РЕШЕНИЕ
N 334
София, 02.07.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 607/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Г. и М. К. Д., двете от с. С. срещу решение от 12.11.2007 г. по гр. д. № 310/2007 г. на окръжен съд С. , с което е отменено първоинстанционното постановено по гр. д. № 485/2006 г. на Смолянски районен съд и вместо него е постановено друго, като е признато за установено по отношение на касаторите, че Х. С. З., Б. Х. З., Н. Д. С. и Е. С. К. са собственици на 800 кв. м., повдигнати в зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице – неразделна част от решението, попадащи в парцел **** в кв. 22 по ЗРП на с. С. от 1977 г. и съставляващи част от имот пл. № 120 по плана на същото село о. г. и че е налице непълнота в действащия кадастралния план, тъй като този имот не е нанесен в него. Развити са доводи за необоснованост на решението, тъй като е постановено по нередовна искова молба и неправилно прилагане на материалния закон – чл. 79, ал. 2 ЗС.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирани страни и е допустима. За да се произнесе взе предвид следното:
Срещу касаторите е предявен иск за установяване непълнота в действащия кадастрален план на с. С. поради незаснемане на реституирания в полза на ищците на основание чл. 4 ЗВСВОНИ недвижим имот – дворно място с площ от 912 кв. м., съставляващо част от парцел **** в кв. 22 по плана на с. С..
За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на С. Д. С. , от когото през 1957 г. са били отчуждени 1812 м2 от имот пл. № 120 в кв. 15 по плана на с. С. и включени в парцел **** предназначен за ветеринарна лечебница. Към датата на отчуждаване регулационния статут на имот пл. 120 е бил определен с плана от 1950 г. За имот пл. № 120 са били отредени три парцела V-12, VІ-120 и VІІ-120, останалите части от имота са били придадени към парцели VІІ-113, Х-111, ІІІ-126,127 и ІV-128 и за улица.
През 1966 г. е бил изменен уличнорегулационния план като е било одобрено сливане на парцели VІ, VІІ и VІІІ в кв. 15 в един парцел ****, който е бил отреден за ветеринарна лечебница. Със следващото изменение на ЗРП на с. С. от 1977 г. е нанесена построената ветеринарна лечебница и за части от имоти пл. №№ 121 и 122, върху които е построена лечебницата, е отреден парцел ****. За останалите части от имоти пл. №№ 1* и за имот пл. № 124 е бил отреден парцел **** – за жилищен блок. В разписния списък към плана от 1977 г. парцел **** в кв. 22 се води на С. Д. С. , а парцел ****Х-123 на брат му К. Д. С.
През 1987 г. е извършена промяна на ЗРП като от парцел ****,123,124 са образувани два парцела: V-122 и ІХ-123.
С. заповед № 140 от 17.03.1998 г. издадена на основание чл. 4 ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. е отменено отчуждаването на 912 кв. м., съставляващи част от имот пл. № 1* която част е била включена в парцел **** по плана от 1977 г. на с. С.. К. момента на отмяна на отчуждаването е в сила ЗРП от 1987 г., съгласно който парцел **** включва 420 кв. м. от имот пл. № 122 записан на С. С. и 366 кв. м. записани от имот пл. № 1* записан на брат му К. С. Парцел ІХ-123 включва и част от имот пл. № 122.
Вещото лице инж. М, изпълнил експертизата възложена от въззивния съд, е установил след съпоставяне на плановете, че отмяната на отчуждаването се отнася за имот пл. № 120 в частта му, представляваща по сега действащия план само парцел **** в кв. 15 по ЗРП от 1987 г. Реституираният имот се припокрива до размер на 800 кв. м. терена на парцел **** – 122, 123, 124. На 05.03.1987 г. ответниците са се снабдили с констативен нот. акт № 54 т. І, н. д. № 79/87 г., съставен по реда на обстоятелствената проверка, за собственост на имоти пл. №№ 122 и 123 включени в парцел **** в кв. 22 по плана на с. С. по плана от 1977 г.
При оглед на място е установено, че касаторите владеят 808 кв. м. от претендирания имот – парцел ****, образуван след изменението на ЗРП през м. ноември 1987 г., който в исковата молба е описан с площ от 800 кв. м.
След анализ на установените факти съдът е уважил иска, като е направил извод, че касаторите не са могли да придобият вещни права върху имота на оригинерно основание давностно владение, тъй като имотът е бил държавна собственост и този придобивен способ е изключен по изрично разпореждане на закона – чл. 86 ЗС за периода, в който те твърдят, че са осъществявали владение с намерение да станат собственици.
Неоснователен е доводът, за неправилно приложение института на давностното владение.
Не намира опора в закона и доводът, че след като на наследодателя на ищците не е било заплатено обезщетение за отчуждения имот, не е завършен фактическия състав на отчуждаването.
Отчуждаването е извършено през 1957 г. при действието на ЗПИНМ. Съгласно чл. 39 недвижимите имоти на частни лица и обществени организации отредените съгласно улично-регулационния план за мероприятия на народните съвети, държавни учреждения и др. обществени организации се считат отчуждени от деня на обезщетяванет на собственика. Съгласно § 97 от ППЗПИНМ при обезщетяване в брой завземането на имота е могло да стане и преди влизане на оценката в сила, но след внасяне на сумата по сметка на правоимащия на обезщетение. В случая няма данни, че обезщетението не е изплатено или внесено по сметка в ДСК на името на отчуждения собственик. След като имотът е завзет за мероприятието и то е реализирано вземането за обезщетение за отчуждаване на недвижим имот е станало изискуемо и то се е погасило с изтичането на петгодишен давностен срок, а имотът е станал държавна собственост.
По разпореждане на закона – чл. 86 ЗС давността като придобивен способ не се е прилагала по отношение на държавните имоти, поради което осъществяваната от касаторите фактическа власт върху терена с намерение за своене е без правно значение. Приложението на този ограничителен режим на института на придобивната давност по отношение на частната държавна и общинска собственост е преустановено считано от 21.04.1996 г., когато е влязъл в сила ЗИД на ЗС (ДВ бр. 33 от 1996 г.от 1996 г.), но е запазен по отношение на публичната държавна и общинска собственост.
На следващо място давностното владение е упражнявано в периода 1977-1987 г. при действието на ЗСГ, а този закон изрично е изключил приложението на давностното владение, когато се извършва с цел заобикалянето му – чл. 29 ЗСГ. С него е установен и специален ред за придобиване на недвижими имоти – чл. 15 и сл. ЗСГ. Село С. не е изключено от приложението на установения ред за прехвърляне и придобиване на вещни права върху недвижими имоти от граждани по глава ІІ на ЗСГ, поради което осъществяваното владение е било без правно значение.
При постановяване на решението са направени обосновани изводи относно осъществилите се релевантни за спора факти и правилно е приложен материалния закон, поради което не са налице въведените основания за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297 от 12.11.2007 г. по гр. д. № 310/2007 г. на окръжен съд С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.