О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 334 / 31.05.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бранислава Павлова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2073 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1711/ 03.11.2015 г. по гр. д. № 1826/ 2015 г., с което Пловдивски окръжен съд като потвърждава решение № 1434/ 27.04.2015 г. на Пловдивски районен съд в обжалваните части, отхвърля исковете, както следва:
· да се признае за установено по отношение на И. И. А. и [фирма], че на основание чл. 2 ЗВСВОНИ и други закони З. Н. Н. е собственикът и на останалите 5/ 12 ид. части до пълния обем на правото на собственост от 12/ 12 върху един поземлен имот в [населено място] и построената в него сграда и
· на основание чл. 109 ЗС И. И. А. и [фирма] да бъдат осъдени да преустановят действията си, с които пречат на З. Н. Н. да упражнява правото си на собственост, като преустановят ползването и преминаването през застроения имот.
Решението се обжалва от З. Н. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните материалноправни въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да уважи иска по чл. 109 ЗС, когато с предявяването му се иска защита на правото на собственост чрез осъждането на ответниците да преустановят ползването и преминаването през имот в хипотезата, в която ответниците не оспорват, че извършват такива действия, а по делото липсват доказателства да са носители на вещни права върху чуждия имот, които да са им учредени съгласно изискванията на чл. 55 ЗС във връзка с чл. 192 ЗУТ? и
2. Учредява ли право на ползване и/ или преминаване върху чуждия имот включването на два поземлени имота в общ урегулиран поземлен имот?
К. счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния извежда с довода, че обжалваното решение го разрешава в противоречие с решение № 320/ 16.09.2009 г. по гр. д. № 3843/ 2008 г. на ВКС, ГК, 5-то ГО. По материалноправния въпрос касаторът извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон (чл. 109 ЗС, респ. чл. 55 ЗС и чл. 192 ЗУТ). Претендира разноски.
Ответникът, ответник и по касация, [фирма] възразява обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол, като не намира повдигнатите въпроси да имат претендираното значение, нито съзира противоречие с решението, с което касаторът обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По същество намира въззивното решение правилно. Претендира разноските и пред касационната инстанция.
Ответникът, ответник и по касация, И. И. А., не взема становище по искането за допускане на касационното обжалване. Също счита обжалваното решение за правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е постановено по гражданско дело по искове в защита на правото на собственост върху застроения имот и сградата в него. Чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК изключва тяхната цена като релевантен критерий за допустимия предмет на касационната жалба. Тя е подадена от легитимирана страна – ищецът по исковете, отхвърлени с въззивното решение (установителният – в частта над 7/ 12 ид. части до 12/ 12 ид. части от правото на собственост, за която производството продължава да е висящо). Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но въпросите, които касаторът повдига, не обуславят въззивното решение. Съображенията за това са следните:
Положителният установителен иск в защита на правото на собственост, предявен при условията на пасивно субективно съединяване от вида на обикновеното другарство, въззивният съд е отхвърлил, като е посочил че не установява осъществяването на придобивен способ, който да легитимира касатора като титуляр на правото на собственост над 7/ 12 ид. части от правото на собственост, установено с първоинстанционното решение в неговата необжалвана, влязла в сила част, с която този иск е уважен. Въпросите, които касаторът повдига в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, нямат значение за този извод на въззивния съд.
Осъдителните искове по чл. 109 ЗС съдът е отхвърлил, като с потвърждаването на първоинстанционното решение и в тази обжалвана част е възприел като свои мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК). Сезиран с бланкетна въззивна жалба от касатора, въззивният съд се е ограничил да посочи, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо и в правилното приложение на императивната разпоредба на чл. 109 ЗС. Действително в подобна хипотеза, в която пред въззивната инстанция не е провеждан процес на доказване и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, разпоредбата на чл. 269 ГПК допуска такова съдържание на въззивното решение. Изложеното налага и втори извод. Процесуалноправният въпрос, който касаторът повдига, изразява неговото оплакване за неправилно приложение на последиците на доказателствената тежест при решаването на спора по иска по чл. 109 ЗС. При липса на подобно оплакване във въззивната жалба, такова оплакване, респ. и поставянето на въпрос, свързан с него, е недопустимо да се направи за пръв път пред касационната инстанция. Следователно първият въпрос не обуславя въззивното решение.
Материалноправният въпрос също не го обуславя. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е посочил, че ответниците преминават през вътрешно стълбище. Стълбището и асансьорната шахта са изградени години преди да влезе в сила съдебното решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. закони в полза на ищеца са реституирани 7/ 12 ид. части от правото на собственост върху процесните сграда и дворно място – по одобрени през 1983 г. строителни книжа за реконструкция. Посочено е също, че при реконструкцията е била съборена обща преградна стена между сградата, собственост на наследодателя на касатора, отчуждена по ЗТСУ (отм.) и съседната сграда, а общото стълбище осигурява достъп до обектите, разположени в горните етажи на сградите, които са били разделени с преградна стена преди реконструкцията. В. съд е приел, че да уважи исковете по чл. 109 ЗС означава да откаже единствения възможен достъп на ответниците до собствените им имоти. Следователно въпросът, учредява ли право на ползване и/ или преминаване върху чуждия имот включването на два поземлени имота в общ урегулиран поземлен имот, също е без значение за изхода на спора.
Изложеното изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1711/ 03.11.2015 г. по гр. д. № 1826/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.