Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
София, 30 юли 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 1093/2012 година
Производството е образувано на основание искане на осъдения С. М. Х. за възобновяване на внохд № 588/2011г. по описа на Русенския окръжен съд,и отменяване на решение № 172/23.12.2011г.,с което е потвърдена присъда № 203 от 12.10.2011г. постановена по нохд № 1982/2011г. от Русенския районен съд .
В искането осъденият Х. прави оплакване за явна несправедливост на наказанието и моли да бъде намалено.Служебният защитник развива в писмени бележки доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.Счита,че правото на защита на осъдения е нарушено от първоинстанционния съд,тъй като не са му били разяснени правата по чл.371 НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирано лице,в срока по чл.421,ал.1 т.3 НПК.Разгледано то същество е НЕОСНОВАТЕЛНО:
` С посочената присъда Русенският районен съд е признал подсъдимия С. М. Х. за ВИНОВЕН в това,че в периода от 17.04.2011г. до 27.04.2011г. в гр.Русе,при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление,на четири пъти отнел чужди движими вещи-61 ролкови лагера на стойност 615,49 лева от владението на „Поделение товарни превози”-Горна Оряховица,гара Русе-Север,без тяхно съгласие,с намерение противозаксонно да ги присвои,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.1 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.
Доводите в искането за допуснати процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото.Същите са обсъдени от въззивния съд по реда на чл.339,ал.2 НПК,който е изложил съображения защо не ги приема.Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен състав.
Видно е от протокола на съдебното заседание от 21.09.2011г. по нохд № 1982/2011г.,че на основание чл.372,ал.1 НПК съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК,като го уведомил,че направеното от него самопризнание ще се ползава при постановяване на присъдата.
Видно е също така,че подсъдимият Х. в присъствието на назначен служебен защитник-адв.К.С. е заявил,че не желае провеждането на съкратено съдебно следствие,а желае съдебното следствие да протече по общия ред с разпит на всички свидетели.
От изложеното става ясно,че не е допуснато процесуално нарушение , което да е нарушило правото на защита на осъдения.
Неоснователен е и довода за процесуално нарушение относно реда по който е проведено съдебното следствие.Съдът е спазил разпоредбата на чл.370,ал.4 НПК и е разпоредил предварително изслушване без призоваване на свидетели и вещи лица.След отказа на подсъдимия да се проведе тази процедура,съдът е насрочил последващо съдебно заседание,на което се е провело същинското съдебно следствие.
Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен.
Наказанието на осъдения е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,в близост до минималния размер по чл.196,ал.1 т.1 НК.Съдилищата са отчели всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието.Взети са предвид степента на обществена опасност на деянието ,както и тази на подсъдимия,продължавания период на престъпна дейност.От данните по делото става ясно,че Х. е осъждан осем пъти за извършени престъпления от общ характер/извън осъждането обуславящо квалификацията”опасен рецидив”.Изложеното сочи на завишената му степен на обществена опасност и го характеризира като личност,спрямо когото изтърпяните наказания не са оказали своето поправително-възпиращо въздействие.В този смисъл и предвид целите на личната и генералната превенция по чл.36 НК ,определеното наказание атакувано пред касационната инстанция не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК.Наказанието е съответно на тежестта на престъплението и на всички обстоятелства по чл.54 НК.
Като е потвърдил изцяло присъдата,въззивният съд е постановил правилен,законосъобразен и справедлив съдебен акт.
С оглед на изложеното,тъй като съдебните инстанции не са допуснали съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 нарушения по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК, не са налице основания за възобновяване на наказателното дело.Искането като неоснователно,следва да се остави без уважение.
Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. Х. за възобновяване на внохд № 588/2011г. по описа на Русенския окръжен съд и отменяване/изменяване/ на постановеното по него решение № 172/23.12.2011г.,с което е потвърдена присъда № 203 от 12.10.2011г. по нохд № 1982/2011г. на Русенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: