсната линия. При ясно време, работещо улично осветление и липсата на интензивно движение на коли и хора, подсъдимият управлявал автомобила със скорост от около 94 км/ч. в средната лента за движение. По същото време пострадалият А. Я. А. , след употреба на алкохол (алкохолна концентрация от 1,1% в кръвта) преодолял предпазната ограда и внезапно с тичане започнал да пресича отляво надясно по платното за движение, считано по посоката на моторното превозно средство. В резултат на настъпилия удар пешеходецът получил телесни увреждания, които довели до неговата смърт.
При така установените фактически положения материалният закон е приложен правилно и не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Софийският апелативен съд стриктно е съблюдавал процесуалните си задължения и грижливо е представил пътя на своите разсъждения. Съществените фактически положения е извел след всестранен анализ и преценка за законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на целия обем от доказателства, а вътрешното си убеждение е формирал без логически противоречия и без да изкривява техния действителен смисъл и истинско значение. Съдът е отделил детайлно внимание на разработваните варианти от експертите. В нито едно от специализираните заключения, те не са изразявали становище за предотвратимост на удара във варианта на тичане (спокойно или бързо) на пешеходеца, при установената му посока на предвижване (отляво надясно), при скоростта от 94 км/ч на лекия автомобил и съответното място на удара (на 5-5,5 метра вдясно от левия бордюр, т. е в средната лента за движение). Поради това неоснователен е доводът в протеста, както и твърдението на повереника. По конкретното дело съдът не е тълкувал доказателствените материали превратно и изопачено, а логично и достатъчно задълбочено.
Въз основа на съвкупната интерпретация на всички доказателствени средства, използвайки специализираните знания на експертите, Софийският апелативен съд е приел, че при предвижването на пострадалия по платното за движение с тичане подсъдимият не е могъл да предотврати удара, дори ако се е движел в рамките на разрешената скорост от 50 км./ч за населено място. Пострадалият би попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил при всяка друга скорост по-висока от 10 км./ч. При това положение въззивният съд законосъобразно е направил извода, че последиците от транспортното произшествие не се дължат на превишената скорост, с която подсъдимият е управлявал моторното превозно средство, щом той не би могъл да предотврати удара и при движение с разрешена скорост от 50 км/ч. на моторното превозно средство, респективно нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДП не е в причинна връзка с настъпилия резултат.
В мотивите на присъдата са изложени подробни съображения и за възможността подсъдимият И. Ц. А. да е допуснал нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДП, което да го е задължавало да избере скорост, съобразена с пътната обстановка. Изследвайки нейните елементи, съдът законосъобразно е приел, че те не са създавали такива затруднения, които да са задължавали водача да намали скоростта до предели от 10 км/ч. при движение по булевард без интензивно присъствие на моторни превозни средства, с предпазен парапет, ограничаващ появата на пешеходци.
Следователно материалният закон е приложен правилно с оглед приетите за установени по делото факти. Върховният съд многократно е имал повод да подчертае, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата е основание за наказателната отговорност. Водачът на моторно превозно средство може да бъде осъден за транспортно престъпление само при доказано виновно нарушение на конкретни правила за движение, които стоят в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие и последиците от него.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 18 от 9.03.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 64/09 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: